Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОГРАМАТА НОЙ ОТКРИ ЧЕТИРИ КОРАБА

Това се казва късмет: запътени да изпратим френско-българско-румънската морска експедиция на корабът Льо Сюроа, ние попаднахме на завръщането на корабът Академик на българо-американската научна мисия, ръководена от проф. Петко Димитров и проф. Робърт Балард. Образно казано двата кораба се разминаха във варненското пристанище - единият да събира материал за предполагаемия потоп в Черно море, а другият за да докладва резултатите от научните си открития.Както е известно и в. БАНКЕРЪ миналата година пръв съобщи българо-американския научен експеримент носи загадъчното и дори сензационно име Ной, коеето предизвика чувството за елегантен хумор на някои български учени и доказа отсъствието му. Ной е тригодишна програма, а в нея са инвестирани основно над 100 хиляди щ. долара, което не включва допълнителните пари за ремонт на Академик, консумативите за миниподводницата, резервните части и т.н. Което би трябва отново (след иманярските набези) да подскаже на държавните чиновници, че добри резултати във всяка област се получават само при солидно финансиране и добре мотивирана, спазвана и документирана програма.Второто плаване на професорите Димитров и Дуайът Коулмън (пратеник на Балард, който този път не пристигна) даде наистина отлични резултати, които трябва да бъдат водещи при всеки разговор на тема културен туризъм. Открити бяха четири потънали кораба, най-старият от които подводните изследователи датират към 4-5 век, а най-съвременният - към 17 век. От набелязаните през миналата година осем обекта са изследвани пет и четири от тях доведоха до откриването на древни кораби, товарът на които ще се изважда при третата, решаваща експедиция догодина. Недостъпен е останал само корабът от 17 век, целият омотан в рибарски мрежи и - следователно - опасен за проникване на триместната миниподводница и нейното високотехнологично оборудване. За доказателство на находките си хората от експедицията донесоха огромна амфора, съдържанието на която в момента се изследва. Но донесоха и тревожната новина за силно замърсеното морско дъно в отрязъка между Варна и нос Калиакра. Повечето от обектите, на които попаднахме - около 70% - не бяха някакви важни артефакти, а продукт на антропогенната дейност, резултат от свободното изхвърляне на отпадъци от корабите и ниската култура, която съществува не само от нас, сподели за в. БАНКЕРЪ проф. Димитров.Тридесет и осем души екипаж и учени плаваха на Академик. От тях четирима са американци, а в прибавка е и Фил Алвин, оператор на Нешанъл джиографик чанел. Заснетият от него материал ще се превърне в документален филм, който до края на годината ще се покаже в цял свят. Нека прибавим и това, че Нешанъл джиографик сосайъти заедно с Института за морски изследвания на проф. Балард са основните финансисти на тригодишния проект, а сумите се допълват и от други фондове.При акостирането на Академик във Варна проф. Балард изпрати поздравителна телеграма на екипажа и изказа задоволството си от добрите научни резултатите. Нека добавим, че по план миналата година бяха набелязани зоните за обследване около т.нар. стари брегове преди катаклизма. На прост език това означава - схеми и карти, нищо повече. Този път Петната вече са фиксирани, сподели за в. БАНКЕРЪ проф. Димитров, и имахме възможност там да правим своите открития. Догодина върху локализираните места продължава детайлната работа, която включва и участъците на старите брегове, където съвременните утайки са най-малки и може да се проникне в селищата по сравнително лесен начин.Тъй като темата на експедицията с кораба Льо Сюроа е аналогична в края на август могат да се очакват допълнителни сведения и открития. Което е още един аргумент за практически неограничените възможности за културен туризъм, с каквито разполага България. Намигването ни е към онези бизнесмени, които се надпреварват да вдигат все по-високи и луксозни хотели по Черноморието, живеейки все още с остарялата представа за туризма като легло, храна и плаж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във