Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИОННАТА ПРОГРАМА - ОТ ДЕН ДО ПЛАДНЕ

Правителството прие в четвъртък програмата за приватизация за 2002 г., но тя ще бъде актуална само броени седмици. За в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на АП Апостол Апостолов заяви, че тя ще трябва да се актуализира веднага след като бъде приет новият Закон за приватизацията и следприватизационния контрол. Той вече мина на първо четене в парламента, а за окончателното му гласуване ще е необходим не повече от месец. Основното, което трябва да се промени в програмата за раздържавяване на кабинета, са заложените приходи от приватизаицонни сделки за догодина. Според приетия на 15 ноември документ приходите от раздържавяване догодина ще бъдат 748.5 млн. лв. във всички платежни средства, т.е. - в лева и в компенсаторки. Паричните постъпления обаче ще са за 618.5 млн. лв., като в тях влизат и договорените преди време плащания, чиито краен срок изтича през 2002 година. Сумата обаче е пресметната на базата на сегашните нормативен разпоредби, които гласят, че 90% от цената на приватизационните сделки се издължава с компенсаторки. Изключение правят само ограничен брой дружества, включени в списъка за целево раздържавяване, при което се приема само издължаване в брой. Логично, напасването на заложените от кабинета приходи, според новия закон ще доведе до увеличаване на паричните постъпления, но и до намаляване на очакваните 748 млн. лв. договорени плащания. Защото, когато за дадено предприятие трябва да се брои цялата сума в лева, цената му ще е далеч по-ниска, отколкото ако инвеститорът получи възможност да я погасява и със записи. Прави впечатление, че въпросните 748.5 млн. лв. са по-малко от обема на компенсаторните инструменти в обращение. А още в предизборната си програма НДСВ се зарече да реши бързо проблема с непаричните платежни средства. Управляващите обявиха намерението си да продават срещу записи и бонове миноритарни пакети от атрактивни държавни предприятия. Но това иначе благородно начинание не се вписва в тази програма, защото компенсаторките са за над 1 млрд. лв., а такива приходи въобще не са заложени. Причина за разминаването отново е предстоящото влизане в сила на новия закон. Защото сега действащите нормативи не позволяват продажба на дялове срещу записи на борсата. Така че в тази си част програмата не дава никаква информация за какво ще могат да се употребят лучниковките. Странно е защо изобщо някой си е правил труда да я изготвя такава програма. Доста заключения обаче могат да се направят от справката за очакваните парични приходи по отрасли. От нея е видно, че постъпленията от сделки в Съобщения ще са за 200 млн. лв., като всички пари ще влязат по сметките на АП през третото тримесечие на 2002 година. Това означава ни повече, ни по-малко, че според плановете на министрите продажбата на БТК ще стане през юли-септември и цената ще бъде по-малко от 100 млн. щ. долара. Другият възможен вариант е част от договореното за телекомуникационната компания да се издължи чрез суапова сделка - с книжа по италианския дълг например. Или пък да се приеме, че част от парите могат да се плащат разсрочено, което обаче е малко възможно. Най-вероятно министрите са заложили ниските приходи от приватизацията на БТК, за да се застраховат от евентуално неизпълнение на програмата. Булгартабак холдинг пък според програмата на кабинета ще стане частно предприятие през второто тримесечие на 2002 година. За тогава в документа са предвидени приходи от 207.3 млн. лв. в отрасъл Търговия, в към който явно влиза тютюневото дружество. И в тази графа данните като че ли са занижени. Вицепремиерът Николай Василев обеща, че наддаването за холдинга ще започне от 120 млн. щ. долара, което по сегашния курс на щатската валута прави около 250 млн. лева. Дали пък и при тази приватизационна сделка няма да се търсят алтернативни форми на разплащане, като споменатите по-горе? Правителството прие и списък на предприятията, за чието раздържавяване думата ще има кабинетът или от Народното събрание. Министрите ще определят съдбата на общо 40 дружества. Това означава, че те ще трябва да одобряват приватизационни сделки на почти всяко свое заседание. Сред включените в списъка предприятия, чиято продажба ще решава правителството, са седемте регионални електроразпределителни дружества, 20 топлофикации, 5 ТЕЦ-а, а така също и Бояна филм, Булгартабак холдинг, Вазовски машиностроителни заводи - Сопот, БМФ, Българско речно плаване, Слънчев бряг, Брикел - Гълъбово и Бедек - Трявна. Депутатите пък ще се произнасят само за продажбата на БТК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във