Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Продават и ОЦК "Кърджали" за дребни пари, дълговете му висят

Жалките остатъци от бившия металургичен лидер на Балканите имат незначителен търговски шанс

Последните остатъци от ликвидирания  преди повече от пет години оловно-цинков комбинат в Кърджали (загинал със "специалното" участие на гробокопача на българската металургия Валентин Захариев) бяха извадени на търг през тази седмица.

От предприятието, което повече от четвърт век хранеше целия град,  днес са останали жалки огризки. Синдиците на обявеното в несъстоятелност (окончателно това стана през 2015-а) дружество ОЦК Кърджали  Александър Костадинов и Елвира Танчева обявиха четири търга за имуществото на фалиралата фирма.

Сред  имотите за продан се предлага дори едно... скривалище. Това подземно съоръжение е било  изградено от някогашната гражданска защита ( през 1972-а) и е със застроена площ 394 кв.метра. В него има 17 помещения, оперативна зала и два санитарни възела. Началата тръжна цена  е  37 040 лв, която представляваща 80% от оценката, тъй като при предишен търг мераклия да купи този специфичен "обект" не се е намерил. Овен него на тезгяха синдиците са сложили и  пункт за емисионен контрол с начална тръжна цена  от 23 485 лева.

Друг актив да предприятието, за който също се търси купувач е голям поземлен имот  в промишлената зона на града  с площ  47 012 кв. метра. Тук предложенията на купувачите тръгват от  372 000 лева. Но той вече е "преоценен" с 20% под пазарната му оценка поради липса на купувач при предишния търг.

За 33 200 лв. се продава и тристаен апартамент, чиято застроена площ 81.83 кв. метра.

За всички е ясно, че  остатъчните мижави активи, които се продават в момента, едва ли ще имат сериозен принос към запълване на масата на несъстоятелността на предприятието.

Нека припомним, че  натрупаните от Захариев дългове  към банки и фирми още през 2014-а

бяха надхвърлили 250 милиона

Само задълженията към БНП "Париба" (чрез клоновете и в Швейцария, Париж и Германия) бяха близо 150 млн. лева. На този фон нашата  Първа инвестиционна банка, която имаше да прибира "някакви си тридесетина милиона, направо е извадила късмета да се "класира" сред разминалите се с потопа, организиран от Захариев. В този първи списък на кредиторите, разбира се, не липсва и ...офшорка. Тя е записана с признат от съда дълг в размер на 72.084 млн. лева. Става дума за регистрираната на Сейшелите компания „Уолдпроп инк“. А кой е нейният действителен собственик, може само да се гадае?!

Нека припомним, че сагата с фалита на комбината започна още през 2011-а. По това време тогавашният народен представител от ГЕРБ в Кърджали и сегашен заместник-председател на Народното събрание Цвета Караянчева обяви, че Захариев е разследван от прокуратурата за източване на държавния резерв, а също и за подготвян умишлен фалит. Уж  икономическа полиция се беше заела да нищи този въпрос, но след цялата тази патардия никой така и не научи има ли виновен, или не. И така е и до днес.

Просто по онова време напрежението заради неизплатените работни заплати и заради стачките на хората, които чакаха да си получат парите за положения труд, активизира нашенските управленци. След потушаването на напрежението обаче меракът им да разплетат историята също спихна.

Две години след като пещите на "Оловно-цинковия комплекс"

в Кърджали изгаснаха уж за ремонт и заради пускане на нови съоръжения (през 2013-а) съдбата на един от най-големите някога работодатели в града беше "подпечатана" от местния окръжен съд. С решение от 29 ноември магистратите откриха производство по несъстоятелност. За начална дата на неплатежоспособността съдът определи 31 декември 2012 година. Окончателно обаче делото приключи едва през 2015 година.

Двама кредитори заведоха делото срещу ОЦК, чийто мажоритарен акционер беше  бившият собственик на "Кремиковци" Захариев. Единият от тях е базираната във Виена MFC Commodities, която беше търговски партньор на завода, но след като производството му спря, тя предяви своите претенции по повод на неизпълнен договор за доставка на метали. Към този иск се включи и другият голям кредитор - Първа инвестиционна банка. Все пак през ноември 2012-а финансовата институция по някакъв начин успя да запази поне контрола над част от парите си. Не директно, но чрез свързаната с нея фирма "Хармони 2012" , която придоби основните активи на завода след продажба им от частен съдебен изпълнител.  Дружеството купувач на активите  на Оловно-цинковия комплекс беше учредено същата година (на 12 юни). То предложи цена от 8.6 млн. лв. за почти целия завод, за спомагателни цехове и за половината от терена на завода. Класира се за неговото придобиване в състезание с още двама участници в наддаването, чиито оферти бяха малко по-ниски - 8.4 и 8.5 млн. при първоначално обявената тръжна цена от 8 307 593 лева.

Още по онова време в. "БАНКЕРЪ" писа, че "Хармони 2012" е  собственост на регистрираната на Вирджинските острови "Хармони Холдингс Лимитед". По онова време неин директор е Ления Пападопулу, чието име се появи и при сделката за "Кремиковци" (и тази е подробно разработвана на страниците на нашия вестник през годините). Планът за "оздравяването" на предприятието премина по "утъпканата" пътека на другия металургичен гигант, на когото Захариев също бързо видя сметката. Жаравата, която той разпали, все още тлее и там.

От всичко казано дотук става очевадно, че активите, които сега синдиците на предприятието се опитват да продадат, са

просто "прашинка"  в ямата на задлъжнялостта му

Ако съдим даже само от списъка на работниците, които са вписани като кредитори на завода - техният брой е 123 души, а общият размер на вземанията им е близо 200 хил. лева. Но реално парите с лихвите са двойно повече. Да не говорим за дължимите данъци и осигуровки, които още преди три години бяха надхвърлили  2 милиона. Що се отнася до банките, финансирали грандиозните идеи на Захариев, те май просто ще имат да вземат по-скоро едни виртуални пари.

В интерес на истината трябва да споменем, че в момента минимална част от производството все пак е възстановена благодарение именно на покупката, направена от  "Хармони 2012". На работа са и минимален процент от хората, ангажирани с производството. Но така или иначе, няма никакво съмнение, че пораженията от "ерата Захариев" не могат да бъдат преодолени лесно. И макар че лично премиерът Бойко Борисов обеща, че ще следи изкъсо как се възстановява производството и дали действително ще бъде спазено обещанието на новите собственици за  модернизиране на производствените технологии, от някогашната слава на това предприятие няма и помен.

Да не говорим, че отговорни то да стигне до това състояние също не сме чули да са били "открити".

Междувременно обаче е ясно едно: че думите на един от бившите директори на предприятието Вълчо Мюфтиев, който още преди пет години разказа историята на цялостната разруха на доскорошния металургичен лидер на Балканите - че  най-страшното не са дълговете на комбината, а това  че  специалистите му вече ги няма. Тази истина за жалост  управляващите проумяха едва сега. И доста нелепо звучи "плачът" за липсата на професионално подготвени хора. Нека не забравяме, че доскоро такива хора населяваха тази страна, но благодарение на безумната политика, на толерирането на всякакви измислени "герои" и най-вече на твърдо наложената и ширещата се безнаказаност те просто си хванаха пътя, за да прилагат своите знания, умения и опит в полза на чужди икономики и народи.

 


Из разказа на един бивш директор


"ОЦК беше марка, която уважаваха в целия свят. Произвеждаше  36 хил. т олово и 27 хил. т цинк годишно.  Тук се правеха  всички видове сплави, оловен прокат, съдържащи мед полупродукти.  Собствена кърджалийска разработка бяха  селеновите сплави, които сега се използват в целия свят за производство на акумулатори и батерии. Специалистите от Кърджали са помогнали за изграждането на най-големия ни комбинат за цветни метали - КЦМ в Пловдив. През осемдесетте години на миналия век металурзите от Родопите са пуснали в действие оловен завод в германския град Фрайбург. Немските инженери не успяха да се справят, трябваше ние да отидем, спомня си Вълчо Мюфтиев. Признанието и в чужбина, и в България  беше  много голямо."

ОЦК е приватизиран през 1995 г. от работническо-мениджърско дружество и сдружението "Кърджали инвест". В раздържавеното предприятие РМД-то държи 52 на сто. По изпитана практика след това капиталът е увеличен, с което голяма част от работниците остават с минимални дялове. Причината е проста - нямат пари, за да запишат акции от увеличението. Средства успяват да съберат само единици. През есента на 2005-а  РМД-то залага акциите си в СИБАНК. На 2 декември същата година съветът на директорите решава акциите да се продадат на цена, не по-ниска от номиналната 1 лев. Същия месец  банката продава ОЦК на Валентин Захариев за 22 млн. евро. Акционерите в РМД-то не знаят, че техните акции са заложени и са послужили като инструмент за овладяване на дружеството от страна на банката. В крайна сметка над 800 работници са излъгани и остават с  пръст в устата от участието си в дружеството.

Без модернизацията, която новите собственици обещават, но така и не правят, заводът започва бавно да умира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във