Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОЕКТЪТ ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ СТАНА CONFIDENTIAL

Правителството е засекретило проекта за АЕЦ Белене, достъпът до него е строго ограничен, научи в. БАНКЕРЪ от отлично информиран източник. Грифът Строго секретно е поставен върху книжата по ядрения проект въз основа на Закона за достъп до класифицираната информация. Много от документите обаче дори не са снети на хартия. Цялата информация е качена върху електронни носители, но достъп до АЕЦ-дисковете имали само тримата министри, натоварени от правителството да водят преговори с кандидатите (освен енергийния шеф Милко Ковачев в триото влизат вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева и финансовият й колега Милен Велчев). Съдържанието на секретните документи не било съобщено нито на експертите от дирекция Ядрена енергетика и безопасност на енергийното ведомство, нито на членовете на Консултативния съвет за АЕЦ Белене, създаден преди година със заповед на премиера. Впрочем в момента самият Сакскобургготски е оставил развитието на проекта в ръцете на тримата министри, сподели пред в. БАНКЕРЪ член на кабинета. Той е един от участниците в закритото заседание на Министерския съвет миналия четвъртък (24 юни), също проведено в условията на свръхсекретност. На него са присъствали само членове на правителството, не е водена стенограма, не са изслушвани експертни мнения или становища. Кабинетът по принцип е приел програмата за изграждане на втората българска ядрена централа, фиксирани били дори и сроковете. Но така и не е решено как ще протекат преговорите с трите консорциума, кандидатстващи за поръчката. В първия влизат руската компания Атомстройекспорт, френската Фраматом (Framatome) и немската Сименс (Siemens). Вторият включва чешката компания Шкода (Skoda) заедно с италианската банка УниКредито (UniCredito), Ситибанк (Citibank) и чешката Комерчка банка. През последните месеци към чешкия консорциум се присъедини и базираната в САЩ Уестингхауз (Westinghouse Electric Co), която е част от държавната британска компания BNFL. Третият консорциум обединява канадската AECL (производител на реактора), италианската Ансалдо (Ansaldo Nuclear), американската Бехтел (Behtel) и японската Хитачи (Hitachi Corp). Вестник БАНКЕРЪ неколкократно писа, че първите двама кандидати предлагат да се дострои блок I в Белене със започнатия преди 1990 г. руски реактор ВВЕР 1000, използвайки модифицираната му конфигурация В-320М. Опциите за втория блок са две, пак за руски реактори тип ВВЕР (водо-воден тип), но с различна мощност - 1000 или 640 мегавата. Третият консорциум предлага в Белене да бъдат изградени два блока с тежко-воден реактор тип КАНДУ, всеки с мощност 730 мегавата.Конфликтният момент на свръхсекретното АЕЦ-заседание на кабинета Сакскобургготски настъпил при обсъждането на процедурата за конкурса. Министър Ковачев настоял първо да се проведат преговори с тримата кандидати, а след това - самото наддаване. За част от колегите му обаче предложената схема обезсмисляла съдържанието на понятието конкурс. Какво в крайна сметка е решило правителството за проекта Белене, засега не се знае. Интересно е кога и какво ще бъде съобщено в публичното пространство. Официалното обяснение на енергийното министерство са табутата на Закона за защита на класифицираната информация. Поради тези забрани и в. БАНКЕРЪ засега ще премълчи финансовите параметри, включени в предпроектното проучване на АЕЦ Белене. То носи гриф Confidential и е разработено от американската фирма Парсънс (Parsons E C) - консултант на НЕК за изграждане на втората българска ядрена централа. Според известната информация най-високата оферта за мегават от новата мощност предлагал канадският консорциум: стойността на двата блока с обща мощност 1460 мегавата е над 2.5 млрд. евро. В интервю пред в. БАНКЕРЪ обаче Патрик Тай, заместник-директор на департамент Маркетинг и бизнес развитие на канадската компания ACEL, заяви, че са предложили на българското правителство няколко оферти и най-високата от тях била значително по-евтина - 2.1 млрд. щ. долара (около 1.73 млрд. евро или 1183 евро за киловат). Но според консултантите от Парсънс най-евтино излиза инсталирането на ядрен киловат в предпочетения от тях вариант (дострояване на започнатия в Белене блок). Общата стойност на 2000-мегаватови мощности в този случай е малко под 2.7 млрд. евро (1350 евро за киловат).Най-вероятно цифрите в проучването на Парсънс, обсъждани на 24 юни от министрите, няма да прескочат бариерата на Закона за класифицираната информация и никога няма да станат публично достояние. Но оправдана ли е чак такава тайнственост по отношение на онези, които ще изплащат двата и половина милиарда евро?

Facebook logo
Бъдете с нас и във