Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА УТРЕ НЯМА ДА Е СЪЩАТА

Въпреки ударната разпродажба на държавно имущество през миналата година, за приватизация останаха най-сладките монополни структури - БТК, Булгаргаз, седемте електроразпределителни предприятия, Параходство Български морски флот и няколко атрактивни ТЕЦ-а. Това е напълно достатъчно за сериозния интерес към бъдещата съдба на Агенцията за приватизация (АП), която е създадена със специален закон и е на пряко подчинение на Министерския съвет. Наистина с последните промени в приватизационния закон от края на миналата година и с появата на новия устройствен правилник на АП през 2001, правомощията на агенцията бяха порязани. Сключването на едрите сделки влезе в прерогативите на Министерския съвет. Но това съвсем не означава, че пазарлъците, които тъй или инак ще се водят в АП, са за подценяване. Ако рангът на ведомството порасне и агенцията се превърне в министерство, току виж сегашният й шеф Левон Хампарцумян, който твърдо се е запътил към БУЛБАНК, вземе, че размисли.
Останалите членове на изпълнителния съвет на АП, назначени от правителството на Иван Костов - Маджиде Ахмедова и Пламен Стоилов, няма проблем да бъдат сменени, още повече че не са със статут на държавни служители. Същото се отнася и до седемчленния състав на надзорния съвет на АП, който според последните изменения на раздържавителния закон се избира от Народното събрание. И се освобождава пак от него.
Според чл. 12, ал. 2 от Закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия членовете на надзорния съвет се освобождават задължително от парламента, когато: са извършили нарушение на приватизационния закон, умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда, или поради невъзможност да изпълняват задълженията си. Извън тези случаи смяната на надзорниците, както гласи ал. 3 на цитирания чл. 12, става ... пак по решение на Народното събрание. Казано с други думи, ако сега управляващото мнозинство пожелае да се раздели с Димитър Бъчваров, Гаврил Гаврилов, Илия Масларски, Йосиф Илиев, Радост Вълчева-Генчева, Сабри Сабри и Станислав Димитров, може да го стори на което и да е парламентарно заседание за броени минути.
От близо стотината чиновници в АП не повече от 50 са със статут на държавен служител. Но въпреки че са защитени от закона, те също се тревожат ще запазят ли щата си.
Все още не е ясно кой ще е новият шеф на важното приватизационно ведомство, но във всеки случай, противно на разпространяваните прогнози, това няма да е депутатът от НДСВ Димитър Стефанов, който бе председател на надзорния съвет на агенцията по времето на кабинета Виденов. Пред в. БАНКЕРЪ Стефанов категорично отрече някой да му е отправял подобна оферта, а още по-малко с него да са обсъждани варианти да оглави БНБ, каквито слухове също се чуха. Както научи в. БАНКЕРЪ, движението вече има готов проект за закон за следприватизационен контрол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във