Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИХОДИТЕ ОТ СОЦИАЛНИ И ЗДРАВНИ ОСИГУРОВКИ ТРЯБВА ДА СЕ УВЕЛИЧАВАТ

Джералд Шиф, ръководител на мисията на МВФ за България, пред в.БАНКЕРЪГ-н Шиф, през декември 2002 г. изразихте сериозни съмнения, че планираните в бюджет 2003 приходи ще бъдат събрани. Шест месеца по-късно мисията на МВФ, която сега предвождате, не направи почти никакви забележки за изпълнението на планираните приходи и разходи на хазната. Не смятате ли, че сте били прекалено голям скептик. Защото при планиран бюджетен дефицит за 2003-а от 304 млн. лв. в края на март хазната отчете излишък от 111 млн. лева? - Това, което се случи - повече или по-малко, съответства на нашите прогнози. Спомняте си, че на 16 декември 2002 г. имахме някои забележки относно изпълнението на заложените приходи - например от социални осигуровки. Въпреки съмненията ни след известни преговори ние се съгласихме да поставим като основа в програмата си по-ниски нива на приходите от осигуровки спрямо тези, които бяха заложени в бюджета. И резултатите към края на март оправдават прогнозите ни. Постъпленията от социални осигуровки не се отклоняват много от нашите предвиждания и са по-малки от очакванията на Министерството на финансите. Но пък другите приходи в бюджета са много добри. Това вероятно се дължи на по-високия растеж на българската икономика. Смятаме, че сме били прави в преценките си от края на миналата година и не се чувстваме неудобно.Какви мерки трябва да се предприемат, за да се увеличат постъпленията от осигурителни вноски?- Най-добрият вариант да се повишат приходите по тази категория е да се подобри контролът върху данъкоплатците. Очаквам това да стане, след като Националната агенция по приходите започне работа. С нейна помощ правителството ще може по-добре да гарантира приходната част на бюджета. Повишаването на събираемостта на социалните осигуровки е важно, защото върху пенсионната реформа има силен натиск. От една страна, пенсиите са ниски и хората очакват да получават повече. От друга страна, гражданите и фирмите искат да плащат по-ниски ставки по социалното осигуряване. Всичко това е възможно да стане, но ако се повиши събираемостта. Има ли българската икономика скрити подводни камъни, които биха могли през следващите няколко месеца ако не да потопят изпълнението на държавния бюджет, то най-малкото - да отворят големи пробойни в него?- Тенденциите за изпълнението на бюджета са добри и по принцип нямаме забележки. Но ако растежът на икономиката се забави, това би се отразило на приходите в бюджета. Засега обаче няма място за притеснения, тъй като ръстът на българския брутен вътрешен продукт (БВП) е много по-висок от този в Евросъюза. Освен това валутата ви е доста силна. Надявам се България да повиши производителността и растежа си, за да преодолее евентуалните проблеми, които могат да възникнат заради поскъпването на лева (което се дължи на обезценката на долара спрямо еврото, към което е привързана националната ви валута).Една от забележките, които направихте при сегашното си посещение в България (от 9 до 20 май), бе за финансовото състояние на БДЖ. Какви мерки препоръчахте да се предприемат, за да бъде подобрено то?- Проблемът е, че на практика БДЖ не функционирт като пазарен субект. То съществува благодарение на различните форми на субсидиране на цените за пътници. За да подобри финансовото си състояние, дружеството трябва да намали себестойността на превозите, да прекрати някои от губещите си дейности, а също и да съкрати броя на работещите в системата на железниците. Като постижение може да се отбележи, че размерът на субсидиите, които правителството превежда на БДЖ, се поддържа на най-ниското равнище. Но ако в БДЖ не се направят планираните кардинални реформи, дружеството ще се окаже нерентабилно и няма да получи друг шанс да направи необходимите му инвестиции. Моето впечатление е, че правителството много ясно разбира това и смята да реформира БДЖ. Плановете му се подкрепят от Световната банка, която е подписала споразумение с железниците, предвиждащо повишаване на цените на предлаганите от тях услуги и прекратяване на правителствените субсидии за БДЖ.През последните месеци общините искат 100 млн. лв. допълнителни субсидии от бюджета. Какво показа вашата (и на колегите ви) отчетност - трябва ли републиканският бюджет да даде тези пари, или не? - Още през миналата година изказахме притесненията си относно бюджетите на общините. Не беше ясно как те ще могат да финансират дейностите, които са им поверени. Централната власт ги натовари с различни нови ангажименти - например да се грижат за част от болниците, но без да им осигурява средства. Вярно е, че в държавния бюджет пише, че ако общините имат недостиг на средства, той ще бъде покрит от републиканския бюджет. Но ако това стане, плановете за финансова децентрализация ще бъдат поставени под въпрос. За каква децентрализация можем да говорим тогава, ако общините не разполагат с достатъчно средства, за да покриват годишните си разходи и разчитат това да направи държавата.Здравеопазването в България е в клинична смърт - спрямо парите, с които се издържа. За него все не достигат средства, а по сметките на здравната каса в БНБ отлежават около 900 млн. лева. Логично ли е поне 100 млн. лв. от тях, които са нужни на болниците, да бъдат освободени от фискалния резерв на правителството?- Идеята на здравната реформа е болниците все повече да минават на издръжка от Здравноосигурителната каса. Стратегията на правителството е постепенно да премине към ситуация, при която касата изцяло ще финансира болниците. Това ще повиши и качеството на услугите. Средносрочните прогнози показват, че за да осъществява дейността си, здравната каса ще се нуждае от все повече пари. Въпросът е, че те трябва да се осигуряват от годишните постъпления по здравно осигурителните вноски, а не от от резервите на касата, които е добре да се ползват само за преструктуриране на здравния сектор, а не за текущи разходи.По време на мисиите на МВФ през миналите години винаги е имало един голям проблем - цените на електро- и топлоенергията. Сега за тях въобще не стана дума. Износът на електроенергия за Гърция и Македония, които НЕК временно осигури през следващите няколко месеца, ли е причината да не повдигате въпроса за цените на тока пред българските потребители?- Не повдигнахме този въпрос, защото смятаме, че в този сектор правителството води правилна политика. Цените на електроенергията бяха повишени през юни миналата година. Договорихме се да има и още едно повишение през юни 2003 година. На този етап цените осигуряват приходи, които покриват разходите на електроенергийните дружества. Що се отнася до ценообразуването при топлоенергията, там също има постижения. Независимо че цените на парното се увеличиха, хората вече сами могат да контролират количествата топлина, която използват, и респективно да решават как да намалят разходите си за нея.Г-н Шиф, МВФ имаше доста забележки по данъчната политика, която правителството прие да следва през 2003 година. Вие и Пирита Сорса (б.ред. - постоянен представител на МВФ у нас) се съмнявахте, че преотстъпването на данъка върху печалбата за фирми, инвестирали в райони с висока безработица, ще има положителен ефект. Променихте ли мнението си по този въпрос, или просто до момента у нас няма инвестиция, която да ползва подобно данъчно облекчение?- По принцип цялостният възглед на Фонда е, че данъците трябва да бъдат възможно най-ниски и еднакви за всички (б. ред. - както е в Русия - с 13-процентно облагане върху всички доходи). Не мисля, че е добра идея да се дават различни преференции на когото и да било.В началото на сегашната си мисия в България вие изразихте безпокойство от провала на приватизацията на БТК и Булгартабак, въпреки че по принцип МВФ не следи хода на раздържавяването в страната. Трябваше ли правителството да продаде (на всяка цена) двете компании, особено след като зад сделката за Булгартабак изникнаха серия нарушения на приватизационните процедури?- Напълно съм съгласен, че правителството не трябва да приватизира на всяка цена. Мисля, че най-важното е то да изгради добра стратегия на приватизация. Но, според мен, не е нормално в нея да се поставят многобройни условия към купувачите. Когато правителството поставя различни условия - по отношение на дейността на дружествата след тяхната приватизация, то подхожда към инвеститорите в тях сякаш са държавни компании. А всъщност приватизаторите са частни компании и крайната цел на придобивката им е печалба.По време на сегашното си посещение в България (от 9 до 20 май) акцентирахте на необходимостта от подобряване на бизнесклимата тук. Поставихте ли конкретни изисквания пред правителството в тази насока и какви по-точно?- По принцип тези въпроси се следят от Световната банка. Ние не сме поставяли конкретни планове за изпълнение. Става дума основно за правната система и за съдебната реформа. За да има чуждестранни инвестиции в България, компанията, която е решила да инвестира тук, трябва да е сигурна, че ще може да търси и да защити правата си. Същото се отнася и за българските компании.За инвеститорите е важно да знаят какви са правилата на играта в България, за да са спокойни, че те са справедливи и се отнасят за всички.Според финансовия министър Милен Велчев подготовката на бюджета за 2004 г. вече е започнала. Кои ставки ще препоръчате да бъдат намалени - социалноосигурителните, митническите, по корпоративния данък (б.ред. - по-известен като данък печалба), по данъка върху общия доход (ДОД) или по данък добавена стойност (ДДС)?- Стратегията за постепенно намаляване на данъците е добра. Но тя има две страни. Няма смисъл да говорим за облекчаване на данъчното бреме, ако не се съобразяваме с разходите на бюджета. Доколкото разбирам, плановете на правителството са да намали преките данъци - корпоративният данък върху печалбата например да стане 20 процента. Акцизите пък да се повишават постепенно, за да се хармонизират с тези в ЕС. МВФ няма нищо против подобни стъпки, но те трябва да бъдат обосновани от приходите и разходите в бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във