Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Продажби, газови надежди и мътно ядрено бъдеще

S 250 f7ef1f6c 8797 42b3 a966 2eaffdb11438

У нас нещата винаги са динамични, граничещи дори и със скандала, особено в сферата на енергетиката. Традицията и през 2018-а бе спазена - трудна година за въглищните мини, нагласа за ядрени и газови проекти и липса на финансиране. За капак,  имаше и няколко сделки, които отново повдигнаха темата за сложните политико-икономически взаимоотношения в България.

 

Вечният проект АЕЦ "Белене"

Обещания за втора атомна централа се даваха на килограм, но финал на проекта не се предвижда скоро. Дори напротив: енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че се подготвя нова процедура за търсене на инвеститор, предвижда се тя да протече в девет етапа и евентуално в края на следващата година може да има избран кандидат.

Планирано е "Белене" да струва до 10 млрд. евро и строителството да продължи едва осем години. Изглежда невероятно тези изисквания да  бъдат спазени, особено при направени вече три първи копки на проект, проточил се 30 години. Въпреки тежките условия към момента обаче кандидати за инвеститори има: това са руската фирма "Росатом", Китайската национална ядрена корпорация CNNC, Корейската хидро- и ядрена корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската "Фраматом". Последната може да е доставчик на оборудване. Неотдавна и американският гигант General Electric изяви желание да се включи като доставчик.

На този етап никой не обяснява откъде може да дойде финансирането за строежа. Няма яснота и дали ще се търси архитект-инженер за проекта. Договорът с последния - "Уорли Парсънс", бе скандално прекратен и впоследствие компанията осъди НЕК за над 32 млн. евро неустойки. Отделно "Парсънс" вече бяха получили през годините за "Белене" още 265.8 млн. евро.

Като теглим чертата, излиза, че само за последните две години данъкоплатците са дали за авантюрата с Втора атомна близо 640 млн. евро.

Постоянно закъсалата НЕК

Сагата с АЕЦ "Белене" продължава да тежи финансово и на Националната електрическа компания. Дружеството преживява поредната си тежка финансова година, въпреки че причината за това не са само пасивите покрай ядрената централа. Само до края на септември то беше на червено със 153.4 млн. лева. Отчетената загуба за периода януари - септември показва, че не е постигнато подобрение на финансовото състояние, обясняват от НЕК. Независимо от увеличения обхват на компенсаторните механизми те не са достатъчни за покриването на всички разходи. Компанията продължава да изпитва затруднения при обслужването на задълженията си към доставчици, както и по кредитите, които са за над 4 млрд. лева. Никоя банка днес не желае да й отпусне пари и се налага единствено компанията-майка БЕХ да я спасява.

Действително, през тази година приходите на НЕК ще се повишат заради сериозния износ на електроенергия, но това няма да е достатъчно да покрие огромните разходи.

Енергийната борса само с трима доставчици

След законови промени Българската независима енергийна борса пое контрола по сделките на свободния пазар на ток. У нас има десетки активни търговци на електроенергия, но едва трима производители са ангажирани с доставката й на тържището - държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК. Така потребители и търговци на няколко пъти бяха изправени на нокти. Още през октомври цените на борса стигнаха рекордни нива от около 200 лв/мвтч. Същите стойности бяха достигнати и в началото на декември. От борсата последно обявиха, че причината е в голямото търсене в началото на зимния сезон. КЕВР пък обеща да направи проверка, но резултати от нея едва ли ще има преди март следващата година. Междувременно  покрай екстремно високите цени някои предприятия вече започнаха да съжаляват, че са излезли на свободния пазар на ток.

Борсовата търговия тепърва ще се развива, но цените със сигурност няма да останат на исканите от КЕВР нива. Просто защото в региона цената на електроенергията е средно с около 20% по-висока, отколкото в България.

Как ще я караме без въглища?

Огромни главоболия на екипа на Теменужка Петкова създаде Европейската комисия. Европа настоява да приведем въглищните ни централи съгласно най-новите еврорегламенти, а това означава милиарди инвестиции в тях, които не е ясно как и кога ще се изплатят. Държавата поиска безсрочна дерогация за спасяването на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", но подобно предложение едва ли ще бъде одобрено в Брюксел. Екоминистерството още не е преценило дали подобно искане може да се заяви и за двете частни американски централи в региона. Те работят по същата технология и използват същите нискокачествени въглища от "Мини Марица-изток".

Проблемът освен екологичен е и социален - ако затворят ТЕЦ-овете след десетилетие, хиляди работници ще останат без работа. Нещо, което никое правителство не може и не иска да си позволи. Напоследък все по-силно се налага тезата, че въглищните централи трябва да бъдат затворени, за да се направи място за строежа на "Белене". Спекулациите по тази тема тепърва ще продължават, но е факт, че никой днес не знае колко точно тежки метали като живак или вредни газове излъчват комините в района на Гълъбово и Димитровград. Защото никой от екоинспекцията не желае да направи подобни замервания. Резултатите сигурно ще са отчайващи.

За беля  квотите за вредни емисии, които купуват централите, поскъпнаха рязко. Това събори финансово държавната "Марица-изток 2". Другите две мощности нямат такъв проблем, защото НЕК плаща за техните квоти. Заради големите разходи за деветте месеца на годината загубата на държавната ТЕЦ  достигна 266 млн. лева.

Българските газови надежди

Властта се зае да променя енергийната си стратегия заради очакванията "Турски поток" да мине през страната. След като преди няколко години Еврокомисията не позволи изграждането на "Южен поток", сега по неговото трасе може да се положи една от тръбите на турския газопровод. Вариантът това да се случи е чрез Газов хъб "Балкан". Освен руски газ от Турция се очаква в хъба да се включат и нашите добиви на синьо гориво от дълбоководната част на Черно море. Открити находища там за момента няма. Намеренията са другите доставки да са от Азербайджан по строящия се газопровод между Гърция и България.

На този етап "Турски поток" си остава по-скоро политически проект в частта му към Европа. Руската компания "Газпром" вече изгради една от тръбите по дъното на Черно море и сега строи втората. Така Москва може още догодина да спре транзита на газ през наша територия и да доставя директно на южната ни съседка. Това обаче оставя България без доставки, защото нямаме алтернативен източник. При тази ситуация може да разчитаме на благословията на Анкара и Москва част от газопровода да мине през България. Само че тази перспектива хич не се нрави на САЩ.

Така или иначе, експертите ни прецениха, че е най-удачно държавната "Булгартрансгаз" да започне проучвания и строителство на нов газопровод от турската граница до варненската компресорна станция "Провадия". Оттам пък ще се изгражда ново газово трасе през цяла Северна България, достигайки до сръбския град Зайчар. Цялото това съоръжение ще е в основата на газовия хъб "Балкан". То се оценява от "Булгартрансгаз" на над 2.8 млрд. лева. Идеята е част от парите да бъдат отпуснати от Брюксел, а проектът да се изплаща чрез транзитните такси.

Покрай тези планове страната има нелеката задача да води преговори с "Газпром" и за цени. Нагласите след делото между Еврокомисията и газовия гигант и постигнатите договорености са "Булгаргаз" да намери начин да предоговори в наша полза цените за доставките на синьо гориво. Но нашите специалисти не бързат с тези постъпки и дори действат доста предпазливо, въпреки че имат подкрепата на Брюксел. Досега са договорени само технически детайли, но не и реално намаление на цените.

Износът на електроенергия процъфтява

Електроенергийният системен оператор регистрира ръст в износа на ток с близо 40% спрямо 2017-а. Приходите от него са както за производителите, така и за търговците. Като цяло обаче никой засега не е оптимист, че тази тенденция ще се запази.

Умерени скептици са и производителите на зелена енергия. Нови проекти в тази сфера няма, защото възвръщаемостта им не е достатъчна добра за компаниите. В същото време Европа си е поставила за цел 27% от електроенергията на Стария континент през 2027 г.  да идва от възобновяеми източници. Това означава, че България ще трябва да търси нови стимули, за да върне ВЕИ инвеститорите обратно у нас.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във