Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Проектозаконът за Черноморското крайбрежие: ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ

Проектозаконът за Черноморското крайбрежие не е гениален, но поне ще въведе някакъв ред в усвояването на тази територия, скромно съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев във вторник (2 ноември). Дълго кроеният норматив ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет в края на месеца. Съвършенството на текстовете му едва ли е толкова важно в случая. Далеч по-важно е бъдещият закон, който ще влезе за обсъждане в Народното събрание до края на годината, да успее да съчетае интересите на публичния и на частния сектор и да наложи единна устройствена политика при усвояването на крайбрежните територии. Трябва бързо и решително да се спрат процесите на деградация, десоциализация и девалвация в тях. Необходимо е приемането на ясен и категоричен закон за устройство на Черноморското крайбрежие, на единен устройствен план и създаването на държавно-обществена структура за тяхното прилагане, е мнението на арх. Тодор Булев, заместник-председател на Съюза на архитектите в България. Изготвянето на законопроекта не е инициатива на сегашния екип на строителното министерство. По време на дискусията Архитектурата на Черноморското крайбрежие - настояще и бъдеще, проведена във вторник в сградата на Съюза на архитектите в България, арх. Петко Еврев от Националния център по териториално развитие припомни, че аналогичен проект е бил създаден още през 1992 година. Тогава преценихме, че приемането му ще се забави, и затова подготвихме Наредба № 3 за нормите на устройство на Черноморското крайбрежие. Но само две години след приемането й (през 1993 г.) под натиска на различни заинтересовани лиця тя беше отменена от Върховния съд. По време на служебния кабинет на Ренета Инджова отново беше приета наредба със същото съдържание. Тя покрива цялата материя в сегашното предложене за закон и продължава да действа, но колко хора се съобразяват с нея?, попита архитектът.Проектозаконът, популяризиран от началото на лятото, отнесе немалко критики. Първо бизнесът му лепна клеймото рестриктивен, тъй като нарушавал правото на частна собственост, най-вече заради изричната забрана да се променя предназначението на земеделските земи и строителството на два километра навътре в сушата. Кметовете на малките общини по южното Черноморие пък съзряха в него редица пречки пред бъдещите инвеститори. Конфликтната точка бе свързана с ограничаването на правата им по отношение на териториалноустройствените планове. Сега кметствата могат да ги променят, но законопроектът им отнема тези правомощия. Евентуалните корекции стават приоритет на министъра на регионалното развитие. Териториалноустройствените планове бяха създадени с финансова помощ от Световната банка и са одобрени през 1996 и 1997 година. След това при одобряването на подробните устройствени планове започна масовата им промяна и това доведе до стихийното застрояване на Черноморското крайбрежие - отбеляза арх. Лидия Станкова от МРРБ. - Публична тайна е например, че две трети от общинските съветници на Несебър имат хотели в Слънчев бряг и естествено общинският експертен съвет си затваря очите, а освен това твърди, че промените са в рамките на нормативите. Българските архитекти са на мнение, че една генерална устройствена схема на крайбрежието ще прекрати порочната практика разширението на селищните и курортни територии да се извършва на парче. Тази тенденция за съжаление е силно изразена в най-деликатните и сложни в екологично отношение територии - самото крайбрежие, плажовете, крайбрежната акватория, които искат грижливо управление, подчерта арх. Тодор Булев. Той се надява, че една обща устройствена схема ще систематизира дейностите и тенденциите и ще ограничи опитите за случайни промени. Според него устройствените идеи, заложени в плановете, не винаги са подкрепени от адекватни инвестиционни програми и от реални финансови, юридически, организационни и управленчески механизми и това ги прави неприложими на практика. За пример той посочи Златни пясъци и Слънчев бряг, които вече са придобили една градска атмосфера. Те загубиха качеството си на потопените в зеленина комплекси, с които станаха известни преди десетилетия. Липсата на ансамблов подход в големите курорти води до изключване на морето от общата композиция, за което не малка роля играе и преуплътненото и високо застрояване на първа линия. Гилдията е на мнение, че оформянето на откритите пространства на комплексите и селищата, на парковете и защитените територии е съвсем занемарено. Архитектите смятат, че все още е възможно съхраняването на обширни природни резервати между Ахтопол и Резово, около Маслен нос, нос Емине и нос Калиакра. Златна малина Роял марина палас (в курорта Дюни) и Виктория палас (в Слънчев бряг) са най-кичозните хотели по нашето Черноморие според допитване сред членовете на Съюза на архитектите в България. Другите двама кандидати за златната малина са хотелите Дюн (в Слънчев бряг) и Буена виста в Синеморец. Анкетата е направена по време на обиколката на българското крайбрежие от Дуранкулак до Синеморец. Подозирам, че такова е било желанието на инвеститора, а не виждането на архитекта, коментира арх. Петко Еврев от Националния център по териториално развитие. Аналогично е мнението и на арх. Тодор Булев, секретар на Съюза на архитектите в България: Разнообразието в архитектурния изказ е осезаемо. В него повече се усещат изискванията и вкусовете на поръчителя, отколкото авторският почерк на архитекта. Така се е стигнало до откровено имитативни и кичозни сгради, имитиращи казината в Лас Вегас и холивудските дворци (Виктория палас и Астера в Златни пясъци), или до псевдобългарския стил на Хелена ризортс в Слънчев бряг. По-същественото в случая е, че това е довело до пренебрегване на ансамбловото изграждане, до някакъв визуален хаос. Осемдесет и пет процента от анкетираните специалисти са посочили Албена за курорт с най-добра архитектура. Следващите в класацията са Св.св. Константин и Елена, Русалка и Ривиера. В тези комплекси, където инвеститорът е един, е запазена естествената среда, твърди колегията. Най-негативни оценки тя дава на усвояването на територията в Слънчев бряг, Св. Влас и Дюни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във