Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ТРИТЕ ТЕЦ - КАУЗА ПЕРДУТА

Шефът на Агенцията за приватизация Атанас Бангачев е подписал втора заповед за спиране на сделката за ТЕЦ Бобов дол, заяви за в. БАНКЕРЪ отлично информиран източник от енергийното министерство. От приватизационното ведомство отказаха каквато и да е информация по случая, но чиновници на различни нива неофициално потвърдиха, че бобовдолската централа няма да сменя собственика си.Доволни от осуетяването на сделкатаще са всички участници в нея, а губещи ще са единствено милионите потребители на електроенергия, обясняват експерти. Най-голямо като че ли ще е удовлетворението сред миньорските синдикати, които неколкократно блокираха центъра на столицата и важни пътни артерии на страната с искане продажбата на централата да бъде спряна. В условията на конкурса интересите на производителите на местни въглища не били добре защитени и приватизацията дискриминирала националния капитал, твърдяха синдикалистите. Не по-малко доволно от развоя на ситуацията ще е лобито на самоковския бизнесмен Христо Ковачки - собственик или консултант на повечето частни въглищни мини в България (включително и на тези, захранващи ТЕЦ Бобов дол). Според ширещото се убеждение в бранша именно то стояло зад миньорските протести. Колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед, доволни от прекратяването на сделката ще са и участниците в приватизационния конкурс - гръцката държавна компания РРС (която предложи за централата 70.9 млн. евро) и конкурентите й от италианската Енел (те дадоха едва 100 560 евро). Веднага след огласяването на резултатите от наддаването в гръцките медии се появиха остри критики срещу високата цена, посочена от РРС. Коментираше се още необходима ли е на Гърция остарялата българска ТЕЦ, оприличавана на купчина старо желязо, която спешно се нуждае от огромни инвестиции. У нас пък мнозина съзряха зад гръцките медийни изяви дългата ръка на българското въглищарско лоби. Прогнозите тогава бяха, че независимо от очевадната изгода за РРС (която ще внася директно от бобовдолската централа евтин български ток, без да се налага да плаща на НЕК), негативните публикации най-вероятно ще поохладят мераците на кандидат-купувача. Просто защото РРС е държавна компания и за нейните шефове не по-малко важен от икономическата и геополитическата изгода от дадена сделка е и собственият им публичен имидж.Основания за задоволство има и другият кандидат-купувач - италианският енергиен гигант Енел, оценил бобовдолското предприятиепо-евтино от вагон скрапРегионалният мениджър на италианците Енрико Виале отбеляза неотдавна пред в. БАНКЕРЪ, че крайно ниската им оферта се дължи на непълната информация за ТЕЦ, получена от Агенцията за приватизация. Не е ясно как в АП са посрещнали тези изявления, но със сигурност шефовете на агенцията също са сред доволните от осуетяването на продажбата. Само така те си гарантират възможността да не направят грешен ход, който би им струвал и поста, а най-вероятно и доста неприятни обяснения пред други държавни институции и пред една партийна централа - тази на НДСВ. Още повече че ще трябва да отчетат и висящия резултат от другите две големи енергийни продажби - на електроцентралите във Варна и Русе, за които избраният купувач е руският енергиен гигант Обединени енергийни системи (РАО ОЕС). На 20 юни пресцентърът на приватизационното ведомство съобщи, че срокът за сключване на договорите за продажбата на ТЕЦ Варна и Топлофикация Русе се удължава с 30 дни. Като причина за отсрочката в прессъобщението се изтъква необходимостта от изясняване на въпроси от компетентността на различни държавни институции. Никой от АП обаче не пожела да уточни кои точно са те и какви въпроси трябва да бъдат изяснени с тях. Участник в преговорите каза за в. БАНКЕРЪ, че съдбата на сделката е в ръцете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).Руснаците са поискаликомисията да увеличи определената в регулаторната рамка норма на възвръщаемост на капитала преди данъчно облагане от 12 на 18 на сто, да удължи сроковете по дългосрочните договори и да разшири техния обхват. Приетата през април регулаторна рамка предвижда норма на възвръщаемост от 12%, която ДКЕВР ще признава на бъдещия собственик след направените от него инвестиции. В документа се предвижда още през периода от 2006 до 2010 г. НЕК да подпише с частните собственици на двете електроцентрали дългосрочни договори. За ТЕЦ Варна това е договор за разполагаемост, при който НЕК ще й заплаща за готовността й да бъде включена в енергийната система плюс малък процент печалба. Контрактът ще се отнася за три от общо шестте блока на централата, а цената за разполагаемост ще се фиксира през есента, когато регулаторната комисия ще определи новите тарифи на тока. За ТЕЦ Русе се предвижда НЕК да заплаща преференциална цена за един от блоковете, тъй като тази централа произвежда ток от комбинирано производство.Ако исканията на руснаците се приемат, на практика ще трябва да се промени цялата регулаторна рамка в електропроизводството, и то в доста негативна насока. Пред бъдещия либерализиран електроенергиен пазар ще бъдат поставени сериозни бариери, а цените на тока ще трябва да се повишат чувствително, и то не еднократно, а през всяка от годините на контракта, изтъкнаха пред БАНКЕРЪ икономисти от бранша. Според разчетите им, ако разрешената норма на печалба се повиши не до 18% (каквито са исканията на РАО ОЕС), а на 16% (колкото получиха новите собственици на ЕРП), себестойността на произвеждания от централите ток ще се увеличи поне с 10-12 на сто. Дългосрочните договори обаче ще вдигнат цената за крайните потребители, и то средно с около 10 на сто, тъй като сумите, които ще получават бъдещите собственици на централите в Русе и Варна, ще бъдат калкулирани в цената на таксата за пренос на тока по мрежата и така ще се разпределят пропорционално между всички потребители в страната.Вероятността енергийният регулатор да приеме условията на руската РАО ОЕС е нищожна, защото тогава ДКЕВР ще трябва да поеме и отговорността зачувствителното поскъпване на електроенергиятаи през октомври 2005 г., и през всеки отоплителен сезон през периода на дългосрочните контракти. Абсурдно е и да се очаква, смятат експертите, че руснаците ще оттеглят исканията си и ще приемат предварително оповестените условия. Основания за подобна твърда политика на РАО е високата цена, която компанията даде за двете централи. За ТЕЦ Варна те предложиха 389.7 млн. евро (останалите оферти бяха над два пъти по-ниски, като чешката CEZ посочи 192.4 млн. евро, италианската Енел - 150.9 млн. евро, а гръцката РРС - 131.6 млн. евро). Още по-високо в сравнение с конкурентите бе руското предложение за Топлофикация Русе - близо 120 млн. евро, при оферта на CEZ от едва 24.3 млн. евро. Високите цени на РАО ОЕС не останаха незабелязани в руската столица. Токовият удар, при който неотдавна в Москва настъпи голяма бъркотия, предизвика поредица от проверки в сметките на енергийната компания. Нейният председател Анатолий Чубайс даде пространни обяснения пред прокуратурата, а руските медии оживено коментираха как РАО харчи милионите, натрупани от монополното й положение. Месец по-късно шефовете на енергийния гигант едва ли биха желали отново да обясняват защо офертите им за българските централи са в пъти по-високи от тези на останалите участници в конкурса. Добрият шанс за тях е българските институции да не приемат исканията им и да прекратят сделките. Така трите ТЕЦ-а ще останат изцяло държавни ис тях ще се разпорежда следващото правителствоТо обаче едва ли ще има кой знае какви варианти. Ако обяви втора процедура за варненската и русенската централи, е много възможно да бъдат получени доста по-ниски цени, придружени от също толкова неприемливи искания за норма на печалба и дългосрочни договори. Ако пък следващият кабинет реши да остави ТЕЦ държавни, то задължително ще трябва да налее в тях близо 200 млн. евро (160 милиона във Варна, а останалите в Русе). Необходимо е инвестициите да бъдат направени през следващите две години, инак рискуваме страната ни да плаща твърде солени глоби за вредните емисии, бълвани от комините на двата ТЕЦ-а.Колкото до Бобов дол - ситуацията там изглежда неспасяема. Каквито и конкурси да се обявяват, мераклии за централата едва ли ще се намерят. И то не само поради опасностите от синдикални протести и натиска на въглищарското лоби, а и заради малкото време до 2008-а, когато предприятието най-вероятно ще бъде спряно. Алтернативата е в него веднага да започне процес на модернизация и изграждане на сероочистки, за които са нужни други поне 200 млн. евро. Всъщност 400-те млн. евро, спешно необходими за трите ТЕЦ-а, ще бъдат платени чрез сметките за ток на милионите абонати на енергото. А за тях няма да е от значение дали плащат на бъдещия частен собственик, или на все още държавните централи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във