Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИКЛЮЧВАТ ПАЗАРЛЪЦИТЕ ЗА ИРАКСКИЯ ПЕТРОЛ

Ескалацията на напрежението в района на Персийския залив предизвиква множество въпроси. И още повече хипотези, проигравания на планове, апетити и надежди за бъдещи печалби. Основното, което ги свързва, е нефтът. Петролният пазар и иракските нефтени залежи присъстват в почти всички глобални пазарни анализи и борсови прогнози. Прозират в повечето публични изявления на големите в световната политика. И анализатори, и политици са съгласни за едно: Ирак е потенциална нефтена суперсила. На този фон масово тиражираният призив да избавим иракчани от диктатора, а всички останали - от терориста звучи по-скоро като допълнение. Както при всички предишни конфликти в региона, задаващата се война в Залива е война за нефтаИ то не само за онези 112.5 милиарда барела в недрата на Ирак, но и за бъдещите доминанти на световния петролен пазар. През последните трийсетина години разпределението на производствените квоти, а оттам - и на петролните цени, се диктува от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Това стана ясно още при първата петролна криза от 1973 г., когато картелът за броени дни вдигна цените почти четири пъти. Сега равнищата на ОПЕК се определят основно от най-големия производител - Саудитска Арабия. Страната може да си позволи подобна гъвкава политика, твърдят анализатори от лондонския офис на Дойче Банк. Тя ще получи своите 60 милиарда нефтодолара на година независимо дали продава дневно 6 милиона барела по 30 щ. долара, или 10 милиона барела по 17 щ. долара. При една активна намеса на Ирак на петролния пазар обаче трудно балансираното от ОПЕК равновесие може съвсем да се наруши. Затова и една от големите въпросителни е дали след смяната на режима Ирак ще остане член на ОПЕК (вече без ограничения и санкции) и до каква степен самата ОПЕК ще запази влиянието си върху световния петролен пазар? При евентуална смяна на режима в Багдад Саудитска Арабия ще загуби огромното влияние, което има в момента, възможностите й да действа на световния пазар ще се стеснят, а отношенията вътре в ОПЕК доста ще се усложнят, заявява Патрик Клосон, заместник-директор на вашингтонския Институт по близкоизточна политика.Интересите на САЩ и Русияв това отношение напълно съвпадат. И за двете държави стратегически приоритет е ограничаването на ценовата хегемония на ОПЕК. Като най-големия вносител на петрол САЩ допълнително се стремят и към максимална диверсификация на риска. Ето защо нито един от плановете на официален Вашингтон за региона не изключва развитие на конфликтите в ОПЕК. Независимо от различните сценарии целта е една - разрушаване на единството в картела. Предишната американска администрация по принцип поддържаше добри отношения с лидера на ОПЕК - Саудитска Арабия, доколкото от нея зависеше равнището на цените. Политиката на сегашната администрация във Вашингтон обаче по-скоро е насочена към подкопаване на лидерството на саудитските шейхове и усилване на влиянието на нефтопроизводителите извън ОПЕК. Съседно Мексико е една от страните, на които САЩ безспорно може да разчитат. Още в понеделник (13 януари) Мексико обяви, че увеличава добивите си си със 120 хиляди барела - до 1.88 милиона барела дневно. През 2002 г. ацтеките заеха първо място по износа на суров петрол за САЩ, а дневните им добиви достигаха 3.16 милиона барела. Все пак през втората половина на 2002-ра се разбра, че диверсифицираният риск, според Вашингтон, минава през Москва. През май миналата година Джордж Буш и Владимир Путин подписаха т.нар. Декларация за енергийния диалог, предвиждаща големи американски инвестиции за сметка на нефтени доставки. Няколко месеца по-късно руският енергиен министър Игор Юсуфов показно бе разведен из стратегическия нефтен резерв на САЩ. В американската столица той официално заяви, че руската петролна промишленост се нуждае от 1 млрд. щ. долара годишно, за да увеличи чувствително производството си. В отговор американската Ексимбанк прояви готовност да кредитира руските нефтени компании, но главно за покупка на US-оборудване и ноу-хау. И докато преговорите с компаниите продължават, супертанкери успяха да доставят над 20 милиона тона руски петрол отвъд Океана.Новата 2003-а започна с нови договорки. При посещението си в саудитската столица Рияд Игор Юсуфов се срещна с министъра на нефта и минералните ресурси на Саудитска Арабия Али Ан Нуайме. Според информация от руската делегация, е постигнато съгласие за смъкване на цените до 28 щ. долара за барел.Реакцията на ОПЕК не закъсня. През миналия уикенд на извънредно заседание във Виена картелът взе две решения. Първото е за увеличаване на дневния добив с 1.5 милиона барела, с които да бъде компенсиран недостигът заради стачката във Венецуела. През януари общата квота е 23 милиона барела дневно, но от тях продължават да висят отредените за Венецуела количества в размер на 2 847 000 барела на ден. От своя страна шефът на венецуелската държавна петролна компания Али Родригес обеща до края на януари страната му да увеличи производството до 2 милиона барела, а до средата на февруари - до 2.5 милиона барела на денонощие. Пълната квота от 2.8 милиона барела дневно обаче едва ли ще бъде достигната скоро, тъй като, по думите на Родригес, саботьори били повредили голяма част от кладенците и сега трябвало да се работи внимателно. В момента Венецуела произвежда едва 413 хиляди барела на ден, оповести в средата на седмицата венецуелският министър на енергетиката и мините Рафаел Рамирес. Недостигът се попълва главно от Саудитска Арабия, която разполага със свободен капацитет от 3 милиона барела дневно. Останалите членки на ОПЕК са със сравнително по-малки възможности: Нигерия може да увеличи дневното си производство с 450 хиляди барела, Обединените арабски емирства - с 350 хиляди, Иран - със 150 хиляди, Катар - със 100 хиляди. След като Венецуела възстанови производството си, квотите отново ще бъдат коригирани, заяви във Виена президентът на световния петролен картел Абдула ат Атия.Другото важно съобщение на седмицата бе това за секретния стратегически резерв на ОПЕК от 150 милиона барела. Той е създаден от седем страни на организацията, включително и Саудитска Арабия, Кувейт и Иран, които през последните месеци са насочвали част от добивания петрол към тайни хранилища. Това съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на източници от европейските делови среди. Създаденият таен резерв бил сигнал, че държавите от ОПЕК възприемат сериозно опасността от нова война в Залива. Междувременно бе оповестено, че резервът за извънредни ситуации на развитите индустриални държави, управляван от Международната енергийна агенция IEA в Париж, вече достига 300 млн. барела. Така двата резерва ще гарантират през всеки от първите трийсетина дни на една нова война в Залива на пазара да се появят допълнително по 14.6 милиона барела. Дали те ще са достатъчни и колко всъщност би продължил евентуалният конфликт в Ирак засега никой не се наема да прогнозира. Затова пък прогнозите за шокови поскъпвания на петрола са не една или две.Рязък скок на цените е възможен, ако при военна операция ответният удар на Ирак се насочи към петролната инфраструктура на Саудитска Арабия, Кувейт и останалите страни в региона. Тогава цената на суровия петрол не само ще достигне прогнозираните 60 щ. долара за барел, но и ще подгони астрономическите 100 долара за барел, предупреди в края на 2002 г. шейх Заки Ямани, бивш министър на нефтената промишленост на Саудитска Арабия. Само че западни експерти смятат, че подобни опасения са доста преувеличени. Наистина Близкият изток, който осигурява над 30% от пазара на нефт, определя до голяма степен световните петролни цени. И особено след продължаващата стачка в петролната индустрия на Венецуела. Но при евентуален удар Саддам Хюсеин едва ли би могъл да взриви повече от два-три тръбопровода и кладенци на територията на съседите си. Това, според анализаторите, няма да доведе до катастрофа в доставките. Доказателства за техните твърдения могат да се намерят както в диверсифицираната петролна инфраструктура на Саудитска Арабия, Кувейт, Иран, Сирия и Обединените арабски емирства, така и в примерите от близката история на Залива. Която не е записала и ден преустановяване на нефтените доставки. Нито по време на иранската революция от 1979 г., нито при ирано-иракския конфликт през 80-те години на ХХ век, нито при войната в Залива от 1991 година. Затова основното сега е не какви ще са краткосрочните колебания на петролните нива, акъде ще са ценитена черното злато след възможния конфликт? Военната надценка вече е заложена, подчертават борсови експерти. В момента тя е около и малко над 4-5 щ. долара от стойността на всеки барел. През последните седмици военната премия качи цената на суровия петрол на критичните нива от 30 щ. долара за барел. Това е максимално допустимата граница за развитите индустриални страни. Предупрежденията са, че всяко ново повишаване задължително ще предизвика рецесия. Още повече че кризата в автомобилната и авиационната промишленост, обхванала САЩ след терористичния акт от 11 септември, бързо се пренася към Европа. Поради тази причина обединените усилия и на производители, и на големите потребители на суров петрол ще са насочени към трайно установяване на петролните цени в икономически допустимия интервал от 20-26 щ. долара за барел.Евентуалната война с Ирак е плюс за производителите на нефт в краткосрочен план и още по-голям плюс за потребителите на нефт, изтъкват също борсовите анализатори. Защото най-вероятната перспектива е Ирак да се превърне в една от спокойните и сигурни държави с много петрол, с която всички се съобразяват. Успешна операция в Ирак може да доведе до увеличаване на добива и рязък спад на цените. На бъдещия нов режим в Багдад ще са му нужни пари. И то много. Те могат да бъдат осигурени най-вече от бъдещите инвеститори в петролните залежи на страната. Според военните инспектори на ООН, още преди три години оборудването на трите най-големи находища в Ирак е било в критично състояние. Липсата на резервни части и резките скокове на добиваните количества след 1999-а допълнително са утежнили ситуацията. След военен удар в региона сериозни инвестиции биха дошли не по-рано от две години. Което отмества евентуалните приходи от увеличен добив минимум с три до четири години. По-глобалният въпрос обаче е кой ще сложи ръка върху петрола на Ирак? Един от шефовете на руския петролен гигант Юкос, Михаил Ходорковски, отбеляза, че потенциалните инвеститори в Ирак са тези, които вече са заявили участие в региона. Сиреч Русия, Франция, Китай и Великобритания, постигнали договорености със Саддам Хюсеин. Впрочем и четирите страни имат право на вето в Съвета на сигурност на ООН. Още през 1997 г. руската компания ЛУКойл получи концесия за разработка на голямото петролно находище в Западна Курна, чиито промишлени запаси се изчисляват на 15 милиарда барела, а дневният добив - на 600 хиляди барела. Изненадващо на 9 декември 2002 г. официален Багдад едностранно прекрати подписания договор с аргумента, че ЛУКойл не е изпълнила поетите ангажименти. Според осведомени обаче, компанията си е навлякла гнева на режима с опитите си да защити инвестицията си при бъдещ военен конфликт (визират се контакти между шефове на ЛУКойл и представители както на иракската опозиция, така и на официалните власти във Вашингтон). Това рязко влоши отношенията между Москва и Ирак. Но президентът Владимир Путин публично гарантира на шефа на руския петролен гигант Вагит Алекперов, че след падането на Саддам Хюсеин ЛУКойл ще има достъп до находището в Западна Курна. Уверението било дадено след оживен диалог между Кремъл и Белия дом. Почти веднага Багдад се върна в правата линия и увери Москва, че контрактът от 1997 г. остава за руската страна и може да бъде възложен на друга руска фирма по усмотрение на руското правителство. Реакция до момента няма, известно е само, че интерес към Западна Курна е заявил и Славнефт (един от конкурентите на ЛУКойл).Очаквания за иракския нефт има и Франция. Държавната компания Тоталфина Елф (TotalFina Elf) получи концесия за разработка на две петролни полета - Маджнунското находище със запаси до 20 милиарда барела и това в Нар-Умар. Частични договорености с Ирак постигнаха и китайската Чайна Нешънъл Петролеум (Chaina National Petroleum) и италианската ЕНИ. В спора за иракския петрол се намеси и Сирия, чиято търговско-промишлена и строителна корпорация Ал Баян сключи в началото на 2002 г. договор в размер на 300 млн. щ. долара за разработка на четири находища. Преди броени дни Ал Баян депозира в Багдад официално искане и към онова находище в Западна Курна, обтегнало отношенията между Кремъл и режима на Саддам Хюсеин. Заявка за преразпределението даде и Турция. В сензационно интервю пред в. Хюриет турският външен министър Яшар Якъш обяви на 6 януари, че според договори, подписани през 20-те години на миналия век при разпадането на Османската империя, Анкара има права над богатите на нефт региони в Северен Ирак - петролните полета на Мосул и Киркук. Министър Якъш допълни, че договорите сега се проучвали и при откриване на правни основания за легални претенции Турция щяла да настоява за право на глас при определяне на бъдещето на иракския нефт. Доколко такива основания ще се намерят, все още не може да се каже. Но е сигурно, че официален Вашингтон оказва натиск върху правителството в Анкара за подкрепа при военна операция срещу Саддам Хюсеин, обещавайки големи финансови компенсации и контрол върху петролните полета в Северен Ирак.Впрочем, големите спорове оттук насетне ще са именно за тези полета. Които явно тепърва ще се преразпределят, и то с активната намеса на САЩ. До момента американците, чието законодателството категорично забранява на техни компании да имат общ бизнес с режима на Саддам Хюсеин, нямат права върху никое от богатите иракски находища. Но пък задкулисните преговори между американските петролни гиганти и Иракския национален конгрес (най-силната опозиционна партия в изгнание) са пред приключване. Позицията на Вашингтон е, че новият кабинет в Багдад би трябвало да се състави тъкмо от тази партия. Нейният председател Ахмед Шалаби активно обсъжда не само петролната инфраструктура на страната след падането на Хюсеин, но и запазването на териториалната цялост и границите на Ирак. За последното се обявиха и правителствата в Анкара, Техеран, Дамаск и Кайро. Вашингтон засега мълчи. В очакване на удара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във