Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОЕКТЪТ ЗА МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК ТРЪГНА ВИРТУАЛНО

Позабравеният проект за модернизацията на Мини Марица-изток отново разбуни духовете през седмицата. Темата начена депутатът от Коалиция за България Йордан Димов, който заяви, че е твърде рано да се търси стратегически инвеститор за мините. През следващите седем-осем години те могат да бъдат експлоатирани ефективно и би било добре това да бъде направено от държавата, каза Димов. Държавата (в лицето на енергийното ведомство) реагира на депутатското изявление, но само във виртуалното пространство. В сайта на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси бе публикувана обновена информация с конкретни параметри за бъдещото развитие на комплекса. Любопитното в случая е липсата на данни за сегашното състояние на нещата, след като на книга процедурата за приватизация на мините бе открита още преди три години. През 2000 г. Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси (сега Министерство на енергетиката) подписа споразумение с немската компания РВЕ Рейнбраун за създаване на смесеното дружество Минна компания Марица-изток. Като основна задача на новосъздаденото обединение в сайта е записано разработка и експлоатация на находището от лигнитни въглища (включващо седем рудника, от които три основни и няколко по-малки), привличане на стратегически инвеститор с ноу-хау и опит за работа в пазарни условия. Участието на българската страна в дружеството се изчерпва с апортна вноска, представляваща част от активите на мините, а като основен източник на финансиране са посочват привлечени средства и парична вноска, осигурена от РВЕ Рейнбраун. Обявената инвестиция за първите пет години от развитието на проекта е между 250 млн. и 700 млн. лева. Но официална информация за средствата, вложени досега за подобряване на техниката и съоръженията за добив и преработка на лигнитни въглища, няма. Простата аритметика обаче показва, че до момента за това би трябвало да са осигурени поне 300 млн. лева.Колкото до дейностите, които е необходимо да приключат до края на 2003 г., те като че ли са ясни: през март проектът да е осигурен финансово, през април - да са подписани търговските споразумения, и до септември смесеното дружество да получи концесионен договор за добив на въглища, като през същия месец е готова и концепцията за развитие на въгледобива в находището. Гаранти за изпълнение на поетите ангажименти са енергийното ведомство и Минна компания Марица-изток. Прави впечатление предвижданото разработване на нова концепция за развитието на мините, различна от тази, която Рейнбраун представи през 2001 година. Тя не само не бе приета, но и се превърна в основния препъникамък за проекта. Синдикатите се обявиха срещу идеята за дългосрочна консервация и съкращаване на персонала в рудник Трояново-север, който според германските експерти произвеждал продукция с много висока себестойност. Рудникът продължи да работи, а решението на проблемите около него бяха отложени за след 2005 г., когато българският енергиен пазар трябва вече да е либерализиран. Позицията на немския концерн бе определена като несъстоятелна и от енергийните ни експерти. Най-остри бяха критиките им срещу твърденията, че в България имало излишни енергийни мощности. Явно е, че първоначалните намерения на Рейнбраун за развитието на мините се провалят. Въпросите оттук насетне са как правителството вижда бъдещето им? И дали ще бъде използван представеният през миналото лято от Минпроект ЕАД и Тотема ООД план, според който рудниците не бива да се раздържавяват, тъй като могат да осигурят необходимите за развитието им суми от собствени средства. Всъщност, каквото и решение да се вземе, то няма да задоволи всички противоречащи си интереси около комплекса Марица-изток.

Facebook logo
Бъдете с нас и във