Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОФИНАНС СА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ

За играчите на капиталовия пазар Еврофинанс е финансовата институция на Орел-Г холдинг. Интересно обаче e, че холдингът изобщо не притежава акции от дружеството. Вместо него по 22.5% от капитала му са собственост на застрахователните компании от структурата на Добромир Гущеров Орел и Орел живот. Други 10.2% държи самият Гущеров като физическо лице, а останалите акции са разпределени между по-дребни притежатели. Еврофинанс е създаден като финансово-брокерска къща през декември 1993 г. със съдействието на най-голямата българска банка БУЛБАНК, която до 1999 г. контролира 45% от капитала му. От 10 февруари същата година след оттеглянето на БУЛБАНК структурите на Орел-Г холдинг стават основни собственици на Еврофинанс, който получава лиценз като инвестиционен посредник през 1997 година. Шефът на брокерската къща Симеон Петков е бивш кадър на БУЛБАНК и е на сегашната позиция от основаването на Еврофинанс. Петков е роден в София през 1960 година. Завършва столичната френска гимназия, след което се дипломира със специалност Международни икономически отношения в университета в Будапеща. Започва работа в БУЛБАНК (тогава Българска външнотърговска банка) през 1988 година. Там се издига до длъжността началник на Управление на външния дълг. Прехвърля се в Еврофинанс веднага след създаването на брокерската къща през 1993 година. В момента Петков е главен изпълнителен директор на застрахователна компания Орел, заместник-председател на съвета на директорите на Орел-Г холдинг и член на съвета на директорите на фондовата борса. Другото популярно име в управителния борд на Еврофинанс е бившият председател на съвета на директорите на БУЛБАНК Чавдар КЪнчев. Контролираният от Добромир Гущеров и структурите му инвестиционен посредник концентрира дейността си върху международните капиталови пазари. Преди около година - на 1 ноември, той изненада играчите на нашенската фондова борса с новия финансов инструмент, който им предложи - Български депозитарни разписки (БДР), базирани върху акции на водещи германски компании. На тази дата на фондовата борса бяха обявени първите котировки на БДР-и на Дойче телеком. Месец по-късно на пазара бяха пуснати и финансови инструменти, базирани на книжа на Дойче банк, Сименс и софтуерната фирма САП. Именно сделките с тези деривати на германски компании изстреляха Еврофинанс начело по оборот и брой сключени транзакции в месечните класации на БФБ. БДР-ите по принцип са насочени към по-дребните индивидуални инвеститори, защото поддържаните от посредника спредове (разлики) между цените за покупка и продажба са около 1-1.3 процента. Желаещите да инвестират в акции на Дойче телеком, които са готови да дадат повече от 10 хил. лв., например имат по-голяма изгода да купят книжата директно от борсата във Франкфурт, където разходите им ще са по-малки. Хората, чиито спестявания от неколкостотин лева не им позволяват да излязат на чуждестранните пазари, обаче могат да си купят т.нар. БДР-и на Дойче телеком на Българска фондова борса. Освен това те са изключително ликвидни, т.е. закупените разписки могат да се продават по всяко време. Това е така, защото Еврофинанс изпълнява функциите на маркет-мейкър* по четирите позиции и поддържа винаги котировки за обратното им изкупуване. Според изпълнителния директор на Еврофинанс Симеон Петков БДР-ите са тест за готовността на българите да започнат да търгуват с акции. Той смята, че пазарът на книжа на наши дружества се развива по-бавно, защото те все още се страхуват от публичност. Освен това БДР-ите върху германски компании елиминират валутния риск, тъй като са деноминирани в евро, чийто курс е фиксиран към лева. В момента в обращение са близо 500 хил. БДР-а върху акции на немските дружества с пазарна стойност 300 хил. лева. Най-голям интерес има към книжата на Дойче телеком, които представляват над 70% от общия брой продадени от Еврофинанс разписки. Въпреки това повечето от инвестиралите в тях са на загуба. Например акциите на Дойче телеком през ноември 2000 г. струваха по 44 евро бройката, докато през тази седмица те се оценяваха от пазара едва на 16 евро. Причината е общият спад на цените на акциите на фондовите борси в света - особено след терористичните удари във Вашингтон и Ню Йорк. Другите потенциални клиенти, за които бяха създадени БДР-ите, са пенсионните фондове, които непрекъснато мрънкат, че им липсват качествени инструменти, в които да влагат парите си. И БДР-ите няма да станат за тях желана инвестиционна възможност, докато Министерството на финансите не ги признае за български ценни книжа. Ако това стане, фондовете ще могат да влагат в тях не повече от 10% от активите си. Юристи, свързани с капиталовия пазар, са на мнение, че БДР-ите действително трябва да се признаят за български инструменти. Аргументите им са, че ги е издала местна компания, регистрирани са в Централния депозитар, търгуват се на нашата фондова борса и проспектът за тях е одобрен от Държавната комисия по ценните книжа. А и според Симеон Петков в целия свят разписките, емитирани на базата на акции на водещи компании, са измислени, за да преодолеят законовите ограничения, които са наложени на институционалните инвеститори, каквито са пенсионните фондове. За Еврофинанс рисковете от издаването на БДР-и са свързани предимно със сетълмента на операциите. Процедурата е следната: след като наш инвеститор закупи БДР-и от дадена компания, посредникът трябва да осигури от франкфуртската борса съответстващото им количество акции на тази компания. Ако обаче това не стане в срок, заради забавяне на сетълмента в Германия, Централният депозитар може да анулира сделката, което създава недоверие у нашите инвеститори. Досега такава ситуация не е имало. Обяснението е, че Еврофинанс поддържа портфейл от акции например на Дойче телеком, които не са запорирани като базов актив за БДР. Другата популярна услуга на посредника са т. нар. договори за разлика. Това са ценни книжа, издавани от самата финансова къща, срещу които не стои никакъв актив. Вложителите в книжата получават правото да печелят от колебанията в цените на акциите - например на Майкрософт. При тези операции обаче рискът за посредника е доста голям, тъй като продадените количества не са застраховани с базов актив и печалбата за инвеститора автоматично води до загуба за посредника. Рискът се компенсира от разликата в цените купува - продава, която варира от половин до един процент. Третият инструмент, който Еврофинанс ще предложи на инвеститорите с подчертан интерес към чуждестранни ценни книжа, са БДР-и върху акции на компанията Трипъл Кю (QQQ) (компанията, създала американския технологичен индекс НАСДАК (NASDAQ)). Нейните активи са разпределени изцяло в стоте дружества, формиращи индекса, и то със съответните им тегла в него, така че движението в цените на БДР-ите ще зависи изцяло от изменението на индекса НАСДАК. Друг е въпросът, че от повече от година насам технологичният индекс непрекъснато губи позиции. Проблемът при тази емисия е и фактът, че борсите в Ню Йорк и в София работят по различно време. По тази причина стойността на НАСДАК се изменя по българско време през нощта, а на БДР-ите - до обяд. Изходът е за базов индекс да се приемат фючърсите на индекса, които практически се търгуват през целия ден. Проектът за тези БДР-и обаче отлежава в Държавната комисия по ценните книжа. От доста години насам Еврофинанс е и първичен дилър на държавни ценни книжа. Посредникът купува средно около 3% от обема на всички издадени емисии ДЦК както за собствена сметка, така и за клиенти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във