Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Пролетно "прочистване“ по Пеевски

За пролетно почистване чрез изпиране "до бяло" и без петна се готвят в семейството на корпулентния бизнесмен и депутат от Движението за права и свободи (фигуриращ като такъв само в списъка на Народното събрание) Делян Пеевски. Забелязва се сериозна активност и  действия, определяни  в  по-бурните години   на прехода като "рязане на опашката"...

През тази седмица стана ясно, че на свое заседание Съветът на директорите на "Булгартабак холдинг" АД, което е проведено на 18 февруари, са взети "неприсъствени" решения (така пише в документа, внесен в Търговския регистър) за бъдещето му. Изпълнителните директори Владимир Жеков и Радослав Рахнев, заедно със заместник-председателя на съвета  Светлана Мартева, но в отсъствието на председателя на съвета Рахул Дататрая Нимкар и члена му Уалид Мохамед Ахмед, са решили да свикат извънредно общо събрание на дружеството. Директорите са задължили сами себе си да предприемат действия за организацията и легализацията на това събрание. Според публикуваната в Търговския регистър покана към акционерите на холдинга, основните решения, които ще бъдат обсъждани и приети на насроченото за 11 април събрание, е промяна в името на дружеството, което след тази дата ще съществува като „Български инвестиционен холдинг“. Ще бъде  изменен и Уставът на компанията.

След като реално

бе ликвидирана като тютюнев холдинг

 (тема, по която в. "БАНКЕРЪ" е писал нееднократно), очевидно компанията оттук насетне ще се ориентира в "инвестиционната среда". Или може би по-точно ще се съсредоточи върху разпродажбата на имотите на приватизираното през 2011-а дружество, което беше едно от най-сериозните икономически субекти в държавата от създаването си преди повече от 70 години до момента. Още по-очевидна е  "преориентацията" на бизнесмена депутат към имотния пазар, който в последите две години бележи значителен ръст.

За пореден път в. "БАНКЕРЪ" задава към управляващите  въпроса  защо от години никой не се интересува от изпълнението на приватизационния договор, според който напазаруваната на безценица компания е поела задължението да запази предмета си на дейност и седалището си в България до изтичането на десетгодишния срок, който е на 14 октомври 2021 година.

Да не говорим, че не за първи път напомняме, че самата Агенция по приватизация и следприватизационен контрол също не проявява особена активност по темата. Вярно е, че преди време тя излезе с официално писмо, в което - освен че ни припомни,  че цената за продадените акции при приватизацията са били изтъргувани за 100 100 000 евро, е била напълно изплатена  съгласно условията и реда, предвидени в договора, все пак не успя да скрие факта, който с нежелание съобщи. А именно, че "освен задължението за изплащане на покупната цена  купувачът е поел и други задължения: извършване на инвестиции в приватизираното дружество, запазване на средногодишен брой на работниците и служителите, поддържане на разходи за труд, изкупуване на български тютюн, запазване на собствеността върху закупените акции, запазване на седалището и предмета на дейност на дружеството и дъщерните дружества".

Още при затварянето на софийската фабрика стана ясен още един детайл от инак дълбоко засекретения приватизационен договор. А именно, че във връзка с поетия ангажимент от страна на приватизатора за запазване на основния си предмет на дейност единствено допустимо е дружеството или някоя от дъщерните компании в периода до изтичате на десетгодишния ангажимент (бел.ред. - 2021-а) да не работи,  но не за по-дълго от 12 месеца, и то без спиране на всички дружества едновременно.

От години обаче реакция по отношение на това откровено и

 грубо погазване на поетите ангажименти

в контракта  остават далеч от "полезрението" на отговорните за спазването но договорните отношения между приватизатор и държавни институции.

Първо беше ликвидирана софийската фабрика (през 2016-а), чиито терени днес вече са подготвени за бъдещи сериозни градежи (виж публикацията на в. "БАНКЕРЪ"  от 16 ноември 2018-а  "Небостъргачи никнат на терена на " София-БТ").

Година по-късно (през 2017-а) холдингът продаде най-големите си цигарени брандове на "Бритиш американ тобако" (British American Tobacco или BAT) срещу повече от 100 млн. евро. Само чрез тази сделка на практика акционерите на "Булгартабак ходинг" АД  си възвърнаха цялата сума, която платиха за придобиването на бившия тютюнев гигант.

През януари тази година беше сложен катинар и на най-голямата фабрика - тази в Благоевград. Така цяла армия от бивши работници на предприятието, което допреди години беше емблемата на тютюневата ни индустрия, бяха принудени да отидат на трудовата борса и така ангажиментът към тяхната прехрана беше поета от държавната хазна.  

 Освен тези факти  не е лошо да припомним и игрите с акционерното участие в самата тютюнева компания.

През 2017-а холдингът и дъщерните му дружества започнаха да изкупуват предприятия, свързани с Делян Пеевски. През второто тримесечие "Благоевград-БТ" придоби мажоритарния дял от 72.65% от "Техномаркет България", а през третото тримесечие част от цигарения холдинг стана дружеството за млечни продукти "Лодис инвест". Близо 40% от приходите от продажби на "Булгартабак холдинг" са от млечни продукти и електроника, сочи консолидираният отчет за последното тримесечие на 2017 година. Продажбите на млечни продукти с бранда "Лакрима" и на електроуреди в магазините "Техномаркет" вече формират близо 40% от приходите на компанията.

През лятото на 2018-а приватизаторът и доскорошен мажоритарен акционер в "Булгартабак холдинг" - австрийското дружество BT Invest, продаде всичките си акции и прекрати участието си в компанията. Неговите акции станаха собственост на двете лихтенщайнски дружества, съакционери в BT Invest - Woodford Establishment и Stiga Anstalt.

След серия от прехвърляния - на 27 юли 2017-а, пък дяловете на дъщерното дружество на холдинга - "София-Булгартабак" окончателно се стопиха и фабриката стана еднолична собственост на дубайското дружество "Булгартабак Трейд ФЗЕ".

С думи прости, прогнозата, направена от в. "БАНКЕРЪ"  в публикацията под заглавие  "Заупокойна молитва за българската тютюнева индустрия" , вече е факт.

Тук е моментът

да припомним и малко история

В края на 1980-те години капацитетът на фабриките на "Булгарбатак"  достига 75 млрд. цигари, три пъти повече от консумацията на вътрешния пазар по това време. Създават се и дружества за производство на тютюневи изделия в Русия, Украйна, Сърбия и Румъния.

Монополът расте през годините, а през 1993-а "Булгартабак холдинг" обединява 22 акционерни дружества с държавно участие, лидер е на вътрешния пазар с 98% дял и има добре развит експортен бизнес.

През 2002-ра и 2004 г. бяха направени два неуспешни опита за продажба на целия бизнес на холдинга, но след намеса на ДПС пропаднаха съответно сделките с предишните избрани кандидат-купувачи - "Табако Кепитъл Партнърс" и "Бритиш Американ Табако". Междувременно дружеството само проведе процедури за продажбата на цигарените си фабрики в Пловдив и Стара Загора, които бяха купени през борсата от фирми, свързани с "Винпром-Пещера". През 2006-а бяха продадени на пакети и преработвателните дружества - без това в плевенското село Ясен.

Каква е причината за всичко това  и дали тя не се корени в зачестилите напоследък срещи на властта и прокуратурата с посланици и организации, които следят международната финансова престъпност - по всяка вероятност едва ли ще разберем. Със сигурност обаче някакви центробежни сили са завъртели част от недосегаемите у нас досега субекти. Друг е въпросът кой в крайна сметка ще бъде изхвърлен и кой застопорен...?!  

Facebook logo
Бъдете с нас и във