Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОДАДОХА БТК, НО НЕ СЪВСЕМ

Гроздан Караджов - бивш главен секретар на транспортното министерство и ексшеф на директорския борд на БТК:Не може АП да подписва само здраво изглеждащата черупка на приватизационния договор за БТК, а вътре да е налице едно гнило съдържание на редица приложения, по които се водят спорове дори между ведомствата на изпълнителната власт. Част от тях, например, са непопълнени данни, от които зависят националните интереси, националната сигурност на страната, както и редица финансови условия.Част от тези допълнителни приложения и споразумения не са подписани, защото оттам е изтрито името на Адвент и това поставя въпроса кой ще гарантира и кой ще бъде поръчителят на обещаваните средства? Ако това са нови играчи, които тепърва ще влязат в тази сделка, редно е АП да изиска и техните бизнеспланове, тяхната бизнесистория, техните имущества и управлявани средства, но най-вече техните устави, за да стане ясно как те вземат решенията си.Много бързо стана ясно, че продажбата на 65% от акциите на БТК тепърва предстои и че парафираният под блясъка на фотосветкавиците документ в края на миналата седмица (21 март) е по-скоро рамков договор, демонстриращ твърдата воля на двете страни - Агенцията за приватизация и регистрираното в Австрия дружество Вива Венчърс, да осъществят сделката (нещо, което е известно поне от половин година насам). Медийната шумотевица бе предизвикана заради изтичащия на 21 март срок за приключване на преговорите и заплахата от ново съдебно протестиране на продажбата. Този път от страна на неуспелия кандидат - консорциума Тюрк Телеком/Коч холдинг, който три дни по-рано (19 март) публично огласи, че АП нарушавала процедурата на преговорния процес. Така или иначе, подобрените параметри на купувача бяха представени от Джоана Джеймс, управляващ директор на базирания в Полша филиал на американския инвестиционен фонд Адвент интернешънал, които притежава 100% от дяловете на виенското дружество. От приватизационното ведомство пък се похвалиха, че финансовият ефект от сделката през следващите пет години ще надхвърли 1.1 милиарда евро. В сумата бяха включени 210 млн. евро за мажоритарния пакет акции, 50 млн. евро за увеличаване капитала на телекома, обещаните инвестиции в размер на 400 млн. евро и други 300 млн. евро по преценка на купувача, деблокираните обезпечения от 70 млн. евро по БТК-заемите към Световната банка, ЕБВР и ЕИБ, други минимум 30 млн. евро от бъдеща препродажба на акции, както и 9-те млн. евро, обещани от Вива Венчърс за телекомуникациите на военното ведомство, включени в инфраструктурната мрежа на БТК.Междувременно в интригата около телекома се включи и новосъздаденият комитет за прозрачност на сделката. Във формацията влязоха депутатите Анели Чобанова от НДСВ, Петър Мутафчиев от БСП, Иван Иванов от СДС и Никола Николов от НИЕ, както и шефът на ИНТЕРНЕТ-общество Вени Марковски и говорителят на Асоциация за развитие на информационни технологии Пламен Николов. Още в понеделник (24 март) комитетът поиска от АП копия от документите по продажбата, но дни по-късно в писмо до депутатите шефът на ведомството Илиян Василев заяви, че информация по приватизацията на БТК може да се изнася след подписването на всички договори и споразумения. Дотогава те били служебна тайна. Реално за продажба на БТК можем да говорим, когато бъде парафирана всяка страница от документите, заявиха за БАНКЕРЪ членове на преговарящия екип. Целият пакет включва 15 документав които подробно са разписани всички параметри. Само че голяма част от текстовете все още не са договорени, а по други има спорове и възражения от страна на наши ведомства, допълниха преговарящите. Твърди се, че възраженията са от транспортното, правосъдното и финансовото министерства, както и от двете контролни комисии - тази за регулиране на съобщенията и за конкуренцията. Лицензиите, включени в приватизационния пакет, пък могат да бъдат издадени едва след приемането на новия закон за далекосъобщенията, който още не е влязал в пленарната зала. Така приключването на сделката се отлага поне с няколко месеца, през които преговорите на практика ще продължат. Най-ясен (но и засега най-трудно разрешим) е проблемът околодивидента за 2002 годинаС други думи, за времето, през което компанията е била изцяло държавна. Според българската правна уредба, приватизационните сделки се припокриват с подробно описаната в Търговския закон продажба на акции (или дялове), които имат три основни права: на глас, на дивидент (за минал период) и на ликвидационен дял. Оттук насетне: ако 65% от акциите на БТК бъдат прехвърлени на Вива Венчърс преди разпределянето на дивидента за 2002 г., австрийското дружество би могло да получи 74.75 млн. евро (65% от 115-те млн. евро, отчетени като чиста печалба на телекома за миналата година). Всичко хубаво, но част от висшите държавни чиновници, сред които и министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров, смятат, че държавата има пълно основание (и законови възможности) да прибере 100% от чистата печалба на компанията за 2002 година. Така в бюджета ще влязат допълнителни 227 млн. лв., което съвсем не е без значение за държавните сметки. Впрочем дивидентът от БТК (а и Булгартабак) бе един от основните аргументи и на Милен Велчев при бюджетните спорове с МВФ в края на миналата година. Вива-лобито в кабинета обаче е на коренно противоположно мнение, като изтъкна постигнатите договорки с купувача. Спорът се пренесе и в Народното събрание, а депутатите от НИЕ дори излязоха с декларация, в която поискаха сделката да бъде спряна, докато не се решат нещата с дивидента. Но докато милионите от печалбата на БТК продължават да се подхвърлят като горещ картоф, едни други милиони могат да взривят не само изпълнителната, но и законодателната власт. Става въпрос за 104 млн. евро, които държавата ще плати на Вива Венчърс катообезщетения и неустойки в случай че през следващите пет години бъдат нарушени някои от договорените параметри по сделката. Неустойки ще се дължат, ако парламентът не приеме текстовете за удължаване на БТК-монопол във вида, в който са записани в проектозакона или ако бъдещ нормативен акт наруши материалния интерес на БТК (например въведе ограничения върху поскъпването на телефонните такси). Ангажиментите са поети в т.нар. Indemnify agreement, предизвикал най-сериозните спорове по високите етажи на властта. Конфликтът не е само по отделните текстове на документа, а чисто принципен. До каква степен правителството може да обвързва държавата (и държавния бюджет) с бъдещи плащания, предизвикани от акт на законодателната власт? Неизвестно е и кой от висшите държавни чиновници ще поеме отговорността подписът му под този договор да ограничава депутатската воля през следващите пет години? Да не забравяме, че подобна претенция стана основната причина за провала на опита за продажба на БТК през 2000 година. Исканият таван на обезщетения от консорциума OTE/KPN тогава бе 100 млн. щ. долара, но Иван Костов отказа член на кабинета му да парафира такъв ангажимент. И при процедурата от 2000 г., и сега се предвижда част от цената по сделката да бъде блокирана в ескроу-сметка за период от една година. Разликата е единствено в размера й. През 2000 г. се предвиждаше блокирането на 10% от общата цена, а договореността сега е за 20% (сиреч 42 млн. евро). Сумата ще бъде задържана от купувача, ако се открият скрити задължения или неразплатени сметки на телекома. Подобно опасение е абсолютно неоснователно, категорично е неговото ръководство, повече от спорна обаче продължава да е цената от210 млн. евро за контрола в БТКСпорно е дали милионите няма да се покрият само от дивидента за 2002 и 2003 г., а всички други екстри да бъдат платени от самата компания. Тя ще трябва да даде поне 54 млн. лв. за лиценза за трети GSM-оператор. Други 54 хиляди евро ще отидат за лиценза за 6-канална цифрова телевизия за територията на София, който най-вероятно БТК ще получи още преди сделката. Приспаднем ли и 104-те млн. евро за обезщетения и другите 42 млн. евро в ескроу-сметката, балансът съвсем ще бъде нарушен. И то не в полза на държавния бюджет и телекомуникационната компания, а единствено в полза на купувачите. Повече от непрофесионално е сметките за и около телекома да се правят на ангро, и то с правилата на простата алгебра, коментират експерти. По-важни са бъдещите финансови потоци в БТК и условията, които ги определят. Те тепърва ще бъдат анализирани, само че подготвените, но непарафирани все още документи по сделката гарантират отсега бъдещия собственик срещу всяка неблагоприятна ситуация. В същото времегаранциите на купувачаса едва в размер на 35 хил. евро (колкото е уставният капитал на регистрираното в Австрия дружество Вива Венчърс). От преговарящия екип неофициално потвърдиха пред БАНКЕРЪ, че американският фонд Адвент е заличен от гаранционното споразумение и на този етап страна по него е Вива Венчърс, чиято отговорност е до размера на регистрирания капитал. Къде е тогава сигурността за обещаните инвестиции и за бъдещото развитие на приватизираната национална телекомуникационна компания?Всъщност и около виенското дружество въпросителните тепърва ще се изясняват. Засега Вива Венчърс е 100% собственост на базирания в Полша филиал на американския инвестиционен фонд Адвент интернешънъл. Но преди сключването на сделката за БТК собствеността във Вива Венчърс ще бъде преразпределена. Информацията за бъдещите съдружници е една от най-строго охраняваните тайни в приватизационното ведомство, независимо че още миналия септември Апостол Апостолов (тогава шеф на АП) обеща публично да огласи реалните купувачи на телекома. Днес като че ли е сигурно единствено участието на ЕБВР. В края на 2002-ра на пресконференция в София президентът на банката Жан Люмиер каза: Препотвърдихме пред представителите на държавната власт интереса си за съвместно финансиране и инвестиции за получаване на дялово участие в БТК. Във Вива Венчърс най-вероятно ще влязат и други два фонда за рисково финансиране, както съобщи още на 12 ноември миналата година шефката на полския клон на Адвент Джоана Джеймс. Това са американският Спектрум екуити инвестърс (управляващ над 3 млрд. щ. долара) и полският Спектрум екуити инвестърс (разпореждащ се със 750 млн. щ. долара). Контролът обаче (51% от Вива Венчърс) ще остане в ръцете на американския Адвент, докато БТК не стане предприятие с много висока стойност. Интересно е все пак по какви правила част от акциите на БТК ще станат собственост на т. нар. нови съдружници, включили се в дружеството купувач непосредствено преди самата продажба? И доколко подобно намерение съответства на двата нормативни документа по сделката (одобрената от парламента Стратегията за приватизация на компанията и решението на АП от 4 април 2002 г. за условията на самата процедура)? В този смисъл спекулациите на тема реалните собственици на БТК очевидно тепърва предстоят. Интересно е също така какво ще отговаря на предстоящото открито заседание на две парламентарни комисии - икономическата и тази по транспорт и телекомуникации, шефът на екипа по приватизация на националната телекомуникационна компания вицепремиерът Николай Василев. В четвъртък (27 март) бяха събрани необходимите осем подписа. Един от тях е на заместник-председателя на парламентарната група на ДПС Юнал Касим. Другият е на колегата му от БСП Румен Овчаров, който предупреди, че продажбата на БТК може да се превърне в едно от най-големите икономически престъпления в най-новата ни история.

Facebook logo
Бъдете с нас и във