Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИОННИ УСМИВКИ И СЪЛЗИ

Постиженията Електроразпределителните дружества са основните виновници за внушителната цифра на постъпленията от приватизация за тази година. Те бяха продадени за сумата от 693.2 млн. евро. Новите им собственици са австрийското дружество Е Ве Ен, купило ЕРП в Пловдив и Стара Загора за 271 млн. евро, германците от Е. ОН, които платиха за дружествата във Варна и Горна Оряховица 140.7 млн. евро. Чешката компания СЕZ даде за ЕРП Столично, ЕРП София-област и ЕРП Плевен общо 281.5 млн. евро. Постигнатият резултат от 230 евро на абонат поставя България на челно място в Източна Европа, заяви след сделката енергийният министър Милко Ковачев. Вицепремиерът Лидия Шулева пък определи продажбата на ЕРП като рекорд в българската приватизация. Явно енергетиката, а не Булгартабак Холдинг се оказа златната кокошка на приватизацията. През изминалата година на раздържавителния тепих бяха извадени и голяма част от топлофикационните дружества и три големи ТЕЦ. През първото тримесечие на 2004 г. на централизирани публични търгове бяха изкупени три топлофикации - във Враца, Казанлък и Ямбол. През есента успешно завърши приватизацията на други две дружества: Топлофикация Лозница и тази в Разград. Обявени са процедурите за топлофикациите в Бургас, Велико Търново, Габрово и Плевен. Тръгна и процедурата за раздържавяването на въглищните електроцентрали във Варна, Бобов дол и Русе. Заявка за участие в наддаването за ТЕЦ дадоха 12 големи европейски енергийни компании.СкандалитеПрез последните пет-шест години те като че станаха задължителна част от българската приватизация. И то не само за големите и апетитни сделки, но и за прозрачните публични търгове. Единственото изключение досега като че е раздържавяването на електроразпределителните дружества. Споровете за метода на тяхната продажба между Агенцията за приватизация и енергийното министерство стигнаха своя апогей при първия опит за раздържавяване на ТЕЦ Бобов дол. Идеята на АП тя да се продаде чрез борсата никак не се понрави на енергийния министър Милко Ковачев. Той спечели битката, но не и войната. ТЕЦ Бобов дол не бе предложена на борсата, но затова пък там бяха пуснати акции от топлофикациите във Враца, Казанлък и Ямбол. Борсовата продажба бе придружена със скандали както на централно ниво (между енергийното и приватизационното ведомство), така и с шумни битки в трите града. Борсовите сделки обаче бързо приключиха, а с тях стихнаха и уж неукротимите страсти. Приватизационните престрелки се ожесточиха отново при сделката за трите големи ТЕЦ, но намесата лично на Симеон Сакскобургготски и новогодишните празници временно понижиха градуса. РекордитеПрез 2004 г. приватизационното ведомство отбеляза и няколко рекордни постижения, които едва ли имат аналог в световната практика. Повечето от тях са свързани с продажбата на Българската телекомуникационна компания. На 20 февруари БТК най-накрая бе продадена, купувачът Вива Венчърс плати за 65% от капитала на компанията 280 млн. евро (230 млн. евро цена на акциите и 50 млн. евро във вид на увеличение на капитала). Рекордни са както деветгодишните неуспешни опити за продажба на телекома (първата процедура бе обявена още през 1995 г.), така и крайно ниската цена на сделката (под 70 евро за абонат). Предстои продажбата на останалите 35% от националния телеком срещу компенсаторни инструменти. Сделката също събуди доста страсти покрай очакването пакетът от 20% да излезе на фондовата борса - и притежателите на компенсаторки ту се обнадеждаваха, ту губеха вяра. Под влияние на настроенията им цената на тези непарични платежни средства се люшкаше насам-натам. Оптимизмът обаче взе връх, когато Министерският съвет реши да продаде целия държавен дял от 35% (без една златна акция) срещу компенсаторки. Вече дори е ясно кога ще стане това - в края на януари - началото на февруари. Посредник по сделката е консорциумът между Национална банка на Гърция, ОББ и Булброкърс. Дали плановете ще се реализират обаче, ще покаже времето, тъй като практиката показва, че и най-сигурната приватизационна процедура може да се провали в последния момент. Договорът за мажоритарния пакет от капитала на БТК бе под въпрос минути преди подписването му. Рекордни са и многобройните съдебни дела, придружаващи сделката. До приключването на продажбата през февруари те бяха тринадесет, след нея започнаха още две, а в момента в преддверието на Темида чакат нови две жалби и най-вероятно в началото на 2005-та броят им ще се увеличи.ГафоветеПравителството на Симеон Сакскобургготски бе поредното, което се препъна в приватизацията на Булгартабак Холдинг. Явно ролята на балансьор на интересите в цигарения бизнес у нас е твърде трудна. Междувременно всеки изгубен месец се отразява негативно върху цената на дружествата от структурата на холдинга. Може само да се гадае дали избраният начин за приватизацията на четири от цигарените компании е основната причина най-добрата от тях - Благоевград БТ, да остане непродадена. През юли бяха обявени конкурсите за два пакета цигарени фабрики - София БТ и Пловдив БТ в единия, както и Благоевград БТ и Слънце Стара Загора БТ в другия. Междувременно те останаха и единствените производители на цигари у нас, тъй като на останалите дружества им бе отнет лицензът. Тази операция, представена като част от преструктурирането на тютюневите компании, целеше те да бъдат оздравени и да бъдат продадени на добра цена. Резултатът обаче бе почти плачевен: постъпи само една оферта - от Бритиш Американ Табако за пакета София БТ и Пловдив БТ. Според злите езици предложената от тях цена е толкова ниска (под 60 млн. евро), че подписването на приватизационния договор ще се окаже доста трудна задача, дори и за Лидия Шулева. Все още не е обявена и нова процедура за продажбата на благоевградската фабрика. С раздържавяването на останалите дружества от структурата на Булгартабак Холдинг правителството също натрупа доста негативи. Все пак държавата успя да се отърве малко преди Коледа от две фабрики. Тополовград БТ бе продадена за 600 хил. лв. на Тракия Табак ООД, а Първомай БТ стана собственост на ЕТ Заара Янчо Иванов за 390 хил. лева.ПротаканетоБългарското киностудио Бояна филм също се нареди сред несбъднатите продажби на 2004-а. Все пак остана надеждата, че сделката ще се осъществи през новата година. След поредица от разправии между Агенцията за приватизация, от една страна и Министерството на културата и кинодейците, от друга, все пак се намери компромисен вариант и конкурсът за продажбата на 95% от капитала на Бояна филм бе обявен. Остана обаче сянка на съмнение, че критериите обслужват участието на определен кандидат. Предварителни оферти до 15 ноември подадоха четири компании - Ийлинг студиос Ентърпрайсис, Ню Имидж България, Драгон Интернешънъл Студиос България Лимитид и Бавария филм. Оттук нататък приватизационното ведомство ще разгледа предложенията и ще прецени кои от тях ще бъдат допуснати до заключителния етап. Тези, които достигнат до него, ще имат възможност да направят дю дилиджънс на киноцентъра и да подготвят обвързващата си оферта. Вече почти две години и половина се бави приватизацията на Параходство Българско речно плаване и на Параходство Български морски флот. През септември 2002 г. ПрайсУотърсХаус Купърс бе избран за консултант, който да подготви тяхната продажба. Изработените от него стратегии Министерството на транспорта и съобщенията актуализира едва в края на тази година и те бяха приети от Министерския съвет на 28 октомври. Трябва обаче да дочакат и одобрението на Народното събрание. Въпреки надеждите, че това ще стане до края на годината, то не се случи. Така че развръзката остана за следващата година. Колкото до миноритарния пакет от 30% от капитала на БМФ, той бе продаден на офшорката Шапиро Инвестмънт в края на март срещу почти 11 млн. лв. в компенсаторки. Този дял обаче бе прехвърлен на Алфа финанс холдинг, собственост на финансова групировка, която издава вестниците Дневник и Капитал. През следващата година ще стане ясно и кой ще бъде новият собственик на 75% от капитала на осемте дъщерни компании на Терем ЕАД - Терем Летец - София, Терем Георги Бенковски - Пловдив, Терем КРЗ Флотски арсенал - Варна, Терем Цар Самуил - Костенец, Терем Ген. Владимир Заимов - Божурище, Терем Ивайло - Велико Търново, Терем Хан Крум - Търговище и Терем Овеч - Провадия. Приватизацията и на тези дружества не се оказа лесна задача. Министърът на отбраната Николай Свинаров и Агенцията за приватизация дълго си прехвърляха горещия картоф, но в крайна сметка той попадна в раздържавителното ведомство. Компаниите, които закупиха конкурсната документация на 13 декември, са английската Бае Системс Авионикс Лимитид (Bae Sistems Avionics Limited), немската ФР. Лурсен Верфт (FR. Lurssen Werft), италианските Файнешантиери Ес ри Ей и Финмеханика Сошиета пер Азиони (Finmeccanica Societa per Azioni) , Люрсен България енд партнерс, софийските Милениум Индъстри, Електрон прогрес и Стратегически отбранителни системи, както и Морска техническа групировка Варна. До 11 януари ще могат да подадат предварителни оферти тези от тях, които получат сертификат за регистрация. Тук обезпокоителното е, че Терем е включен в забранителния списък за приватизация. И въпреки че за раздържавяване са предложени негови дружества, а не самият холдинг, в същността си тази процедура заобикаля волята на народните представители. Русенското дружество Дунарит успя да премине през една неуспешна приватизационна процедура и бе поставено отново на раздържавителния тезгях в рамките на половин година. Първият конкурс за продажбата на 92% от капитала на предприятието от Военнопромишления комплекс бе обявен на 25 май. Той обаче бе прекратен, тъй като единствената оферта, подадена от Промишлени технологии ООД - София, не е отговаряла на изискванията. Агенцията за приватизация реши, че ще използва друг метод за раздържавяване и на 16 декември обяви, че дружеството ще се продава на търг с явно наддаване. Определената начална тръжна цена е 2 млн. лева. До този момент са раздържавени 86.95% от държавните активи, които подлежат на приватизация в средносрочен план. Тяхната стойност е 333.005 млн. лева. Деветдесет и пет мажоритарни дяла от предприятия, които са от отбранителната промишленост, енергетиката, занимават се с поддържане на пътната инфраструктура, с търговия и услуги, чакат да преминат в частни ръце. Според плана за приватизация през 2005 г. за продажба ще се предложат 46 мажоритарни пакета, 20 обособени части и 167 миноритарни пакета от вече приватизирани предприятия. Очакваните приходи пък възлизат на 450 млн. лв. реални пари и 300 млн. лв. в непарични платежни инструменти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във