Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ: РИМЕЙК НА СТАРИЯ ШЛАГЕР РЕФОРМА

Един позабравен шлагер се припява напоследък в кулоарите на парламента (и особено в Комисията по земеделие). На дневен ред отново е реформата в горите, чийто най-страстен привърженик бе доскорошният заместник аграрен министър и сегашен посланик в Германия Миглена Плугчиева. Какво целят подготвяните промени в Закона за горите - обичайния реверанс към големите инвеститори, обслужване на нечии корпоративни интереси или мерки за ограничаване на бракониерската сеч и корупцията в сектора? Въпросът съвсем не е за подценяване, тъй като от успешното преструктуриране на системата зависи отпускането и усвояването на заем от 30 млн. щ. долара от Световната банка. ИдеолозитеАвтори на внесените досега два проекта за изменение и допълнение на Закона за горите са председателят на аграрната комисия към парламента Пламен Моллов и неговият заместник Расим Муса, както и екипът на назначения неотдавна земеделски министър Нихат Кабил. По мнението на мнозина вариантът на двамата депутати се различава значително от модела за реформа, предложен преди година от Миглена Плугчиева. До разработването му се стигна, след като през есента на 2004-а народните представители категорично се противопоставиха на идеята да се създаде държавна Национална горска компания, която да управлява 85% от горите в страната и да бъде подчинена на министъра на земеделието. Под нейно разпореждане трябваше да минат не само добивът и търговията с дървесина, но и опазването на горите, управлението на природните паркове и ловният туризъм. Предвиждаше се също капиталът на държавната компания да се формира с част от заема от Световната банка (20 млн. щ. долара) и с бюджетни средства в размер на 42.5 млн. лева. Колкото до проекта, внесен от ведомството на Нихат Кабил, той е свързан преди всичко с въвеждането на изискванията по европейските директиви за класифициране на необработения дървен материал и предлагането му на пазара. Продукт на интересиВариантът на Моллов и Муса действително няма нищо общо с модела за създаването на Национална горска компания, който ние яростно атакувахме. Напротив, виждаме, че в него са взети под внимание някои наши предложения, например в частта му за брaншовите организации - смята председателят на Съюза на лесовъдите на частна практика БУЛПРОФОР Антоний Стефанов. - С този проект е направен опит бившият фонд Българска гора да се замени с едноименно държавно предприятие. Източниците на приходи, както и дейностите, финансирани от него, ще са без съществена разлика от тези, които навремето се финансираха от фонда. Ако това действително се реализира, ще има положителен ефект върху сектора, тъй като бъдещото предприятие ще осигурява финансирането на всички дейности в горите. Впрочем още преди година депутатите от опозицията имаха подобно виждане - да се възстанови съществувалият до 2000 г. Национален фонд Българска гора, в който се акумулираха постъпленията от дърводобива и лова. А контролната дейност да се осъществява от една агенция, пряко подчинена на Министерския съвет. Според други представители на бранша обаче и този проектозакон е продукт на борбата на интереси и лобита в сектора и текстовете му е трябвало да бъдат подложени на широка обществена дискусия. Тези среди са привърженици на идеята държавните лесничейства и дивечовъдните станции да останат под шапката на Националното управление по горите, а не да се търси възможност за икономическата им самостоятелност. Вариантът на Моллов и Муса предвижда държавното предприятие Българска гора да е на самостоятелна бюд­жетна издръжка, но да не е регистрирано по Търговския закон и поради това да не формира и разпределя печалба. Съществената разлика от варианта Плугчиева е, че то няма да разчита на пари от бюджета както за начален капитал, така и за дейността си. Органи на управлението на бъдещото горско предприятие ще са министърът на земеделието, началникът на Националното управление по горите и изпълнителен директор, който ще се назначава от него. Приходите му ще се формират от санкции, от продажбата на дървесина, от наеми за предоставена движима и недвижима собственост, от таксите, включително и от лова и ловния туризъм. За залесяване, изграждане на инфраструктура и др., е предвиден специален фонд Инвестиции в горите. По този начин смятат депутатите, ще се осигури финансовата независимост на тези дейности.КритикитеБраншът не спести забележките си към този вариант, най-вече заради запазването на статуквото на бъдещото предприятие - както и при предишния проект то ще остане под шапката на аграрното министерство. Вижданията на Пламен Моллов и Расим Муса са, че е необходимо лесничействата да останат под опеката на управлението по горите, за разлика от алтернативата, предложена навремето от Плугчиева, те да бъдат преобразувани като самостоятелни юридически лица към горската компания. Държавните дивечовъдни станции, според Моллов и Муса, пък трябва да станат част от новото горско предприятие. Моделът, за който настояваха браншовите организации, бе и двете звена да си останат към управлението по горите, но да имат относителна самостоятелност и правата да се разпореждат с финансовия ресурс, който сами реализират. Очаквахме, а и имаше такива индикации, че Националното управление по горите ще се трансформира в самостоятелна агенция, подчинена на Министерския съвет. Очевидно липсва ясна политическа воля за тази особено важна промяна и на този етап тя не може да се осъществи, обобщи Антоний Стефанов. Граждански организации като БУЛПРОФОР и Българската горска камара смятат, че и с този проект се запазва свръхцентрализацията. Тя дори се увеличава, тъй като на управлението по горите ще е подчинено и новото предприятие. От една страна, това не е лошо, но се съмнявам дали самите лесничейства ще почувстват някаква промяна. Те отново ще зависят изцяло от решенията на началството, което означава, че ще продължат да работят без мотивация. За какво устойчиво развитие на горското стопанство говорим тогава? Според нас е необходима централизация не само на отговорностите, но и на правата, в това число и на финансирането. Запазването на статуквото ще продължи да закриля корупцията. Ако проектът се приеме в този му вид, ще се създадат предпоставки за политическо вмешателство и рекет, на които и сега сме свидетели, подчерта Стефанов. ДърводобивътДосегашната схема на добив на дървесина - възлагане чрез търг или конкурс на частни фирми, донякъде се запазва с проектозакона на Моллов и Муса. Най-големият грях на варианта е, че той допуска извършването на стопанска дейност и от бъдещото предприятие Българска гора, макар и при определени условия - когато няма други кандидати за сечището. Така то хем няма да формира печалби и да плаща данъци, хем ще определя цените на дървесината (уж като защитни) и ще е монополист на пазара на дървен материал. За каква конкуренция тогава може да се говори?Не на последно място гилдията на частните лесовъди възразява и срещу бъдещия статут на Агролеспроект ЕООД. Идеята на двамата депутати е то да не е търговско дружество и да се преобразува по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон. В проекта е записано, че Агролеспроект ще се занимава с изготвянето на плановете за залесяване и за лова, както и с инфраструктурни проекти на територията на държавните гори. Дейността му обаче ще се финансира от държавния бюджет и от субсидии от предприятието Българска гора. Тези текстове направо звучат невероятно. Те напомнят монополизма в проектирането преди 1997 година. И без това статутът на Агролеспроект е малко неясен. Какво ще стане със с десетките частни проектантски фирми, които бяха създадени в годините след 1997-а?, питат от БУЛПРОФОР. Становището на организацията е, че АгролеспроектЕООД трябва да се занимава с възлагане, приемане и контрол на плановете на частниците, но не и само да ги изготвя. В гилдията са убедени, че е по-естествено дружеството да стане служба към управлението по горите или клон на бъдещото предприятие Българска гора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във