Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОКЛЯТИЕ ТЕГНЕ НАД РУСЕНСКАТА ХЛЕБНА МАЯ

По всичко личи, че драмата около приватизацията на русенската Хлебна мая, която се разиграва вече пета година, няма да приключи скоро. Първо, защото Апелативният съд във Велико Търново все още не се е произнесъл по наказателното дело, свързано с тъмната приватизация и източването на предприятието през 1997 година. В тази машинация отпреди пет години бяха намесени русенските СДС-активисти - Юлиан Гарелов и Йордан Георгиев и тогавашният регионален лидер на КТ Подкрепа Валентин Димитров. Опитът за приватизация под масата на русенската мая беше белязан и с мистериозното самоубийство на бившия директор на завода и учредител на РМД-то Хлебна мая Инв. - Кръстан Радев. Ход на делото в Апелативния съд бе даден на 13 май тази година, а решението на великотърновските магистрати се очаква до края на следващата седмица. Преди месец главният прокурор Никола Филчев отново фокусира общественото внимание към тази сделка, като поиска официално от Агенцията за приватизация да я развали. Три седмици след депешата на Филчев разпъната между морални, социални и чисто финансови съображения новосъздадената, но все още нефункционираща Агенция за следприватизационен контрол реагира. Изпълнителната й директорка Аксиния Славчева в интервю за столичен всекидневник обяви, че са открити нарушения не само при продажбата на Хлебна мая. Иска се разтрогване на 300 сделки. Славчева обаче отказа да ги назове с аргумента, че това би демобилизирало самите дружества. Нямам отношение към купувача на Хлебна мая - Русе, и по тази причина не мога да предположа какво е имал предвид главният прокурор - заяви пред в. БАНКЕРЪ окръжният прокурор на Русе Люлин Матев, когото смятат за човека, най-изтънко запознат с далаверите и схемите за източване на предприятието. Ангажиментите ми по случая започнаха на 22 септември 1997 г., в навечерието на подписването на договора с АП, и приключиха с възбуждането на наказателното дело срещу шефовете на завода - Кръстан Радев и Лиляна Михайлова, и споменатите вече Гарелов, Георгиев и Димитров - бел. ред.).Версията, че компрометираният купувач - Хлебна мая инв., е причината сделката да попадне в черния списък на Филчев, категорично отхвърлиха пред в.БАНКЕРЪ и двамата бивши изпълнителни директори на РМД-то - Милена Тодорова и Илия Влаев. Те са и хората, които на 26 юни 1998 г. подписват договора за покупко-продажбата на 78% от капитала на Хлебна мая с тогавашния изпълнителен директор на АП Захари Желязков. Според Влаев и Тодорова, искането на главния прокурор е мотивирано по-скоро с неизпълнените ангажименти на купувача, поети с този договор. В него е записано, че в продължение на три години РМД-то Хлебна мая Инв. трябва да инвестира в русенския завод 1.250 млн. щ. долара, да осигури работа на 229 души и да покрие задълженията на предприятието от 1 млн. лв. (толкова са към момента на приватизацията). До датата, когато подадох оставка, задълженията бяха погасени. Всъщност те не бяха големи за завод от ранга на Хлебна мая - спомня си Влаев. До 20 юни 2000 г. програмата по заетостта била преизпълнена, а инвестиционната програма вървяла по план, твърди той. Но тъкмо тогава между него и Венцислав Атанасов, който е председател на Федерацията на хлебопроизводителите и член на съвета на директорите на Български хляб АД, което пък е мажоритарен собственик на РМД-то Хлебна мая Инв., избухва конфликт. Както пояснява Илия Влаев, Венцислав Атанасов, в качеството си на председател на директорския борд на предприятието Хлебна мая АД, настоява численият му състав да бъде драстично намален с около 100 човека. Имахме и различия по въпроса за инвестициите. Според мен, се налагаха спешни вложения, но не ми разрешиха да ги направя. Разногласия с Атанасов имахме и за пазарната политика на предприятието, които не успяхме да преодолеем, обобщава Влаев. Бившият изпълнителен директор и на трите дружества - Хлебна мая АД, Хлебна мая инв. и Български хляб, държи документи, които обаче отказа да предостави на в. БАНКЕРЪ. Ще ги покажа, когато цялата далавера по източването на русенския завод започне да се разнищва в съда, заявява Влаев. Различно е тълкуванието на Венцислав Атанасов, председател на съвета на директорите на русенския завод (интервюто с него поместваме отделно - бел. ред.) за причините предприятието да затъне. Две правителства отказват да помогнат на националната икономика. По тази причина не мога да обещая, че ще изпълнявам инвестиционната програма и програмата по заетостта, лаконичен беше той пред в. БАНКЕРЪ. При последната проверка на Агенцията за приватизация през април миналата година, извършена на място в русенската Хлебна мая по настояване на двадесетина акционери на РМД-то Хлебна мая инв., са установени няколко неприятни факта. Инвестиционната програма за периода 1998-1999 г. е изпълнена, но за 2000 г. тя изостава с 28 157 щ. долара. За съжаление обаче купувачът не може да бъде санкциониран за този пропуск, тъй като на 15 септември 2000 г. е подписал допълнително споразумение с АП, според което при неизпълнение на договорените инвестиции и при условие, че не е разпределял дивиденти, купувачът не дължи неустойка. Проучването на в. БАНКЕРЪ показа, че тази съществена промяна в приватизационния договор е само върхът на айсберга. Че има нещо гнило около Хлебна мая, говори едновременната оставка на трима от петимата членове на директорския борд на Български хляб АД - Гергана Тодорова, Йордан Георгиев и Иван Иванов (което е мажоритарен собственик представляват Български хляб АД (което е мажоритарен собственик на Русенското предприятие). Мотивите да напуснат ръководството на русенския завод е несъгласието им с начина на неговото управление, което на практика се диктува от споменатия вече Венцислав Атанасов. В момента задълженията на завода надхвърлят 1 млн. щ. долара, а той работи под санитарния минимум. Ако преди приватизацията от русенското предприятие са излизали по 800-1000 т мая месечно, сега производството там е паднало до 100-120 т на месец. Причината са нередовните доставки на меласа, която е основна суровина за производството на хлебна мая. Според бившия главен технолог на завода Милена Тодорова, за нормалното му функциониране са необходими запаси от 3000 т меласа, които му осигуряват нормален ритъм за три до пет месеца. През последните години по искане на русенския монополист митото за внос на мая беше вдигнато от 5 на 35 процента. Освен тази екстра русенският завод си извоюва още една привилегия от държавата - позволено беше той да си достави като безмитен внос 20 000 т меласа. А в началото на 2002 г. по искане на заводското ръководство правителството разпореди разследване на дъмпинговия и субсидирания внос на суха и пресована мая. Но хлебопекарите откровено си признават, че предпочитат да работят с чужда закваска не само заради по-ниската й цена, независимо дали е от Турция, Югославия, Франция и Белгия, но и защото е по-икономична.Още по-тъжното обаче е друго. Докато сегашните шефове на Хлебна мая - прокуристите Петър Миланов и Йордан Ангелов, бият под диригентството на Атанасов тъпана, че дъмпингов внос от Турция и Югославия съсипва българския производител, близки до същото това ръководство фирми безшумно източват завода. Поне така твърдят под сурдинка както негови бивши и сегашни акционери, така и хлебопроизводители, които отказват имената им бъдат цитирани, тъй като не желаят да кръстосват шпаги с Венцислав Атанасов. От проверката на в. БАНКЕРЪ в наличната компютърна база данни Делфи става ясно, че Венцислав Атанасов, освен в русенската Хлебна мая АД, в РМД Хлебна мая инв. и в неговия мажоритарен собственик Български хляб АД, фигурира и в още няколко фирми, и то все със софийска регистрация. Основният им предмет на дейност е свързан с производството и търговията на хранителни продукти. Първата от тях е ВЕН-МАР ООД, чиито управители и съдружници са Венцислав Атанасов и Марин Добрев, собственик на хлебопекарни във Варна. Във ВОС-търговия и дистрибуция ООД пък съдружници на Атанасов са синовете му Олег и Светослав. За това ООД се твърди, че стои на входа и изхода на русенската Хлебна мая АД. Фирмата е с адрес София, кв. Хаджи Димитър, ул. Баба Вида 1. Интересното е, че тя отговаря на телефоните на Български хляб АД, който е регистриран на същия столичен адрес. А всъщност там е разположен хотел Мерилин, притежание отново на Венцислав Атанасов. Не по-малко любопитно е, че освен към хлебопроизводството, той проявява интерес и към развлекателния бизнес. Това показва предметът на дейност на регистрираното в София Гюфа-България ООД - развлекателна дейност, търговия с ноу-хау. Съдружници на Атанасов в него са отново синовете му - Олег и Светослав. А до февруари тази година управител на дружеството е бил Димитър Енчев, бивш шеф на отдел Авторско право в Министерството на културата в периода 1995-1997 година. Гюфа-България ООД всъщност е тукашното представителство на немската фирма Гюфа, позната в Германия като основен производител на еротични видеокасети. Твърди се, че Венцислав Атанасов е собственик и на известната у нас верига от увеселителни нощни заведения Пийп шоу. Едно от тях е известното на столичани заведение до Лъвов мост, а другото е във Варна на бул. Мария-Луиза, но скоро щяло да се мести в варненския хотел Черно море. Толкова за най-новата история. Иначе само експертите от новата Агенция за следприватизационен контрол и представители на специализираните органи биха могли да опровергаят злите приказки, че от касата на русенската Хлебна мая е изтекла маята за веселия бизнес, въртян между другото от Венцислав Атанасов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във