Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА ВЕЧЕ ЩЕ СЕ СЛЕДИ ОТ 12 НАДЗОРНИЦИ

Раздържавяването да се сдобие с още един надзорен орган, решиха депутатите от икономическата комисия при повторното разглеждане на новия проектозакон за приватизацията и следприватизационния контрол. След влизането в сила на нормативния акт към сегашните 7 контрольори на АП ще се добавят и петима членове на надзора на Агенцията за следприватизационен контрол. Двама от тях ще се предлагат от НДСВ, а останалите - от другите три парламентарни групи. Според предложението обаче, те ще са експерти, които ще си работят на друго място и ще идват в агенцията за някой и друг час на ден.Това бе компромис между настояването на депутати от ДПС и БСП за съществуването на контролен орган и становището на вицепремиера Николай Василев и председателя на комисията Валери Димитров, че бюджетът не бива да се товари с разходи за още управници. Комисията бе на път да приеме предложението на Величко Клингов от НДСВ новата агенция да няма шапка, а да се отчита периодично пред Народното събрание. Но част от парламентаристите поискаха почивка, по време на която се достигна до компромиса. Интересното е, че решението за новия надзорен орган бе гласувано, след като функциите на следприватизационната агенция бяха орязани чувствително. Тя няма да има право да предоговаря условията по бъдещи и вече сключени сделки, а само ще следи за спазването им. Вместо това Николай Василев предложи да се намали глобата за неизпълнение на инвестиционни програми и ангажименти за поддържане на минимален брой работни места от сегашните 50-150% до 20% от обещаната, но нереализирана сума. Никола Николов от ОДС бе на мнение, че не бива да се правят никакви отстъпки. Практиката досега била да се поемат необосновано високи ангажименти за инвестиции и ако след предоговаряне се изчислят новите условия, може ще се окаже, че по реални параметри приватизационната процедура е спечелена от втория, третия или дори петия кандидат-купувач. Съпартиецът на Николов Иван Иванов пък бе склонен да се даде възможност за ревизия на обещаните работни места, но не и на инвестиционната програма. Аргументът му бе, че съкращения понякога се налагат и от форсмажорни обстоятелства, като в случая със спиране на корабоплаването по р. Дунав след войната в Югославия. Юристът Константин Пенчев от НДСВ обаче смята, че при такива събития собственикът на дадено предприятие може да потърси правата си в съда. Идеята на Николай Василев за намаляване на глобите бе отхвърлена, но в кулоарите се заговори, че е възможно в пленарната зала да се приеме текст санкциите да се плащат с компенсаторки. Заместник финансовият министър Красимир Катев и заместник-министърът на икономиката Любка Качакова направиха предложение от баланса на външнотърговските ни дружества да се извадят вземанията им от чужди държави и да се прехвърлят към финансовото министерство. Кандидатите за покупка на такива дружества заигравали с трудностите при събирането на тези вземания, които по правило са от страни от третия свят - Алжир, Нигерия, Сирия, Ирак, и по този начин си издействали намаляване на приватизационната цена. Според Катев и Качакова, проблемът ще се реши с един замах, като вземанията си останат държавни. Само че депутати се усъмниха дали това изобщо трябва да се запише в разпоредбите на закона за приватизацията. В крайна сметка се реши заместник-министрите да внесат текст, който да се обсъди. След заседанието на комисията Красимир Катев поясни, че проблемът засяга около 15 дружества, по-големите от които са Булгаргеомин и Агрокомплект.

Facebook logo
Бъдете с нас и във