Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИЗНАХМЕ ПРЕД СВЕТА НЕКАДЪРНОСТТА СИ ДА УПРАВЛЯВАМЕ

Валутният борда е пирон, с който заковавате прозореца, защото ви е страх, че от некадърност и малоумие можете да скочите от него. Винаги съм твърдял, че с въвеждането на Валутния борд ние признаваме некадърността си и неумението си да водим парична политика. Другият проблем е, че въведохме един механизъм, който закрепва икономиката на страната, но и отрязва всякаква възможност да се развива. С други думи, той закрепва мизерията и нищо друго. Затова навремето казах Изгонете Деплер!. Но всъщност нямах предвид конкретната персона. Въпросът не е в него, а в МВФ. И ако забелязвате, и много други казаха същото, но с други думи. Първият бе Джефри Сакс, последният бе Стив Форбс.Ще попитате дали в началото на 1997 г. имахме друг избор освен въвеждането на борда? Разбира се, че винаги има друг избор. И той е паричното предлагане да се управлява съзнателно и отговорно. Ако някой твърди, че това не е възможно, аз ще го посъветвам да погледне периода от февруари 1991 г., когато валутният режим в България бе либерализиран, до към юни 1993 година. В този времеви промеждутък курсът на лева спрямо долара имаше едно абсолютно константно движение. А в момента при Валутен борд курсът на долара прави по-големи подскоци, отколкото в периода 1991 - 1993 година. И какво излиза, че и без него може да се управлява така, че да има стабилност. Просто хората, от които това зависи, трябва да са устойчиви на натиск. А ръководствата на БНБ след юни 1993 г. за съжаление се поддадоха на правителствения натиск и главно по отношение на рефинансиранията от Централната банка и на кредитирането на държавния бюджет. От това се стигна до големите обезценки на лева спрямо долара и в крайна сметка до ограбването, национализирането, изземването на всички спестявания през периода февруари-март 1997 година.Когато Фондът реши да ни наложи Валутния борд, голяма част от българските икономисти побързаха да засвидетелстват една верноподаност и да напишат едни тиради колко ще ни е хубаво с борда, как той ще ни дисциплинира, как не знам какво си ще ни направи... Общо взето, в това време се чувствах, като че ли съм попаднал в някакъв СМ клуб, в който хорът на мазохистите приветства пристигането на строгата господарка.Според мен, ролята на държавата е да провежда активна политика. Някои хора си мислят, че държавата съществува само за да ни дава заплатите, дивидентите и доброто прекарване. Никоя държава обаче не е съществувала, за да храни владетелите си, и когато й е оставала само тази функция, тя се е разпадала. Правителствата у нас обаче се отнасят пасивно към икономиката. Отношението им към нея може да се сравни с това на миньора към мината - като към нещо, което трябва да се копае, нещо, което е бездънно и просто от него трябва да се взима, а особени грижи могат и да не се полагат. А при неуспешните правителства, както и при некадърните миньори в един момент рудата изчезва и просто всичко ти се срутва на главата. Защото не може само да копаеш, без да укрепваш.Сега обаче не можем да се откажем с лека ръка от Валутния борд. Ако просто се върнем назад към плаващия курс, това би било още по-голяма грешка, отколкото самото въвеждане на Валутния борд. Единственият смислен начин за излизане от Валутния борд без загуби е приемането на еврото за разплащателно средство в страната. Защо на държавата й се струва, че ще загуби, ако приеме еврото? В Централната банка разсъждават така: Ние сме раздали на българите едни хартийки, наречени левове, и върху тези левове не плащаме лихва. В същото време ние сме събрали резервната валута - еврото, държим я по сметки на БНБ и за нея криво-ляво получаваме някакви смешни лихви от по 54 милиона годишно. Ако дадем на хората тези евра и си приберем хартиите и ги пъхнем в печката, ще загубим тези 54 милиона лихви.Ама, кой ще загуби тези милиони, питам аз? Централната банка ли ще ги загуби, нацията ли ще ги загуби? Отговорът е, че нацията няма да ги загуби, защото сега БНБ ми е взела валутата и прибира от нея лихви, но не ми ги дава, а си ги държи при себе си и храни не знам си колко души чиновници. При положение че ми даде еврата, с които в момента са покрити левовете, аз ако реша, ще си ги сложа в чуждестранните банки. Затова БНБ не ми е необходима. В смисъл при въвеждането на еврото БНБ ще загуби тази валута и доходите от нея. Но от гледна точка на нацията тази загуба ще е нула. Защо? Защото сега ги взима БНБ, после ще ги взима Пешо, Гошо и Тошо, но те няма да ги сложат в Дойчебанк, както постъпва често БНБ. Хората ще вложат тези пари в нещо, което ще им донесе повече доходи. Например в бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във