Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРИ СДЕЛКАТА ЗА БТК ДЯВОЛЪТ Е ЗАРОВЕН В ДЕТАЙЛИТЕ

КОНСУЛТАНТИТЕ ОЦЕНЯВАТ КОМПАНИЯТА НА 1.5 МЛРД. ДОЛАРАНезависимо от напредналия стадий на процедурата за приватизация на БТК правителството все още не е определило основните приоритети за тази сделка. И кабинетът на Иван Костов, и този на Симеон Сакскобургготски обремениха продажбата на телекомуникационната компания със свръхочаквания. Тя трябваше (и трябва) да осигури максимални постъпления в държавния бюджет. Да гарантира приток на мащабни инвестиции. Да спаси Софийската фондова борса. И на последно място (но не последно като значение) - да развие телекомуникационния пазар в страната. Всяка от изброените цели сама по себе си е в състояние да направи успешно или да провали което и да е правителство. Комплексното им изпълнение обаче е практически невъзможно. Просто защото всяка от тях коренно противоречи на останалите и като съдържание, и като изпълнение, и най-вече - като очакван ефект.При предишния опит за продажба на БТК това противоречие бе категорично доказано и добре оценено от Иван Костов, чийто втори кабинет като че правеше всичко възможно да провали сделката. Цялата втора фаза на преговорите (от декември 1999 до лятото на 2000 г.) протече под мотото Тази сделка няма да я бъде!, подсказано от тогавашния вицепремиер Петър Жотев още в първите дни след избора му.Министрите на Симеон Сакскобургготски тепърва ще се сблъскат с противоречивия ефект от продажбата на телекома Абсурдното съчетание на поставените задачи дори вече формира поне два лагера в правителствения екип. Конфликтите между тях засега са все още на принципно ниво, но ще се задълбочават при предстоящото формулиране на всеки от конкретните приоритети и критериите за оценката им. Безспорното е едно - продажбата на националната телекомуникационна компания трябва да осигури такива постъпления в държавния бюджет, които да гарантират определената за 2002 г. макрорамка. Сиреч да запазят бюджетния дефицит под 1 процент. В тази посока е и единственият натиск, който МВФ и Световната банка упражняват върху управляващите. Ето защо определящи за сделката, изглежда, ще са сметките на финансовия министър Милен Велчев Ако той осигури достатъчно приходи за финансиране на бюджетния дефицит и поддържане на търговското салдо в рамките на прогнозираните стойности, продажбата на БТК може да следва някаква пазарна логика. В противен случай компанията ще бъде продадена на всяка цена, за да не се подложи на рискове не само бюджетът за 2002 година, но и Валутният борд. И при предишната процедура, и днесцената на телекома е може би най-възловият момент. Постигнатите през 2000 г. 650 млн. щ. долара за 51% от компанията, в пакет с лиценз за втори GSM-оператор, сега са напълно непостижими. Според неофициална информация, предлаганите от тримата кандидат-купувачи стойности са над два пъти по-ниски. Най-високата цитирана оферта от 300 млн. щ. долара е на турския консорциум с участието на Коч холдинг (за 65% от БТК и лиценз за трети GSM-оператор). Най-ниска цена пък предлагал инвестиционният фонд Ей Ай Джи - 200 млн. щ. долара за 100% от компанията. Достоверността на подхвърляните в публичното пространство цифри не е толкова важна. От значение е единствено порядъкът. И стойността на БТК, посочена от финансовите консултанти от Дойче Банк. Лондонските експерти са направили своята оценка по двата класически метода - сравнителен с другите телекомуникационни приватизации в Централна и Източна Европа и по дисконтирани парични потоци. Резултатът е един: 100% от БТК се оценяват на 1.5 млрд. щ. долара. На този фон предложение от 200 млн. щ. долара изглежда обидно нискоТо може да повлече след себе си целия кабинет Сакскобургготски, което впрочем е пределно ясно и на министрите в София, и на шефовете на МВФ и Световната банка във Вашингтон, и на еврочиновниците в Брюксел. За всички тях е ясно също така, че лятото на 2002-ра е възможно най-неблагоприятният за приватизацията на БТК период. Както във външен, така и във вътрешен план. Големите телекомуникационни оператори не само в Европа, но и в света са в сериозна финансова криза, като част от тях са и пред фалит. Само за година пазарната им капитализация падна в пъти. Борсови анализатори обаче са на мнение, че през последните месеци телекомуникационният сектор се оттласква от дъното Показателна в това отношение е холандската Кей Пи Ен, чиито акции на 5 март 2000 г. се търгуваха по 77 щ. долара, на 1 октомври 2001 г. - по 1.85 щ. долара, а сега котировките са около 4 щ. долара за акция. Спадът при ОТЕ е доста по-малък (от 15 щ. долара на акция през 2000 г. до 7 щ. долара в момента), но политиката на гръцката компания е доста предпазлива. Тя не загроби милиарди в скъпи лицензи за трето поколение мобилни мрежи. Допълнителен фактор, утежняващ международния пазар, са финансовите проблеми на всички големи производители на телекомуникационно оборудване. През последните месеци те рязко съкращават и производства, и персонал, та и цели направления от дейността си. При тази ситуация предложения за продажба на национални телекоми като българския изобщо нямат никакъв шанс, предричат чуждестранни експерти. Развитието на сделката за БТК категорично доказа прогнозите им.Не по-малко скептични са и нашите телекомуникационни специалисти. Причина за това е не толкова отпадащият на 1 януари 2003 г. монопол на БТК, колкото липсата на регулаторна рамка в сектора И сегашният Закон за далекосъобщенията, и лицензът на националния телеком са само за монополния период. А какви ще са условията след преломната дата засега никой не може да каже. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, намеренията на нашите приватизатори са новата регулаторна рамка да бъде определена според желанията на бъдещия собственик на БТК. И в това не би имало нищо лошо, ако правителството успее да оттъргува на добра цена договорените с ЕС тънки бариери пред конкуренцията в бранша Но при оценка на консултантите от 1.5 млрд. щ. долара за компанията шансовете за приемлива стойност на сделката (и на отместения във времето монопол) са повече от нереални.Независимо от изхода на поредната процедура за продажба на телекома ни новият Закон за далекосъобщенията трябва да бъде разработен и приет най-късно до края на годината. Защото липсата дори на идея каква ще е регулаторната рамка в условията на либерализация прави много рискова дейността на всички играчи в сектора. Днес те се движат по инерция и никой не смее да прогнозира какво ще се случи след 1 януари 2003 година. Най-многото неизвестни са пред самата БТК и оперативния й мениджмънт. От 1992 г. досега (т.е. от учредяването на компанията) ръководството й не е било поставяно в толкова екстремна и непридвидима ситуация През цялото това време БТК усъвършенстваше и модернизираше мрежата си, развиваше предлаганите услуги и увеличаваше приходите си. За да се стигне до рекордните постъпления от близо 1 млрд. лв. през 2001 година. Седемдесет процента от чистата печалба се инвестираха, а останалите 30% отиваха в държавната хазна като дивидент. През 2002 г. обаче БТК може да вложи само 20% от чистата си печалба. Решението на кабинета Сакскобургготски за 80-процентен дивидент сигурно ще закърпи някоя и друга дупка в хазната, но задължително поставя компанията в патова ситуация. С оставащите суми тя не би могла да обслужва нито кредитните си задължения, нито сключените договори за доставка на телекомуникационно оборудване. Да не говорим за нови инвестиции в цифровизация на мрежата, оценени на 400 млн. евро. Всъщност тази оценка е на шефовете на оператора, които до неотдавна бяха убедени, че ще успеят в рамките на следващите три години да наберат необходимите им за инвестиции средства само от собствени приходи. Прогнозата бе направена на базата на две условия: най-неблагоприятна регулаторна рамка и реална пазарна конкуренция още от началото на 2003 година. Сега излиза, че ръководството на БТК си е правило сметките без кръчмаря, по-точно без вицепремиера Николай Василев, отнел още в края на миналата година 100 млн. лв. от планираните за реинвестиране суми.При продажбата на националната телекомуникационна компания (както впрочем при раздържавяването на всяко инфраструктурно предприятие) дяволът е заровен в детайлите. Като се почне от постигнатата цена, мине се през новата регулаторна рамка и се стигне до перспективите за развитие на телекомуникационния пазар. Всеки от тях може да взриви или обществото (и правителството), или самата приватизация. Костов избра второто. На ход е Сакскобургготски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във