Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ВИНПРОМ-РУСЕ - ПО СХЕМАТА КОН ЗА КОКОШКА

Статистиката на чуждестранните инвестиции от началото на годината показва, че те са на критично ниски нива - 125.5 млн. щ. долара за първите четири месеца на годината. Основната причина усилията на правителството да привлече капитали да не са особено впечатляващи е липсата на големи приватизационни сделки. Само в три случая са подписани договори с чуждестранни фирми: за козметичния завод Ален мак, за каскадата Санданска Бистрица и за лагерния завод, който е обособена част от ВМЗ - Сопот. Допълнително за влошаване на баланса на инвестициите, влезли в страната, влияят и нови казуси. Един от тях е спорът за 1.008 млн. щ. долара, които американският инвеститор Сийборд корпорейшън смята, че Министерството на икономиката му дължи. Историята започва в края на 1998 г., когато щатската компания, чиито акции се котират на една от най-авторитетните отвъдокеански фондови борси - AMEX, придобива 67% от Винпром-Русе чрез участие в увеличението на капитала му. Сийборд, която регистрира общо продажби за 443 млн. щ. долара за първото тримесечие на тази година, прави вноска от 14 млн. щ. долара, които влизат в русенския винпром. Стана обаче ясно, че съгласно споразумението от 8 октомври 1998 г. между тогавашното промишлено министерство, представлявано от тогавашния му шеф Александър Божков, и американците държавата се задължава да поеме всички задължения на винзавода, които надхвърлят поетите от чуждестранния инвеститор 9.5 млн. щ. долара. След влизането на Сийборд във владение се оказва, че борчовете на предприятието са в повече с 1.008 млн. щ. долара. И е съвсем нормално, като се опират на договора, щатските инвеститори започват да си търсят парите. Проблемът се поставя за първи път на 31 март 1999 г. с писмо на американците до промишленото министерство. Очевидно обаче отговор не е последвал, защото година по-късно следва ново писмо - този път до новия министър на икономиката Петър Жотев. Той отхвърля претенциите на Сийборд с аргумента, че Божков не е бил оправомощен с нормативен акт да поема ангажименти за уреждане на задължения на вече частното предприятие. Министерският съвет също не му е възлагал подобни пълномощия. Подобна е позицията и на служителите на сегашният вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев. Според всички тях, споразумението между Божков и Сийборд корпорейшън има характеристиките на договор по смисъла на международното право, с който се поемат финансови задължения от българската държава. А съгласно чл. 85 от нашата конституция, такива споразумения трябва да се ратифицират от парламента. Това естествено не е направено, така че споразумението в частта му за уреждането на борчовете е невалидно, смята икономическото министерство. По този начин ведомството отхвърля като несъобразени със законите на страната текстовете на договора.Възможно е спорът да се отнесе до международен арбитраж. Според адвокатите на американците, от инвеститора не следва да се очаква да разгадава правомощията на министър Божков. Напротив, нормално е Сийборд да се довери на законосъобразността на действията на българската държава, се казва в писмото до Петър Жотев от април 2001 година. Освен това Божков не е поел задължение за заплащане на някаква сума, а за уреждане на дълговете над договорените 9.5 млн. щ. долара. Ако наистина се стигне до международен арбитраж, нищо чудно той да зачете аргументите на Сийборд и да осъди държавата да заплати проблемните 1.008 млн. щ. долара. Интересното е, че Александър Божков е поел ангажимента за доплащане на задълженията, които надхвърлят сумата от 9.5 млн. щ. долара, без държавата да получи нищо срещу това. Схемата на приватизация чрез увеличение на капитала бе недолюбвана от висшите ни администратори, защото парите на инвеститора остават в съответното предприятие, а в хазната не постъпва нищо. В повечето такива случаи се стигна до откровено източване на държавните активи. Сделката за русенския винзавод все пак е от друг характер, защото става въпрос за влизането в него на един от малкото стратегически инвеститори у нас.Държавата взе 3.2 млн. щ. долара (60% от които в облигации по ЗУНК) от продажбата на 22.4% от капитала на Винпром-Русе през февруари 1999 година. Така балансът от приватизацията на завода се оказва положителен, макар и с малко, независимо от това, как приключи спорът около тези 1.008 млн. щ. долара. Междувременно Винпром-Русе от година и половина има нова акционерна структура. След поредно увеличение на капитала над 97% от него държи регистрираната в Люксембург компания Бойар истейтс Ес Ей, която е правоприемник на известната у нас компания Домейн Бойар. Тридесет и девет процента от нея притежава Сийборд корпорейшън, а 36.5% - Бойар интернешънъл (основен акционер в Домейн бойар). По-малки пакети книжа в люксембургската фирма притежават ЕБВР и още няколко дребни акционери. Проблемът с неизчистените 1.008 млн. щ. долара си е между държавата и Сийборд, независимо от смяната на акционерите във Винпром-Русе, заяви за в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Домейн Бойар Пламен Грозданов. Ако се стигне до това държавата да плати задължението, ефектът от сделката ще намалее значително. Ще се окаже, че от цялата структура на приватизацията на Винпром-Русе в хазната са влезли 1.28 млн. щ. долара кеш (с другите 1.92 млн. щ. долара по сделката за миноритарния пакет са погасени облигации по ЗУНК), а ще излязат 1.008 млн. щ. долара. Или печалбата за държавата след оттеглянето й от управлението на един от най-големите ни винзаводи ще бъде едва 272 хил. щ. долара. Е, ако с подобни мащаби се е действало и при другите приватизационни сделки, не е за чудене, че постъпленията от раздържавяването са десетки пъти по-малко от стойността на активите в началото на прехода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във