Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ЕРП ЩЕ МИНЕ БЕЗ КОМИСИОНИ

В конкурсите за приватизация на българските електроразпределителни дружества се очертава сериозна конкуренция, отбелязаха информационните агенции в началото на седмицата. Очакванията си анализаторите аргументират с факта, че кандидат-купувачите са пет, и то все големи и авторитетни международни компании. Така че заявките за всеки от трите пула ще са повече от две, което предполага и постигането на оптимална цена. Още повече че цената ще е и единственият критерий за определяне на победителя и всички варианти за игри под масата са елиминирани.Разбира се, все още е рано да се каже дали експертните прогнози ще се сбъднат. Ясен е само първоначалният интерес. До 17.00 часа в понеделник (16 февруари) и петте допуснати до процедурата кандидати подадоха предварителните си оферти. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, това са италианската Енел (Enel), aвстрийската Е Ви Ен (EVN), гръцката - Пъблик Пауър корпорейшън (Public Power Corporation - РРС), чешката ЧЕЗ (CEZ) и немската Е.Он (E.ON). В официалното съобщение до медиите не бе посочено колко оферти е подала всяка от компаниите, но чешката енергийна компания сама обяви, че ще се състезава и за трите пула.Обединенията са Западна България (обхваща електроразпределителните дружества в София, София-област и Плевен), Югоизточна България (включваща дружествата в Пловдив и Стара Загора) и Североизточна България (с дружествата във Варна и Горна Оряховица), като всяко от тях има между 1.2 и 1.8 млн. абонати. Така формираните окрупнени електроразпределителни райони са сред най-големите в Централна и Източна Европа по брой на абонати, но продажбите им са в рамките на средните стойности, твърдят специалистите. А според тях точно обемът на продажбите, очакваните ценови нива на електроенергията в средносрочен план и макроикономическите прогнози за страната са основните фактори, от които зависи ценовото предложение на кандидат-купувачите. Броят на абонатите, дължината на жиците и състоянието на цялата мрежа могат да повлияят върху окончателната цена, но няма да я променят съществено.Най-големи вълнения, естествено, предизвикват крайните цени, които ще определят и победителите в конкурсите. Спекулациите впрочем вече започнаха. Преди началото на приватизационната процедура от енергийното министерство неофициално заявиха, че очакват седемте дружества, включително и в пуловете, да се продадат за около 450 млн. евро. При подаването на индикативните оферти на 16 февруари Ройтерс обяви, че България се надява да получи от сделките около 300 млн. щ. долара. В интервю за чешкия икономически всекидневник Юро (Euro) генералният директор на ЧЕЗ Петер Воборил пък каза, че цената на българските електроразпределителни предприятия се измерва в милиарди крони, за разлика от словашките генериращи мощности, които струват десетки милиарди крони (1 млрд. крони е около 30 млн. евро).С изявлението на Воборил чехите, които са кандидати и за най-голямото словашко ЕРП (обхващащо западната част на страната и столицата Братислава), се опитват да тестват българската енергийна приватизация, смятат експерти. Особено като се има предвид, че след покупката на каскадата Санданска Бистрица те имат опит у нас и добре са отчели силата на публичните внушения. Само че, за разлика от словашката сделка, българската се поднася и с почти напълно дефинирана регулаторна рамка. Братислава продава електроразпределителното си дружество само с обещанието, че след това ще бъде разработена и приета нова законова и подзаконова енергийна база, синхронизирана с европейското законодателство. В ЕРП-раздържавяването България влиза със съвсем нов Закон за енергетиката и с ангажимента, че текстовете му ще се променят единствено в съответствие с евентуалните изменения в европейските нормативни документи. Друг много важен детайл от българската сделка са и ребалансираните електроенергийни цени (т.е. у нас сумата, която плаща крайният консуматор на ток, включва както разходите по производството и преноса, така и нормирана норма на печалба). Малко преди крайния срок за подаване на индикативните оферти българското правителство одобри наредба за определяне на цените на електроенергията. В момента Държавната комисия по енергийно регулиране (ДКЕР) изготвя правилата за управление на енергийната система, за измерването на енергията, за достъпа до мрежата и за качеството на тока, в които правата и задълженията на фирмите ще бъдат разписани по-точно. Окончателният вариант на тези нормативни актове ще се представи на кандидат-купувачите при предстоящия дю-дилижънс, а до подаването на окончателните оферти най-вероятно наредбите ще бъдат и одобрени, предвиждат запознати.Най-важният документ обаче - наредбата за цените, вече бе обнародвана в Държавен вестник. Текстовете й дават възможност на бъдещия собственик на електроразпределителните дружества да определи с максимална точност приходите, които може да получи не само през монополния период (до 2007 г.), но и след това, когато електроенергийният пазар за бита ще започне да се отваря.Другият елемент, който определя стойността на ЕРП-тата, е 30-годишният им лиценз. И седемте дружества притежават дългосрочни разрешителни за монополно електроразпределение, издадени през периода декември 2000 - януари 2001 година. След влизането в сила на новия енергиен закон те ще бъдат преиздадени автоматично, като промените в тях ще са само за синхронизиране с текстовете му. Формално все пак ще е необходимо бъдещите мажоритарни собственици да поискат подновяване на лицензите. Това заяви за в. БАНКЕРЪ председателят на ДКЕР проф. Константин Шушулов по повод появилите се противоречиви информации. Според проф. Шушулов материята е доста сложна и е предизвикала объркване в публичното пространство. До 2007 г. лицензът ще е само един, и то монополен - за изграждане и опериране на електроразпределителна мрежа и за търговия с електроенергия до краен потребител (вкл. и битови абонати). След влизането ни в Евросъюза електроенергийният пазар ще се либерализира (монополът в търговията ще отпадне), а 30-годишният лиценз на ЕРП-тата ще бъде разделен на два отделни документа.Монополните права са жалоните, които ще определят продажната цена на електродружествата. Защото при фиксирани цени на електроенергията до 2007-ма и ясен брой абонати лесно може да се пресметне годишният приход на всяка от компаниите. В лицензите всъщност ще бъде заложен механизмът за контрол и върху цените, и върху дейността на ЕРП-тата. Бъдещите им собственици ще могат да начисляват норма на печалба до 16 на сто, но срещу това ще трябва да намалят средните загуби при преноса на електроенергия, които в момента са около 20 на сто. Задълженията за качество на електроснабдяването, за рехабилитация и модернизация на мрежата, ще гарантират бъдещите инвестиции. С влизането на България в ЕС крайните потребители ще имат право да си избират доставчика. Затова определящо за запазване на абонатите ще е качеството на услугата, която те предлагат. При оценката на българските ЕРП-та не могат да не се отчетат и възможностите, които ще предоставят електромрежите след създаването на единния регионален енергиен пазар. Тогава собствениците им не само ще договарят свободно покупката на електроенергия, но и нищо няма да им пречи да изнасят ток от български генериращи мощности. При това, според прогнозите на авторитетни международни организации и агенции, и сега, а и през следващите десетина години в региона ще има енергиен дефицит. Този факт обяснява интереса към електроразпределителните ни дружества на италианската Енел (основен акционер в Марица-изток 3 и единствен кандидат за румънските ЕРП-та). На подобни позиции са и чехите от ЧЕЗ, които вече притежават у нас каскадата Санданска Бистрица. За гръцката Пъблик Пауър корпорейшън българските електроразпределителни мрежи са не само перспективен бизнес, но и изградена инфраструктура в съседен район, към който Атина има стратегически интереси. Свои планове очевидно имат и австрийската E Ви Ен, а и немската E. Он, притежаваща електроразпределителни мрежи в Полша, Унгария и Чехия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във