Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Професор Марко Нути: С ВЛИЗАНЕТО ВИ В СЪЮЗА ЦЕНИТЕ НА ХРАНИТЕ НЕИЗБЕЖНО ЩЕ СКОЧАТ

Марко Паоло Нути е професор по биотехнологии в Университета в Пиза и член на European Food Safety Authority (ЕFSA) - независимата организация, която консултира Европейската комисия по всички проблеми на хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Специалността на Нути са толкова нашумелите напоследък генетично изменени храни. Професорът е член и на комисията по биотехнологии към кабинета на италианския премиер Силвио Берлускони. Автор е на три големи научни труда и над 100 други публикации, бил е гостуващ лектор в института Пастьор (Париж), Лайденския университет (Холандия) и Института по биохимия в Хъл (Англия).Професор Нути, един от най-актуалните проблеми у нас в момента е как присъединяването към Евросъюза ще се отрази върху българското селско стопанство. - Основателно повдигате този въпрос. В ЕС има много правила, целящи да се намали замърсяването на околната среда. На практика амбицията е да премахнем или поне да сведем до минимум използването на изкуствени торове, пестициди и други химически вещества в селското стопанство. Ако българските фермери искат да изнасят в Европа, те трябва да се съобразяват с това. Ясно е, че преустройството не е лесно и ще е необходимо време. Но колкото по-рано го започнат, толкова по-добре. Впрочем преминаването към европейските стандарти може да има и друг положителен ефект - то създава предпоставки за нови производства и нови работни места. Някои български експерти прогнозират, че 70% от производството на храни и напитки ще бъде закрито през 2007-а поради разминаване с въпросните стандарти. - На мястото на всяко закрито производство може да възникне ново, стига само да се следят директивите на ЕС. Но това изисква известна инвестиция и в университетите, и в научноизследователската дейност. Необходимо е също да има строг контрол в името на голямата цел - защитата на потребителя. Този контрол се осъществява на две степени: на национално и на общоевропейско ниво. Той струва доста скъпо, затова най-добре е да се започне веднага, за да се реализира плавно и постепенно. Все пак има ли реален шанс българската селскостопанска продукция на европейските пазари?- Смятам, че България има огромен потенциал, що се отнася до селското стопанство. Произвеждате отлични продукти, имате добра база. Като пример ще посоча киселото мляко. Просто трябва да приведете тези производства в съответствие с изискванията. Според мнозина тези изисквания са твърде педантични и трудно ще бъдат покрити. - Наистина ще е трудно, но в края на краищата бе трудно и за всички онези преди вас - за Италия, Германия, Испания... А щом веднъж се справите, това ще е от полза най-вече за българския потребител. Качеството на месото ви например ще се повиши значително. Иначе изискванията са съобразени с типа на производството - за малките стопанства и ферми те са по-малко, но с преминаването към промишлено производство вече се увеличават. Споменахте българския потребител. Спазването на европейските стандарти обаче няма ли да доведе до значително повишаване и на цените?- Промяната на цените е практически неизбежна. Това се случи и у нас, в Италия. Когато става дума за по-добро качество и по-здравословни продукти, цените скачат. Но е по-разумно този процес да върви постепенно, тоест отсега да започнете промяната в качеството. Иначе ще се стигне до рязък скок след няколко години, а това не е приятно. Има ли риск продуктите, които са на добро ниво в момента, да загубят от качеството си след влизането ни в ЕС?- Това ми се струва изключено. Европейският пазар има интерес именно към традиционните за България продукти. По принцип селскостопанската политика на съюза се гради върху малките производства, върху отделните географски региони и върху местните традиции. В Италия правим над 400 вида сирене и това традиционно производство само спечели от включването ни в европейския пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във