Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Промени "под диктовката" на КЗК

Емил Караниколов и Симо Симов
S 250 09fca636 e92c 4a7e a394 6fc2a07e28f8

"Ремонт на ремонта" вече е утвърден принцип не само в пътното строителство, но и в българското законотворчество. Поредно доказателство е Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с петрол и продукти от петролен произход, известен още като Закона за горивата. Нормативът бе обнародван в "Държавен вестник" с указ, издаден още на 20 юли миналата година. После обаче се стигна до безпрецедентна ситуация - ден преди официалното му влизане в сила неговото действие бе отложено с шест месеца. 

Ситуацията се изостри дотам, че на два противоположни фронта застанаха бизнесмените Валентин Златев и Кирил Домусчиев. Отложеното прилагане на закона бе повод Българската петролна и газова асоциация (БПГА) да напусне работодателската организация КРИБ. Последва задочна размяна на реплики между Златев и Домусчиев - първо, шефът на КРИБ обяви пред БНТ как "всеки знаел, че Валентин Златев е моторът на този закон и има най-голям интерес да влезе в сила". Ръководителят на "Лукойл България" пък отвърна с тезата, че Домусчиев е в конфликт на интереси, тъй като през негово пристанище минавали солидни количества горива.

В крайна сметка след този епизод напрежението при едрия бизнес позатихна. Но глас надигнаха малките играчи. Те предупредиха, че без редакции Законът за горивата водел след себе си улични протести и запалени цистерни, тъй като ги изтиквал от пазара. Това бе отбелязано и в жалба на омбудсмана Мая Манолова до Конституционния съд, която магистратите оставиха без разглеждане.

Ограниченията на достъпа до пазара бяха констатирани и в последния секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията. Проверката на антимонополистите приключи без изненади - за пореден път те не откриха картел или монопол на пазара на горива. Все пак препоръките към изпълнителната и законодателната власт заслужават внимание. Най-много се разшумя по повод предложението за данъчен компромис към нелегалните търговци. Идеята е държавата да не налага санкции при първо признато нарушение, т.е. тези, които досега не са плащали данъци на държавата, сега да го направят без последствия.

В доклада фигурират и някои добре познати проблеми в сектора - складовете за горива не достигат - скъпа инвестиция са, бюрокрацията е голяма и това пречи на вноса. Числата  показват, че около 50% от складовете за бензин А-95  над 80% за А-98 и около 40% за дизела се държат от един-единствен играч. Антимонополистите препоръчват да се предприемат мерки за ускоряване на процедурата по лицензиране и регистрация на складодържатели, да се създаде електронна платформа, от която в реално време вносителите на автомобилни горива да имат достъп до информация за наличието на свободни вместимости в данъчните складове и увеличаване на броя на складовете  чрез изграждането на държавни данъчни складове.

Значителна част от анализа на КЗК е посветена именно на Закона за горивата. Регулаторът казва, че е необходимо да бъдат преразгледани "нормативните и административни бариери", които са заложени в него. Според комисията  новите разпоредби биха могли да доведат до извеждането от пазарите на част от участниците и да се превърнат в непреодолима бариера  за осъществяване на дейност.

Нелеката задача да балансира текстовете се пада на министъра на икономиката Емил Караниколов. Той е отговорен за прилагането им и е председател на новосформирания Консултативен съвет, включващ участниците на пазара на горива. Именно в рамките на този съвет ще се мисли за последващи редакции. Конкретни разпоредби можем да очакваме към средата на април. Първите предложения бяха внесени от Асоциацията на търговците, производителите, вносителите и превозвачите на горива. Говорителят й Симо Симов в аванс уточни, че предложенията отразяват някои от препоръките на КЗК. "Заставаме зад идеята да има регистрация в бранша, законът да бори сивата икономика. Създадохме по-приемливи условия за регистрацията. Освен вътрешния пазар  законът трябва да контролира вноса и износа. По-големите гаранции и капитал останаха да се отнасят само за фирмите, които се занимават с производство, внос и износ. По-приемливи суми за капитал и банкови гаранции оставихме за търговците - за вътрешния пазар", обясни Симов.  

Всички редакции ще бъдат придружени от оценка на въздействието и изпратени за становище до антимонополната комисия. После ще бъдат внесени в парламента за одобрение от комисиите и в пленарната зала. Всичко това трябва да се случи до месец юни, когато се предвижда Законът на горивата да влезе в сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във