Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗИРАТ ТИХО ХИЛЯДНИЦИТЕ В КОЗЛОДУЙ ЗА ПОД 1 МЛРД. ЕВРО

Когато след правителствените рокади в края на февруари новият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски временно спря проекта за АЕЦ Белене, в енергийните и финансовите среди упорито се заговори, че отлагането е поискано от премиера Симеон Сакскобургготски. И то не толкова заради едностранното налагане на руската технология ВВЕР 1000 от страна на бившия енергиен шеф Милко Ковачев, а поради огромната финансова ангажираност на държавата в проекта. Финансови специалисти определиха като авантюра поемането на нов държавен дълг от над 2 млрд евро. Още повече когато това се прави броени месеци преди изборите. На противоположното мнение бяха редица политолози, определили проекта за втората българска ядрена централа като огромен предизборен балон, който може да осигури доста гласове в подкрепа на НДСВ. Дали прогнозата за повече гласове ще се сбъдне, засега не е съвсем ясно, но балонът бе пуснат с правителствено решение на 7 априли бързо набра скорост. На 10 май Националната електрическа компания обяви обществена поръчка за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на новата централа. Това е исторически момент. Дойде времето България да обяви обществена поръчка за милиарди евро. Тя е най-голямата за последните 15 години, а, предполагам, и за следващите поне 15 години, заяви енергийният министър Мирослав Севлиевски. Пред репортер на в.БАНКЕРЪ Севлиевски лаконично коментира: Постарахме се да внесем максимална яснота и прозрачност в процедурата за АЕЦ Белене, за да няма подозрения за задкулисни интереси и игри. На пресконференция пред журналисти шефовете на енергийното министерство и НЕК, представители на архитект-инженера на проекта от английския филиал на Парсънс и финансовите консултанти от Делойт и Туш дълго и разпалено обясняваха подробности по процедурата и изискванията към бъдещите изпълнители на грандиозното начинание. Очакваме около 60% от средствата да дойдат от финансови институции и да минимизираме участието на българската страна, заяви човекът на Делойт и Туш Анатоли Белчев. Той отбеляза, че според предложенията на кандидатите ще се изготви модел на инвестиционна компаниякато бъдат разгледани три варианта за структурирането й. Съобщено бе също, че сега НЕК прави оценка на активите на АЕЦ Козлодуй и оборудването на АЕЦ Белене, за да се разбере какъв ще е размерът на апортната вноска, с който ще участва българската държава. Тенденцията днес е правителствата да намаляват до минимум директното си участие в такива проекти. Но България иска да държи 51% от бъдещата централа. В зависимост от подадените оферти и апорта ще се установи доходността на обекта и ще може да се определи точният размер на държавната гаранция, изтъкна Белчев.Най-важните характеристики на обекта обаче отново потънаха в мъгла. От широката публика не се знае кой точно ще е собственикът на новата АЕЦ, с какви пари ще бъде построена, ще има ли дългосрочни договори за изкупуване на произведения ток, какви ще са държавните гаранции по проекта и кой ще поеме рисковете по него? Все въпроси, засягащи пряко и държавната хазна, и сметките за електроенергия на следващите няколко поколения.За разлика от нашата неосведоменост, чуждестранните ядрени експерти и международната финансова общност садобре запознати с българските ядрени намеренияИ то от брошура, разпространена сред определени кръгове зад граница от българската Национална електрическа компания и от публикация в авторитетното международно списание Nucleonics Week, в която подробно се цитира заместник-министърът на енергетиката Ангел Минев. Според него АЕЦ Белене ще бъде изграждана от Национална атомна компания (НАК), която ще е собственик и оператор на блокове V и VI в Козлодуй и блокове I и II в Белене. Самото строителство ще се финансира с публично-частни средства, като правителството ще даде държавни гаранции за 70% от заемите по проекта. Съотношението дълг - собствен капитал ще е от 80:20 до 60:40, казва още Минев и посочва прелюбопитни цифри. Финансовият модел, разработен от НЕК, предвижда новата атомна компания да бъде създадена с капитал от 1.349 млрд. евро. От тях 965 млн. евро ще са апортната вноска от двата хилядника в Козлодуй, а останалите 384 млн. евро - капиталовата равностойност на площадката в Белене и доставеното там оборудване. За изграждането на първия блок в новата АЕЦ ще са необходими 2.371 млрд. евро, пише още Nucleonics Week, позовавайки се на българския енергиен заместник-министър. В общата сума са включени 713 млн. евро от международни финансови институции (специалисти смятат, че в случая става дума за Евроатом, ЕБВР и Европейската инвестиционна банка в Люксембург). Други 1.004 млрд. евро ще бъдат осигурени от експортни кредитни агенции, а търговски банки ще финансират проекта със заеми в размер на 654 млн. евро. Държавата ще гарантира 1.66 млрд. евро от кредитите на бъдещата Национална атомна компания, твърди Минев. С тях и с апортната вноска съотношението дълг - собствен капитал на НАК ще стане 64:36, което е предпоставка за нейния добър кредитен рейтинг, обясняват финансисти. Високото му ниво, подкрепено и от дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията, гарантиращи продажбата на произведената електроенергия, ще предизвикат, според Ангел Минев, интерес сред чуждестранните инвеститори. За тях е твърде изгодна и още една от екстрите в представения пред Nucleonics Week български ядрен проект - разпределението на рисковете. Българската държава ще поеме риска новите блокове в Белене да получат необходимите лицензи и разрешения, застрахователните рискове, както и рисковете по управлението на отработеното ядрено гориво и извеждането на ядрените блокове от експлоатация (на двата хилядника в Козлодуй и на новите два в Белене). Апортирането на двата държавни блока от АЕЦ Козлодуй в новата ядрена компания и държавните гаранции на милиардния кредит могат да се оценят като държавна помощ, коментира изданието. Затова, съдейки по публикацията, държавното участие в НАК ще бъде продадено, и то доста скоро след нейното създаване. Инак България ще наруши не само европейските норми, но и поетите в предприсъединителния договор с ЕС ангажименти. Този коментар всъщност е разковничето към целия проект за АЕЦ Белене: двата хилядника в Козлодуй да бъдат приватизирани, и то на смешни цени. При продажбата стойността на всеки от тях, фиксирана сега средно на 482.5 млн. евро, ще падне още повече (поради задължителните годишни амортизации). Жалка изглежда и цената от 384 млн. евро за площадката и оборудването в Белене (от енергийното ведомство официално заявяваха, че само съоръженията там са за над 1 млрд. евро). Що се отнася до новата ядрена мощност, най-голямата неизвестност при нея продължава да е типът реактор, с който ще се изграждат новите блокове. А иначе за по-малко от три месеца концепцията на Министерството на енергетиката и на НЕК как да се строи АЕЦ Белене претърпя коренна промяна. Първоначално се налагаше островния подход, при който проектът е разделен на множество отделни части, но при обявяването на обществената поръчка се оказа, че енергийните шефове са се спрели на варианта за предаването на обекта под ключ. Със сключването на договор с една фирма - главен изпълнител, доставчик на оборудването и негов производител, държавата губи контрол върху изпълнението на целия проект, каза миналата есен Ангел Минев. Днес може само да се гадае дали този възглед се е променил заради смяната в движение на Милко Ковачев с Мирослав Севлиевски или в енергетиката са осъзнали най-накрая всички кусури на островния подход, за които в. БАНКЕРЪ нееднократно писа?Техническата документация за цялото начинание надхвърля 3200 страници, разделени в 60 главиРазработката обикновено отнема от осем до десет месеца, но с помощта на НЕК и енергийното министерство ние успяхме да се справим само за четири. Ползвахме финландския, американския и китайския опит при изграждане на ядрени реактори, похвали се представителят на консултанта Парсънс Юрица Танкосич. Дали ще се сбъдне народната мъдрост за бързата работа, времето ще покаже, но пък цялата отговорност за качеството на подготвената документация и на процедурата за избор на компаниите, които ще се заемат с проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на АЕЦ Белене, ще е изцяло на Парсънс, увери Мирослав Севлиевски.До 27 юни ще бъдат събирани заявките за участие в конкурса. Те ще минат предварително сито и до 17 юли одобрените ще получат покани да представят подробни технически и финансови предложения. Освен за цялостния проект компаниите ще могат да кандидатстват и само за изграждането на ядрената или турбинната част на двата блока на Белене. В процедурата ще могат да участват и консорциуми от фирми, обясни заместник-министърът Ангел Минев. Изискванията към кандидатите са да представят отчети за приходите и разходите си през последните три години, поне 5 млрд. долара годишен оборот, банкови референции, да докажат опита си в проектирането на АЕЦ, в строителството и въвеждането им в експлоатация и опит в успешно реализирани централи с реактори тип ВВЕР. Гаранцията за участие ще е пет милиона лева, а за изпълнението пет процента от цената на договора. Прогнозите на енергийния ни министър са, че около десет от световните компании в ядрената енергетика ще покрият поставените критерии. Офертите ще се класират на базата на най-изгодните показатели, посочени в документацията. Икономическата част ще се оценява със специален софтуер на Международната агенция за атомна енергия, според капиталовите и експлоатационните разходи, средствата, предвидени за техническо обслужване, за ядрено гориво, извеждане от експлоатация, управление на радиоактивните отпадъци и според финансовите разходи за обслужване на кредитите. Много сериозна тежест при определянето на крайния победител ще имат и други два фактора. Първият е как инвеститорът възнамерява да използва инфраструктурата на проекта, т.е доставеното вече на площадката оборудване? Другият е цената на тока, който ще произвежда централата. Според анализите на финансовия консултант Делойт и Туш, ако киловатчас електроенергия струва 3.2-3.7 евроцента, това ще осигури между 11 и 14% рентабилност на инвеститора и такава мощност може да е изключително конкурентна на европейските пазари. Малко по-различно обаче е становището на енергийното министерство, където очакват след изграждането на АЕЦ Белене да се достигне цена от 25 евро на мегаватчас или 2.5 евроцента на киловат. Уверенията и на предишния енергиен министър Милко Ковачев и на шефа на парламентарната Комисия по енергетика Веселин Близнаков бяха за цена от порядъка на 2.5 - 2.7 евроцента за киловатчас. Още по-интересно е, че никой до момента не желае да уточни дали в пространството се спряга крайната себестойност на произведената електроенергия, или към тази цена ще трябва да се добавят и допълнителни суми за управление на отработеното ядрено гориво и извеждане на съоръженията от експлоатация (с тях стойността ще се удвои). Никой не се ангажира и със срока за откупуване на инвестицията. При всички предварителни разчети, според запознати, този срок е 40 години. А това означава, че и внуците ни ще изплащат заемите за Белене.Няма как да не направи впечатление и още нещо. Досега масово се тръбеше, че първият блок на новата централа ще заработи през 2009-а или най-късно 2010 година. Но в обществената поръчка е обявено, че периодът за изграждането на АЕЦ-а е 120 месеца след подписването на договора. Според представения от НЕК график, до окончателен контракт може да се стигне най-рано в началото на следващата година. А по думите на заместник-министъра на енергетиката Ангел Минев, както и на Юрица Танкосич, строителството на първия блок ще отнеме поне пет години. Тоест, ако всичко върви по план, той ще влезе в енергийната система на страната най-рано през 2011 година.ТПС - Масите в енергийното министерство едва удържаха тежестта на документацията за проекта АЕЦ Белене. каре: потенциалните кандидатиПет фирми проявиха интерес към изграждането на Белене през миналата година - френската Фраматом (Framatom), руската Атомстройекспорт, чешката Шкода (Skoda), американската Уестингхаус (Westinghouse) и канадската Ей И Си Ел (АЕCL). В първоначалната си оферта Атомстройекспорт предложи два типа реактори с различна мощност- ВВЕР - 1000 и ВВЕР - 640. Французите също депозираха два варианта за мощности PWR (водо-воден реактор под налягане) - с мощност 1500 и с 1000 мегавата. В писмо до Министерството на енергетиката през март миналата година двете компании изразиха желанието си да участват съвместно в изграждането на втора ядрена мощност у нас. Чехите предложиха модифициран реактор ВВЕР 1000 В-320К, използван за проекта АЕЦ Темелин, и с най-близки характеристики до тези на V и VI реактор на АЕЦ Козлодуй. Офертата на Уестингхаус пък бе за 1000-мегаватов реактор тип АР. Канадците предложиха технологията Канду 6, която бе реализирана в Румъния, но по късно се оттеглиха с аргумента, че в процедурата липсват прозрачност и равнопоставеност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във