Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БОЯНА ФИЛМ - СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Поредната процедура за приватизация на 95% от капитала на Бояна филм (останалите 5% са заделени за удовлетворяване на реституционни претенции) отново събуди разногласията между държавата в лицето на икономическото и културното министерство и филмовите дейци. Този път поводът за разправиите не беше методът за продажба на киноцентъра, а въпросът на какъв инвеститор да се продаде предприятието. Според държавните ведомства до конкурса за Бояна филм трябва да бъдат допуснати само филмопроизводители, докато професионалната общност твърди, че стратегически инвеститор може да бъде само фирма, която предоставя услуги за кинопроизводството, или т. нар. service компании. Като чета по какви критерии икономическото министерство предлага да бъде избран бъдещият инвеститор, се питам дали не готвим Бояна филм за точно определена фирма, заяви председателят на парламентарната Комисия по култура Стефан Данаилов на заседанието й на 11 май. Едно от изискванията е бъдещият приватизатор да е произвел поне 150 филма и поне половината от тях да са европейски или пък да се разпространяват на европейския пазар. Ще рече - да са били прожектирани поне на 50 екрана. Останалите пазари, на които неговата продукция трябва да се продава, са Индия, Китай, Сингапур и още няколко точно определени държави. Това условие е, меко казано, смущаващо. Не е ясно какво лошо има в това филмите да са разпространявани например в Бразилия или ЮАР, вместо в Сингапур? Това обаче не е единственото условие, което значително стеснява кръга на възможните купувачи. От тях се иска още да притежават собствено студио или пък да са го наели дългосрочно. Според българските кинаджии такава практика в света няма или е много ограничена, което съвсем ще намали броя на допуснатите до конкурса компании. На свой ред филмовите дейци са убедени, че купувачът на Бояна филм не трябва да е продуцент. Опасението на българските кинорадетели е, че ако продуцент закупи киноцентъра, той ще може да снима там само собствени продукции. Останалите филмопроизводители ще предпочетат да ползват услугите на друго студио, независимо от тяхното качество, само и само да не наливат пари в джоба на конкурента си. В крайна сметка кинаджиите предлагат условията към кандидатите да бъдат зададени кумулативно (това означава да бъде предпочетен този, който отговоря на повече изисквания). Според филмовите дейци, ако бъдещият собственик предлага и филмопроиозводствени услуги, ще привлече повече клиенти. Привържениците на идеята купувачът на Бояна филм да бъде продуцент пък наблягат на аргумента, че ако в приватизацията поиска да се включи фигура от ранга на Стивън Спилбърг например, това безспорно би вдигнало значително имиджа на филмовата индустрия у нас и би гарантирало заснемането на високобюджетни филми на наш терен. Именно затова идеята за участие на продуценти в приватизацията на Бояна филм не е анатемосана напълно. Те ще могат да кандидатстват за киноцентъра, но само в консорциум със service компания. Тя обаче трябва да държи най-малко 75% от капитала му. Така входът за филмопроизводителите става открехнат (но не широко отворен). Според изпълнителния директор на Бояна филм Евгени Михайлов, ако тези ограничения бъдат премахнати, това би довело до участие в конкурса на продуцентски компании, профилирани единствено в производството на филми за видео-, за локално телевизионно и DVD-разпространение. Обикновено такива фирми нямат особено добра репутация в световните филмови среди, дори и да са със 150 филма зад гърба си. С това е съгласен и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Станислав Ананиев. Той обясни, че за България по-важно е да намери читав инвеститор, отколкото да влязат повече пари в хазната. По останалите изисквания към кандидат-купувачите представителите на държавата и филмовата общност като че ли постигнаха някакво съгласие. Всички например бяха единодушни, че през последните три години евентуалният нов собственик трябва да е имал годишен оборот не по-малко от 10 млн. евро. Всички страни са съгласни също, че приватизаторът не бива да променя дейността на дружеството поне 15 години, трябва да инвестира в него 3 млн. евро още през първата година, да произвежда поне два пълнометражни игрални филма и 20 минути анимация годишно и да подкрепя студентите от висшите училища по кино. Ако купувачът не изпълни тези ангажименти, договорът му ще бъде прекратен, а банковата гаранция усвоена от държавата. Какви ще бъдат окончателните условия на конкурса за продажбата на Бояна филм е рано да се каже. Все пак Станислав Ананиев увери, че той няма да бъде обявен преди Агенцията за приватизация и представителите на професионалната общност да си стиснат ръцете. Дано това не означава още шест години протакане. Междувременно бе изпуснат поредният удобен момент - фестивалът в Кан, започнал на 12 май. Чрез огласяване на приватизационната процедура в специализираните издания дружеството можеше да намери така търсения и очакван стратегически инвеститор. Колкото повече се бави раздържавяването на студиото, толкова по-лоши са прогнозите за бъдещето му. Въпреки че през последните няколко години условията, които предлага киноцентърът, се подобриха, по-голямата част от неговата техника и съоръжения са закупени през 1986 г. и вече са безкрайно остарели както физически, така и морално. В момента в България се снимат пет чуждестранни продукции - три американски, една италианска и една френска, които ползват в различна степен услугите на Бояна филм. През последните няколко години дружеството е печелило по около 50 - 60 хил. лв. годишно Приходите му за миналата година пък са с 1 млн. лв. повече, отколкото през 2002 г.,т.е. около 6 млн. лв., като държавните субсидии представляват едва 10% от бюджета на Бояна филм. Впрочем какво показва опитът на другите страни? Румънското киностудио бе закупено от компания, която извършва филмопроизводствени услуги и в момента има приходи от 100 млн. евро. Чешкият киноцентър беше приватизиран още в началото на 90-те години от дружеството Моравена стомана, което преди това развива съвсем различна дейност от производството на филми и услуги в тази сфера. И сега в Прага чуждестранни продуценти влагат по около 200-220 млн. щ. долара годишно. В момента в Сърбия и Хърватска се провежда сериозна кампания за привличане на добри инвеститори отвън за техните киностудии. Впрочем те са готови дори да подарят мощностите им, стига инвеститорът да има достатъчно добър имидж и влияние в тази индустрия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във