Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРОБИВЪТ НА РУСКИЯ ПАЗАР Е ТРУДЕН, НО ВЪЗМОЖЕН

Българската козметика печели с качество на разумни цени, твърди собственикът Роза Импекс Димитър ГеоргиевПроизводството на етерични масла, парфюмерия и козметика е приоритетен отрасъл за българската индустрия. Това е един от трите сектора, които Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията определи през 2001 г. като най-ефективни и експортноориентирани (наред с металургичната и текстилната промишленост). И въпреки че след 1990 г. козметичните ни продукти отстъпиха от традиционно добрите си позиции на руския пазар, днес фирмите от бранша, които са изцяло частни (а 98% от тях са малки и средни предприятия), се опитват да възстановят позападналия имидж на производството си. През миналата година в сектора са произведени 40 хил. т козметични и парфюмерийни продукти. Приходите от продажбите им са в размер на 109 млн. щ. долара. По данни на Министерството на икономиката 85.9% от тях са реализирани на външните пазари. Делът на козметиката в общото количество на стоките, изнесени в Русия и бившите републики от ОНД през първото полугодие на 2002 година, е 22.4 на сто.През тази година Министерството на икономиката за пръв път дава финансово рамо на този бранш. То ще спонсорира с 92 хил. лв. представянето на български предприятия за парфюмерия и козметика на традиционната международна изложба Интершарм 2002, която ще се проведе в Москва от 24 до 28 октомври. След прецизен кастинг Българската национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика е излъчила седемнадесет фирми, които ще представят българското производство на престижния форум в руската столица. В списъка на изложителите са имената както на големите в бранша (Арома, Рубела Бюти, Българска роза - Карлово, и Българска роза - Севтополис), така и на по-млади фирми, създадени след 1990 г. (Роза Импекс, Солвекс и Милдекс). Роза Импекс (предприятието е разположено край пловдивското село Ягодово) подобно на повечето фирми у нас е рожба на демокрацията. То е създадено през 1991 г. от Димитър Георгиев, бивш заместник-генерален директор на тогавашното стопанско обединение Парфюмерия и козметика (то включваше всичките 14 завода от отрасъла с 16 000 работници). Както сам твърди, направил трудната крачка от държавния мастодонт към хаотичния по онова време частен бизнес 90% по принуда и 10% по собствено желание. Дванадесет години по-късно шефът на Роза Импекс споделя, че се чувства по-скоро мениджър, отколкото инженер-технолог, а дългогодишният опит в държавните фирми (инж. Георгиев е бил последователно директор по ресурсното осигуряване на Ален мак, началник-смяна и ръководител на Базата за развитие и снабдяване и технолог в Българска роза - Карлово) му е помогнал да съхрани своите морални ангажименти към отрасъла, в който работи вече четвърт век. По този повод казва: Бих посъветвал колегите си да се вглеждат не само в собствените си фирми, но и в отрасъла като цяло.Димитър Георгиев започва кариерата си в Българска роза, затова от сантименталност кръщава своето дружество на карловското предприятие. Импекс се налага от само себе си заради търговската дейност на фирмата. Това беше моето разбиране за истински бизнес. Прецених, че така по-бързо ще натрупам необходимия ми капитал за създаването на производство, припомня си днес инженерът технолог, възпитаник на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (специалност Технология на етеричните масла и парфюмерийно-козметичното производство).В края на 1991 г. Георгиев и двамата му съдружници се обръщат към Стопанска банка (сега СИБАНК), която им отпуска кредит от 100 хил. лв. за изграждане на предприятието в с. Ягодово. Личното им участие е просто символично на фона на общите инвестиции - едва около два процента. Само за половин година съдружниците успяват да погасят задълженията си към банката. Фантастичният резултат е постигнат с агресивна продажба на червила. Оттогава всички инвестиции, направени в предприятието, включително и последната за 1.5 млн. лв., са изцяло от собствени средства на фирмата. Трудно ми е да изчисля какъв е техният размер, но ако някой предложи да купи Роза Импекс, бих му поискал 5 млн. щ. долара, съвсем сериозно казва инж. Георгиев.Три години след създаването си през 1994 г. дружеството вече е натрупало самочувствие на производител и се представя на Пловдивския пролетен панаир. Не искам да правя реклама на колегите от панаира, но точно това участие ми помогна да открия сегашните си партньори. Тогава получихме и първия златен медал в колекцията си (освен него Роза Импекс печели още две златни отличия от изложенията през 1999 и 2000 г.), разказва инж. Георгиев. Още на следващата година първите контейнери се отправят за Русия. Роза Импекс, както и останалите малки и средни фирми, нароили се в бранша след 1990 г., бързо се ориентираха в ситуацията и след като прецениха шансовете си, атакуваха руския пазар. Мениджърите им използваха създалия се вакуум след оттеглянето на големите български предприятия, на които тогава им предстоеше приватизация. Мисля, че причините за отстъпените позиции в никакъв случай не са политически, а по-скоро икономически. Всички български фирми, които предлагат качествени стоки на разумни цени, могат да осъществят успешен бизнес навсякъде. Не трябва да се забравя, че руският пазар е изключително взискателен, но не и непревземаем, коментира инж. Георгиев, който е един от създателите на Българската национална асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика.В борбата за пазарни ниши най-големите конкуренти на българските козметични предприятия са полски и руски фирми, признава бизнесменът. И ако 78% от продукцията на Роза Импекс е предназначена за износ, около 62 на сто от нея се продават на пазарите в Русия, Украйна, Грузия, Армения, Литва, Латвия и Естония. Незначителен е делът на продажбите в ЮАР, Австралия, Кипър, Турция, Югославия, Македония и Румъния. Европейският пазар е все още само едно голямо предизвикателство за фирмата поради строгите изисквания към самото производство и обемната документация, която трябва да се поддържа. И българските, и европейските козметични компании купуват субстанциите от едни и същи производители - предимно от Италия, Франция, Германия и Индонезия. Затова не смятам, че нашите продукти отстъпват по качество на европейските, категоричен е специалистът. По данни на асоциацията в момента българският износ на козметични продукти за Русия и страните от ОНД е за 50 млн. щ. долара, а експортът за ЕС е около 3 млн. щ. долара. Признанието идва през май тази година, когато Руската академия на естествените науки връчва на Роза Импекс отличието За практически принос за укрепване здравето на нацията. След такова признание и мотото на Роза Импекс: Ние работим за вашето самочувствие не звучи кухо и банално.

Facebook logo
Бъдете с нас и във