Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕЗИДЕНТЪТ - С ВЛИЯНИЕ ВЪВ ФИНАНСОВИЯ НАДЗОР

ЗАДАВА СЕ НОВ КОНТРОЛЕН ОРГАН ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАНЕТО, ОСИГУРЯВАНЕТО, БОРСИТЕ И ЦЕННИТЕ КНИЖА. ПРОЕКТЪТ ИСКРОВ-АГАЙН-ЦЕРОВСКИ ВЛИЗА В ПАРЛАМЕНТА ДО КРАЯ НА ЮЛИИдеята за общ надзор над финансовите пазари не е на дневен ред, каза неотдавна вицепремиерът Николай Василев. Това изказване се оказа доста фриволно, защото вече е подготвен проект за закон за обединяването на съществуващите Държавна агенция за застрахователен надзор, Държавна агенция за осигурителен надзор и Комисията за ценните книжа и фондовите борси. Депутатите, които са работили по текста, се надяват той да влезе в сила до Нова година. Проектът е разработка на председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Иван Искров, на председателя на подкомисията по инвестиции и капиталови пазари Ралица Агайн и на Валентин Церовски и ще бъде внесен в деловодството на Народното събрание в края на юли. Според последния му вариант, нормативният акт ще се нарича Закон за надзора върху инвестиционната, застрахователната и осигурителната дейност. Както и се очакваше, банковият надзор си остава в БНБ. Законът регламентира създаването на нова седемчленна комисия, която ще контролира сделките с ценните книжа, пенсионните фондове и застраховането. Интересно е, че шефовете й ще се назначават от Народното събрание и от президента, докато досега те се назначаваха от правителството. Председателят и тримата му заместници ще бъдат избирани от парламента. Останалите членове пък ще определя държавният глава, гласи проектът Искров-Агайн-Церовски. Така Георги Първанов ще получи донякъде контрол върху надзорния орган, въпреки че неговите хора няма да отговарят пряко за застраховането, за пенсионните фондове или за ценните книжа. Подпредседателите на практика ще поемат функциите на сегашните шефове на действащите в момента Държавна агенция по осигурителен надзор, Агенция за застрахователен надзор и Държавна комисия по ценните книжа. Това са Бисер Петков, Румен Гълъбинов и Любомир Велков. Всъщност говори се, че някои от тях ще запазят постовете си и в една или друга степен - правомощията си. Те ще могат еднолично да издават актове, като само по-важните решения ще се приемат от единния надзор. Общо взето, обединеният надзорен орган ще дава и отнема разрешения за извършване на дейност и ще утвърждава надзорните регулации. Решенията му ще се вземат с мнозинство от половината плюс един от присъстващите на заседание членове и трябва да са подкрепени най-малко от трима от тях. Експертите коментират, че така се отваря възможност даже при отсъствие на някой от надзорниците малцинството да прокарва идеите си. Председателят ще има малко по-големи правомощия от колегите си и когато гласовете по дадено решение са равни, неговият ще се брои за два. Един от членовете на комисията ще отговаря за жалбите и оплакванията, подадени от граждани и фирми срещу служителите на надзорния орган. Ако бъде приет, законът ще осъществи елегантно кадрови промени в една от последните институции, чиито шефове са избрани от правителството на Иван Костов. Председателят на Държавната комисия по ценните книжа Любомир Велков и шестимата й членове бяха назначени през май миналата година - само два месеца преди идването на власт на Симеон Сакскобургготски. А с влизането в сила - преди броени седмици, на поправките в Закона за публичното предлагане на ценните книжа правомощията на комисията се засилиха чувствително - тя вече може да предявява и съдебни искове срещу нарушителите на този нормативен акт. Такива функции обаче трябва да се осъществяват от силни и независими надзорници, защото иначе ще си останат само написани на книга, смятат анализатори на пазара. Царски депутати споделят, че смяната на сегашните членове на комисията ще стане около Нова година, независимо дали ще се приеме законът за единния контролен орган за финансовите пазари и какъв ще бъде окончателният му вид. Това е обещал Николай Василев на среща с представители на инвестиционната общност преди месец. Обединяването на надзорните институции става все по-масова практика в света, аргументират проекта си тримата вносители. В Европа такъв вариант е приет в Австрия, Дания, Швеция, Норвегия, Естония, Унгария, Великобритания, Малта, Латвия и Исландия, а в света този подход е приложен в 30 страни. В различните държави обаче единният контрол има различни функции. В Канада например надзорът обхваща банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове, но регулацията на търгуваните на Канадската фондова борса компании е поверена на провинциални агенции. От 1995 г. Унгария сля всичките си контролни органи в една Агенция за надзор върху финансовите услуги. Така ролята на Централната банка в тази страна е главно да поддържа ликвидността на пазарите, да емитира ДЦК и да управлява монетарната политика. Ако тя открие нарушения, извършени от търговска банка, може само да препоръча на обединения надзор как да действа. Според доклад на Световната банка, една от причините, заради които в Унгария са обединени контролните органи, е било универсалното банкиране, което е предложило нови, интегрирани продукти, обединяващи банкови, застрахователни и осигурителни инвестиции. На практика бизнесът в тази страна се е оплел така, че не е било много удобно да го контролират различни организации. Така например банките притежават 50% от собствеността върху инвестиционните дружества. От друга страна, и кредитните институции, и застрахователите в Унгария в по-голямата си част са под контрола на чужденци, а такава е тенденцията и у нас. Пионери в сливането на надзорните органи обаче са скандинавците. Норвежците, чиято финансова система е силно концентрирана, стигат до идеята да обединят банковия, инвестиционния и застрахователния си надзор още през 1986 година. Освен това най-активните участници на капиталовия пазар в Норвегия също са банките. В Швеция пък Финансовият инспекторат е създаден след банковата криза, поразила страната през 1990-1991 година. Тогава се постига и политическа воля да бъде последван примерът на останалите скандинавски държави по отношение на обединението на финансовия надзор. От този регион единствено Финландия все още не е учредила единен контролен орган. И там обаче банковият регулатор е отделен от централната банка. Идеята за единния надзор е като цяло да се издигне статутът на служителите в него и да се осигурят повече механизми за предпазване на пенсионната система от сътресения. Правомощията на комисията по ценните книжа сега са по-големи от тези на осигурителния надзор.Не всички финансисти обаче са убедени, че подобна мярка е наложителна в момента. Нито има кой знае колко сливания между банков и застрахователен бизнес, нито пък са налице сериозни сътресения в системата, разсъждават те. И подозират, че обединението на контролните органи е възможно по-скоро да доведе до хаос при предаването на функциите, отколкото до нещо градивно. Други оценяват като полезна идеята надзорниците на трита пазара да имат единна практика, а и техните клиенти да си имат работа само с една държавна институция, вместо с три.

Facebook logo
Бъдете с нас и във