Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИОННИЯТ РЕГИСТЪР - НОВО БРОЕНЕ НА СТАР ГЛАС

Вицепремиерът Петър Жотев обяви в парламента, че в най-скоро време ще бъде създаден публичен регистър на приватизационните сделки в България. От далечната 1992 г., когато започна продажбата на държавната собственост у нас, до края на 2000 г. информацията за параметрите на сделките, сключвани както в Агенцията за приватизация, така и в министерствата, бе почти табу. Задача с повишена трудност бе, а и още е, по най-бързия начин да се получат данните за подписаните договори за покупко-продажба, камо ли подробности за хода на пазарлъка. Агенцията за приватизация се задоволяваше с оскъдната информация за цените на сключените сделки и техните най-общи характеристики, а някои от отрасловите ведомства, оторизирани също да продават държавна собственост, даже не си даваха труда да обявяват сключените от тях сделки.
От АП обаче дойде повеят на промените. Седмица преди Жотев да даде знак, че с липсата на информация повече не може да се злоупотребява, новият шеф на АП Левон Хампарцумян и предишен заместник на вицепремиера обеща, че всички данни за сключените в агенцията договори в най-кратък срок ще се появят в нейната ИНТЕРНЕТ-страница. Много малко, но наистина конфиденциални детайли ще останат скрити от полезрението на обществеността - зарече се Хампарцумян. Новият заместник изпълнителен директор на АП Пламен Стоилов пък отсече: Край отсега нататък на дребната търговийка с информация. И главните приватизатори в България наистина могат да направят процеса прозрачен. Още от създаването й през 1992 г. на локалния информационен сървър в АП се натрупва синтезирана информация за всяка сключена сделка. Само на хартиен носител обаче продължават да се съхраняват всички документи, свързани с подготовката на съответната процедура - информационни меморандуми, финансови и правни анализи. Специално за в. БАНКЕРЪ пресаташето на АП Нора Стоичкова, заяви, че в момента усилено се работи за създаването на публичната база данни в областта на приватизацията. Но работата била огромна и не се знаело кога ще свърши. Репортерска проверка на в.БАНКЕРЪ показа, че в Министерството на икономиката (обединяващо делата на бившите министерства на промишлеността и на търговията и туризма), както и в земеделското министерство (МЗГАР) нямат голяма представа какво точно трябва да се направи по въпроса. Може би слабата им активност по отношение на идеята за създаването на приватизационния регистър се корени именно в изявлението на Петър Жотев, че цялата събрана база данни ще се прикрепи или към Агенцията за приватизация, или към Националния статистически институт (НСИ). Имайки предвид обаче мудната бюрократична реалност в НСИ, където актуалните икономически данни за предприятията се появяват с вопиющо закъснение, едва ли това ще е най-доброто място за регистъра. По-скоро за тази цел би могъл да се преобразува в самостоятелна дирекция добре работещият отдел Информационно обслужване в АП.
Проблемът с информацията за продажбите на големите промишлени мастодонти, които бяха в тежко икономическо състояние при сключването на сделките, бе, че компаниите, които ги купуваха, бяха най-вече предпазни бушони. Официалните собственици, често подставени лица или РМД-та, прикриваха следите на истинските притежатели на предприятията. От друга страна, макар на няколко пъти, задълженията на приватизираните дружества да се погасяваха от държавата, много често ангажиментите на новите им притежатели за инвестиции бяха намалявани с поредица анекси към основните договори за покупко-продажба. Така след няколко трансформации на практика постприватизационният контрол губеше реалния си смисъл.
Много невзрачни пък на пръв поглед предприятия със средни по-големина активи бяха продадени незабелязано за обществеността. Фактически новите им собственици се оказаха истинските печеливши от приватизацията. Защото, без да бъдат във фокуса на прожекторите, те успяха да завладеят всъщност атрактивни дружества, като и в тези случаи често не се спазваха поетите от инвеститорите ангажименти. Създаването на приватизационен регистър едва ли ще може да върне часовника назад и да накара новите капиталисти да бъдат честни и почтени. Но поне предстоящите раздържавителни сделки в областта на енергетиката и инфраструктурата ще могат да бъдат подложени на ефективен публичен контрол.
Засега най-пълната информация за цялата приватизация в България се намира в Министерския съвет (МС) От 1992 г. насам, в зависимост от ситуацията на политическите върхове в страната ни, всички, дори и най-маловажните детайли на сключените раздържавителни сделки, се подаваха с различна периодичност към МС. В моменти, когато общественото или политическото мнение го е изисквало, въпросните справки или сводки са се изпращали дори и ежеседмично. Така че в крайна сметка архивите на МС могат да бъдат най-добрата база за бъдещия приватизационен регистър. Да не говорим за личните впечатления и спомени на повечето наши управници, минали през властта, които могат да помогнат да се нарисува най-после точната картина на смяната на собствеността през последните десет години в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във