Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОДАЖБАТА НА ТРЪЖНИ КНИЖА СТАНА ДОХОДЕН БИЗНЕС

Публичните спорове и скандалите с процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) станаха толкова много, че започнахме сякаш да не им обръщаме внимание. Освен потърпевшите български фирми, разбира се, които инак, според последните промени на нормативния акт от пролетта на 2002 г., би трябвало да се ползват с известни привилегии. Повечето от бонусите обаче засега са предимно с отрицателен знак. Едно от нормативните недомислия, предизвикващи най-честите възражения на участниците в процедури за държавни поръчки, е произволната цена на тръжните книжа. Проблемът бе поставен още през есента на 2001 г. от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) при публичното обсъждане на промените в Закона за обществените поръчки. Но нормотворците нито се вслушаха в исканията, нито формулираха критерии, правила или някаква методология за формиране на тези цени. Което пък дава свобода на съответното ведомство само да посочи за колко ще продава бланките за своите търгове. Не може при малък търг за доставка на принтери да се искат 100 лв. за конкурсните документи - смятат хора от БАИТ. А такива случаи не са един и два. Ведомствата, обявяващи почти аналогични процедури, изобщо не могат да обяснят откъде идват разликите в обявените от тях цени. Практиката показва, че те се движат в доста широки граници - 100, 150, 200 и дори 300 лева. Горната летва засега закова Министерството на външните работи при проведената през 2002 г. процедура за компютърна техника.Показателна е публикуваната в един от последните броеве на Държавен вестник (този от 14 януари) покана за процедура по Закона за обществените поръчки, организирана от дъщерното предприятие на Националната електрическа компания - Мрежи високо напрежение. Предметът на поръчката е наем на компютърна техника (52 персонални компютъра, 15 сървъра и 28 печатащи устройства) за срок от три години. Конкурсът едва ли ще впечатли много от фирмите у нас. Още повече че след три години, когато наетата техника бъде върната, тя няма да струва нищо. Въпреки това кандидатите да се впуснат в надпреварата ще трябва да заплатят за конкурсните книжа в касата на дружеството 120 лв. без данък добавена стойност.Все повече от фирмите с опит в процедурите по ЗОП напоследък предупреждават, че ведомствата са започнали да подобряват тактиката си за печалба от продажбата на конкурсна документация. Нова практика например е един търг да се разделя на няколко по-малки процедури, вместо просто да се проведе с повече лотове. По този начин фирмите кандидатки са принудени да заплащат за няколко комплекта тръжни книжа, независимо че става въпрос за един цялостен проект. Освен това възложителят се презастрахова и срещу възможните съдебни протакания на поръчката. Защото евентуално обжалване ще забави само отделната процедура. Интересно е, че Агенцията за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии към транспортното министерство публикува през 2002 г. поредица от шест покани. Според бизнесмените от бранша, всички те са можели да минат в един-единствен търг. Цената за всеки комплект документи обаче е била на стойност 150 лв., а на пълния набор книжа - цели 900 лева. Ако в този търг са се явили десет фирми, агенцията е прибрала в касата си 9000 лева. Дали пък по този начин съответните институции не правят опит да избият част от парите за самата поръчка? И ако е така, то къде останаха намеренията на правителството да превърне Закона за обществените поръчки в инструмент за подкрепа на малкия и средния бизнес?

Facebook logo
Бъдете с нас и във