Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА - ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ТРИ ЧЕТВЪРТИ ОТ МАНДАТА СИ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИМЕОН ПРЕКАРА В РАЗДЪРЖАВИТЕЛНА ЛЕТАРГИЯ. ПОСЛЕ ГО УДАРИ НА АКТИВНОСТПриватизацията бе основният и последен значим резерв на България. Чрез постъпленията от нея страната ни можеше да изплати външния си дълг, да подобри финансовото си състояние с близо 1 млрд. щ. долара годишно. Това не се случи. Откъс от раздела Изяждане на приватизацията от Бялата книга на сегашния кабинет за наследството от управлението на ОДСОртодоксалните икономисти в България вече се питат дойде ли времето да се пише ново издание, посветено на несбъднатата приватизация у нас. Или е по-добре да се изчака годината на големите обещания - 2004 -а? Защото за всички неангажирани с правителството анализатори е ясно, че раздържавяването в страната едва кретаА обещанията за приключването на големите приватизационни сделки през 2004 г. едва ли ще се случат. Повечето прогнози сочат, че по отношение на темпото на приватизация не може да се очаква обрат. И раздялата на държавата със собствеността ще продължава със същата мудност, на която бяхме свидетели през последните три години. Въпреки че на тезгяха на българската икономика са останали едни от най-апетитните хапки на нашето стопанство - големите и скъпи черешки от тютюневата индустрия и енергетиката. Ще успее ли кабинетът на Симеон Сакскобургготски да извърши продажбите на структуроопределящите монополи? Или ще намери оправдание за закъсненията в приказката Мери седем пъти, режи веднъж, както това установи самият премиер през 2003 година. То е логично - когато се прибързва, може да се сгреши по-лесно, каза тогава Симеон.Във всеки случай данните на статистиката някак не прилягат на обещанията от лятото на 2001 г., нито на заявките за приватизационна активност в юлските горещини на 2004 -а. Последните три години на приватизацията в България поразително напомнят на диалога, който две камили водили в пустинята: Къде е следващият оазис?, попитала едната. Следващия петък вдясно, отговорила другата. С малки нюанси в детайлите точно така стоят нещата и по отношение на винаги очертаващите се хоризонти на раздържавяването на основните парчета от българската икономика. Ако се тегли чертатакато приходи в бюджета дотук правителството на Симеон Сакскобургготски е реализирало сделки за 2.97 млрд. лева. Което е доста скромно постижение на фона на постъпилите 10.1 млрд. лв. по време на кабинета на ОДС.Наистина осемгодишната сага за продажбата на БТК най-сетне приключи, но, отваряйки много работа на съдилищата. Сделките за Булгартабак и ЕРП са на ход. Продажбата на АДИС се провали. А за раздържавяването на Тератон, Кинтекс и БДЖ, все се говори в бъдеще несвършено време. И въпреки че в публичното пространство периодично по някоя от неосъществените сделки проличава раздвижване (обикновено свързано с нови правителствени хрумвания, процедурни действия или откровени опити за лобиране), резултатите съвсем не са впечатляващи. ОценкитеЕдна от най-важните реформи, която се забавя при управлението на НДСВ, е приватизацията, се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). През трите години на управлението на НДСВ държавата се раздели едва с около 5% от т. нар. държавни активи, подлежащи на приватизация. Изчисленията показват, че, в бързината си да продава правителството, Сакскобургготски е значително по-тромаво от кабинета на Костов. Съдейки по официалните данни на Агенцията за приватизация (АП), по време на управлението на ОДС от май 1997 г. до юли 2001 г. са приватизирани 28.7 % от всички държавни активи в стопанския оборот на страната и съответно 42.8% от активите, подлежащи на приватизация. До средата на 2003 г. в частни ръце са се намирали 81.42% от държавната собственост, която подлежи на раздържавяване (53.77% от всички активи). Според изчисленията на ИПИ около 20 години са необходими, за да приключи приватизацията на нарочените за продажба предприятия, ако се запазят сегашните темпове. А за да се случи окончателното оттегляне на държавата от икономиката (т. е. да се изтъргуват и активите от т. нар. забранителен списък), са необходими близо 40 години. Как стоят нещата с приватизацията, личи и от анализа на американската информационна агенция Ю Пи Ай отпреди две години. В него пише: От еуфория от победата на НДСВ на изборите през 2001 г. България потъна в пълно униние. Страната е притисната от скандали, стремително растящи цени на енергоносителите, несигурен, макар и одобрен от МВФ, бюджет, увеличаващ се дефицит по текущата сметка, нарастваща безработица и замряла приватизация. Е, оттогава насам нещо е мръднало, но същите констатации, макар и с много по-дипломатичен тон, периодично се появяваха през годините и в докладите на Европейската комисия за напредъка на страната, в анализите на Световната банка, в препоръките на МВФ, в интервюта, изказвания и речи на наши и чуждестранни икономисти.Хроника на скромните постижения 86 сключени сделки отчита Агенцията за приватизация през 2001 г., като заложените в приватизационната програма са седемдесет и пет. В 55 от сделките са продадени пакети от акции и дялове, а в 30 - обособени части. Договорените плащания са в размер на 248.6 млн. лв., от които 97 млн. лв. в брой, а останалите в непарични платежни средства. Интересно е, че за периода септември - декември 2001 г. надзорният съвет на агенцията е одобрил само 17 сделки, а според закона за приватизация той разглежда само сделките, сключени за над 3 млн. лева. През 2001-а нито един мажоритарен пакет не намира новия си собственик през фондовата борса, признаха от АП и декларираха, че ще работят усилено за използване на възможностите на капиталовия пазар в процеса на приватизация. Иначе общо приходите на АП от продажби на фондовата борса през 2001 г. са 3.2 млн. лева. За следващата 2002-а по данни на АП са сключени 262 приватизационни сделки. В това число влизат продажбите на обособени части и пакети от акции и дялове. Агенцията има договорени плащания за 368 млн. лв., като реалните парични постъпления са 207 млн. лева. А според утвърдената програма за приватизация през тази година е трябвало да се сключат 349 сделки, приходите от които да са 748 млн. лева. По-големите продажби през 2002- а са на ДЗИ (21.5 млн. евро), на Варненска корабостроителница (35.5 млн. лв.), на мина Станянци (22.1 млн. лв.), на Интертравълсервиз (14.6 млн. лв.), на Ален мак (5.5 млн. щ. долара), Фармахим и НИХФИ (9.2 млн. лв.), на Инкомс телеком холдинг (9 млн. лв.), на застрахователно дружество Армеец (4.3 млн. лв.).По традиция и миналата - 2003 -а, започна с амбиции. И приключи с провала на иначе изяснени като параметри сделки - тази на АДИС, авиокомпания България ер и на седемте енергоразпределителни фирми. Сред добрите сделки за годината се нареди скандалната продажба на 70% от Атоменергоремонт за 15.630 млн. лв., която скара АП с енергийното министерство. Другото постижение бе сделката за ИПК Родина - 51% от компанията станаха собственост на консорциум от български вестници за 6 млн. лева. В края на годината приключи и приватизацията на останалите 43.276% от издателския комплекс, които бяха пласирани през фондовата борса. Основната част от тях - 39.02%, бяха купени от Консорциума Обединени български вестници, който се пререгистрира като акционерно дружество.Перлата в короната на приватизацията през този период, без съмнение, беше сделката на Банковата консолидационна компания за продажбата на Банка ДСК. За неин нов собственик бе избрана унгарската ОТП, която предложи рекордната цена от 311.1 млн. евро. Именно заради тази оферта тя надделя в битката с другия основен кандидат - австрийската Ерсте банк. Обобщените данни на АП показват, че през 2003 г. агенцията е продала 88 мажоритарни пакета, 28 обособени части и 228 миноритарни дяла. Договорените плащания за тях са за 454 млн. лв., от които 314 млн. лв. са в непарични платежни средства. Това обаче е едва 61.4% от годишния план на правителството за продажбата на дружества с над 50% държавен дял и само 25.4% - от програмата на тези с миноритарен дял.В графата неизпълнени сделки за 2003 г. АП записа затлачените процедури по раздържавяването на БТК и дружествата от енергетиката, както и отложената продажба, заменена от прясно съставена стратегия (без ясни срокове) за приватизацията на Булгартабак холдинг. През 2004-а продажбата на парче на тютюневия холдинг вече е в ход. Именно на раздробената приватизация се залага за успеха на продажбата на част от дружествата, смятат експертите от изследователската и консултантска група INDUSTRY WATCH, които наблюдават под лупа макро-процесите в страната. Според тях изборът пък на купувачи на трите пула от електроразпределителните предприятия (ЕРП) е финалът на една от най-прецизните приватизационни процедури на сегашния кабинет. Сметките на INDUSTRY WATCH са, че към момента бюджетните приходи от приватизацията на БТК са 230 млн. евро, от продажбата на третия GSM - лиценз - 54 млн. лв. и от евентуалната сделка за електроразпределителните предприятия - 693 млн. евро.За Булгартабак е рано да се правят прогнози. НДСВ-одеждите на приватизациятаИстинското блокиране на българската приватизация според анализатори започва още от началото на 2001 г. - от правителството на ОДС, заради предстоящите избори и атаките на медиите за непрозрачност на сделките. Дежурното извинение бе с предишния приватизационен закон, който държеше първенството по поправки - около 150 изменения и допълнения. Затова и с идването си на власт кабинетът на Симеон Сакскобургготски се зае да прави нов закон. Идеята беше да се тръгне на чисто, а процесът да стане прозрачен - така, както пише в предизборната програма на царското движение (сега партия НДСВ). Нормативният акт влезе в сила чак през март 2002 г., но приемането му така и не предизвика очаквания приватизационен бум.През лятото на 2003 г. стана ясно, че вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева има намерение отново да ремонтира нормативния документ заради новата икономическа ситуация, в която се намира страната. Лайтмотивът за поредното прекрояване на закона за раздържавяването бе, че големите монополи имат огромни стойности и са от особена важност за икономиката на страната. На практика поправката Шулева ще върне приватизацията в ръцете на отрасловите министерства. Те ще извършват цялата подготовка на раздържавяването, ще предлагат параметрите по сделките и после в смлян вид ще я поднасят на АП. А самата агенция ще попадне под контрола на вицепремиера Лидия Шулева.В прерогативите на ресорните министри всъщност ще се концентрира всичко, което има отношение към новия собственик - те ще определят предлагания за приватизация дял, метода на приватизация, изискванията към потенциалните инвеститори, задълженията за инвестиции и за запазване на определено ниво на трудова заетост. Приватизационната реформа ще стесни функциите на АП до тези на агент по продажбите, който ще се занимава с маркетинг и ще следи за законосъобразното и прозрачно протичане на приватизационната процедура, включително и за сключването на сделките от името на държавата. Тя ще се трансформира в търговско дружество - 100 % собственост на Министерския съвет. Агенцията за следприватизационен контрол (АСП) пък ще получи правото да възлага на частни юридически лица да събират вземанията на държавата по приватизационните договори. Идеята е чрез т.нар. публично-частно партньорство да се увеличи и общата събираемост на вземанията. Колкото до прословутите забранителни списъци за приватизация, те ще се заменят от задължителни списъци - с точните имена на предприятията и ясни срокове за раздържавяването им. Те ще се подготвят от отрасловите министерства и ще се одобряват от Съвета за икономическа политика към правителството и от МС. Фактът обаче, че новата визия на раздържавяването, лансирана от Шулева, отлежава от месеци в Народното събрание, може да се тълкува и като процедурно протакане. Но може да се обясни и с неумение книжните идеи за приватизацията в България да се прокарат в правния мир. Оптимистично ли е тогава да се очаква, че до края на мандата си това правителство ще успее да улови в мрежите си нови собственици за големите държавни монополи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във