Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОДАВАТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ СРЕЩУ КОМПЕНСАТОРКИ

Продажбата на последните 15% от държавния дял в БТК противоречи на стратегията за раздържавяване на държавния телеком, която след одобрението от Народното събрание има силата на закон, смятат редица специалисти - юристи, членове на КРС и други. Те се позовават на записания в документа текст, че книжата от остатъчния пакет (поне 15%) ще бъдат трансформирани в привилегировани акции, върху които държавата ще запази собствеността си. Те, според документа, ще инкорпорират правата на държавата (включително и вето), когато се предприемат стъпки, от които зависи съдбата на телекома. Решението за продажбата на целия остатъчен държавен държавен дял от 35% на българската фондова борса Министерският съвет взе през миналата седмица (на 25 ноември). Определено бе още, че двата пакета (отделените за борсата веднага след сделката 20% и новите 15 процента) ще бъдат продавани срещу компенсаторки. Това предизвика бум в цените им. Опозицията - лява и дясна - разкритикува решението. Ден преди решението на МС съмнения в неговата ефикасност изрази пред журналисти (на 24 ноември) и финансовият министър Милен Велчев. Той заяви, че по-скоро те (б. а. - 15%) трябва да се пуснат на фондовата борса срещу живи пари, за да се защитят интересите на всички данъкоплатци. Привържениците на борсовата сделка припомниха, че при приватизацията държавата получи т. нар. златна акция (преференциална поименна безналична акция с право на глас и други особени права, записана от Република България, с номинална и емисионна стойност 35 лева). Така че дори и да продаде 100% от БТК, държавата ще си запази възможността за вето върху най-важните решения. По принцип става дума за решения за: промяна на предмета на дейност, промяна на седалището, на наименованието, ликвидация, за включване на представител на държавата в управлението, разпореждане със значителни активи, както и промени в устава, които се отнасят до тези обстоятелства. Но дали и как тези ангажименти са записани в приватизационния договор и в новия устав на БТК знаят само подписалите договора.Решението за продажбата на 15-те процента от капитала срещу компенсаторки не съвпада и с договореностите с Еврокомисията. Участници в преговорите твърдят, че тя е подкрепила плановете на българската страна пълното раздържавяване на БТК да се отложи за след 2009 година (т.е. две години след влизането ни в общността). А дотогава държавата да си запази контрола върху всички важни решения за националния телеком. Става дума не само за тези, засягащи военните и специалните му дейности, а най-вече за развитието на мрежата и степента на цифровизацията й. Според записаното в затворената евроглава Телекомуникации, до 2009 г. всеки българин трябвало да има фиксиран телефон и в дома, и на вилата си, в хотелската стая и т. н. И още - таксите, които ще плаща за този телефон, да не затрудняват домашния му бюджет. Самите услуги пък да са на нивото, на което са във всеки град или село на Франция, Германия или Австрия, например.Запознати с практиката на НАТО обясниха, че във всички държави от алианса националният телеком се разглежда като елемент на националната и регионалната сигурност. Наистина казусът с българския телеком е доста по-различен, проблемите у нас са по-скоро технологични и засягат най-вече армията, заяви за в. БАНКЕРЪ един от бившите шефове на БТК. Той обясни, че инфраструктурната мрежа на телекома съдържа немалко елементи (кабели и комутационни центрове) с чисто военно предназначение. Системата обаче е изградена като едно цяло - с единно енергийно, аварийно, водо-, канализационно и друго снабдяване. В даден комуникационен възел на централа в София например има две неразривно свързани части. Надземната част работи в мирно време и се експлоатира всекидневно за граждански нужди от служители на БТК. А подземната част е защитена и се ползва само при криза, при военно положение или терористичен акт. Тя се експлоатира и поддържа от 3900-те военизирани служители на Специализирано предприятие Далекосъобщителни обекти. И така е не само в столицата. На територията на страната има около 40 такива обекта. Подобна е структурата и на преносната мрежа на БТК. В един кабел от 100 чифта например поне 20 са за специални нужди: военни, на МВР и Гражданска защита. Кабелите и преносните съоръжения обаче се поддържат само от служители на телекома.В средата на юни генерал Никола Колев заяви,че системата на БТК осигурява стратегическите пунктове за управление на държавата по време на война - както армейските, така и връзките на парламента, на Министерския съвет и на всички държавни и общински ведомства. И ако в случай на криза един частен оператор просто прекъсне връзката, държавата може да остане без управление. Затова според шефа на Генщаба в някаква форма държавата трябва да си запази контрола върху тези връзки. Инак военните ще трябва да градят собствено БТК, за което... ще плаща данъкоплатецът. Това впрочем вече е регламентирано нормативно с влязлата в сила през октомври 2003 г. промяна в Закона за далекосъобщенията, предложена от шефа на икономическата парламентарна комисия от НДСВ Валери Димитров. Според ал.3 на §10 от Преходните и заключителните разпоредби средствата за отделянето (на частта на БТК за военни нужди - б.ред.) се осигуряват от държавния бюджет, от Българската телекомуникационна компания и от други източници при условия, определени с акт на Министерския съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във