Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОДАЖБАТА НА СТОЛИЧНОТО ПАРНО - УРАВНЕНИЕ С ДВЕ НЕИЗВЕСТНИ

Конкурсът за избор на частен оператор на Топлофикация - София, който се точи трета година, вече изглежда напълно узрял за рекордите на Гинес. През цялото това време собствениците на столичното парно - общината (58%) и Министерството на енергетиката (42%), така и не успяха да уеднаквят възгледите си за чуждестранния мениджър. Общинарите настояваха, че и сегашното ръководство на дружеството си върши добре работата и не е необходимо да се харчат излишни пари за нов оператор. От министерството пък държаха да се изпълни ангажиментът към Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). През 2002 г. двете финансови институции отпуснаха заем от 114 млн. евро за рехабилитацията на топлопреносната система на столицата, като едно от условията бе именно изборът на чуждестранен мениджър. Но с назначаването на Мирослав Севлиевски за министър твърдата позиция на държавата сякаш поомекна. Много скоро след като седна в министерското кресло, нововремецът заяви, че се обсъжда механизъм, който да уреди генерално проблема. Не смятам, че е в интерес на обществото да се дават пари на мениджър, който има неясни функции по отношение управлението на дружеството. Такъв договор може би е бил необходим преди две години, но не и сега, когато компанията е финансово стабилна, отбеляза преди дни и заместник-министърът на енергетиката и член на борда на директорите на Топлофикация - София Илко Йоцев. На запитването на в.БАНКЕРЪ дали този въпрос е съгласуван с представителите на ЕБВР и Световната банка Йоцев обясни, че са водени разговори, на които са разгледани няколко възможности. Първата е изборът на оператор да отпадне изцяло, втората - да се търси друга функция на мениджъра, а последната - приватизация на парното.Реализацията на който и да е от тези варианти едва ли ще мине като по вода, тъй като ще трябва да се променя кредитното споразумение, одобрено от двете финансови институции. Официално не сме информирани за такива искания. Но досега не сме имали случай да променяме вече сключени договори, коментираха пред репортер на вестника от офиса на Световната банка в България. Ясно е, че сериозните дискусии тепърва предстоят. Друг е въпросът как точно общината и министерството ще обяснят защо досега бе загубено толкова време. Още в края на 2002 г. консултантите - американската компания Нексант (Nexant) и Евролекс България, решиха изборът на оператора да стане чрез конкурс и започнаха подготовката на предварителната документация. След първото сито останаха трима кандидати, които подадоха предварителни оферти - френската фирма Далкия Ентернасионал (Dalkia International), немската Ем Ве Ве (MVV) и консорциумът между Ер Ве Е Индустрие (RWE Industries) и Щатверке Лайпциг (Stadtwerke Leipzig). Оказа се обаче, че Нексант и Евролекс са си свършили работата през пръсти, защото от проектодоговора не бяха очаровани нито собствениците на софийската топлофикация, нито кандидат-мениджърите. От останалите компании обърнаха внимание, че предвиденият срок за управление на дружеството е твърде кратък - едва пет години. Другите забележки бяха, че са орязвани възможностите на оператора за водене на самостоятелна инвестиционна политика, за промяната на числеността на персонала без санкцията на борда на топлофикацията и че не му се дава правото да разполага със средствата от продажбата на тока, произведен чрез когенерация (и изкупуван от НЕК на преференциална цена от 80 лв. за мегаватчас). Собствениците пък контрираха, че в този си вариант договорът позволява на една чуждестранна фирма да доведе свой екип от шефове, които да получават тлъсти заплати, без да вършат почти никаква работа.Запознати с цялата история твърдят, че в крайна сметка тригодишното протакане е постигнало своята цел - да се стигне до варианта за приватизация на предприятието За това се говори открито още от началото на април тази година. Тогава от общината лансираха идеята част от акциите на дружеството да се дадат на бъдещия оператор. Срещу това той трябваше да поеме ангажимента да ликвидира задълженията му към Булгаргаз, които сега възлизат на 140 млн. лева. Явно за продажбата вече са узрели и в енергийното министерство. Общинският съвет и енергийното министерство е необходимо да обсъдят възможността за приватизация. Според мен цената на Топлофикация - София при евентуална продажба ще е доста висока, каза Илко Йоцев. Резултатите на компанията за 2004-а наистина не са за подценяване - над 2.7 млн. лв. печалба, 378 хил. абонати и близо 160 млн. лв. несъбрани плащания. Все цифри, които биха предизвикали апетита на доста сериозни международни играчи. Засега обаче в уравнението остават две неизвестни - каква ще е окончателната позицията на Световната банка и ЕБВР, както и становището на следващия енергиен министър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във