Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕЗИДЕНТЪТ РАЗДЕЛИ С ДЕСЕТИЛЕТИЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И НАКАЗАНИЕТО

Приетите на последното инфарктно заседание на 38-ото Народно събрание на 12 април промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) възбудиха критичния дух у юристите. Професионалистите веднага откриха несъответствия на префасонирания кодекс с Конституцията на България и с международни конвенции за правата на човека, ратифицирани от страната ни. Няколко български неправителствени организации поискаха от президента Петър Стоянов да наложи вето върху промените в НПК и той да бъде разгледан и одобрен от бъдещото Народно събрание. Софийската адвокатска колегия, Българският хелзинкски комитет и организацията Български адвокати за правата на човека са сред противниците на променения кодекс. На специална пресконференция в сряда инициаторите на протеста срещу новия НПК обявиха, че все още нямат отговор от президента. Според неофициална информация от Дондуков 1, Петър Стоянов няма да върне закона за доразглеждане.

Допълнително протакане и забавяне

на делата е основната причина юристите да сезират за констатациите си президента. Приетите допълнения към чл.344 и чл.349 от НПК дават право на съдията-докладчик да върне делото за допълнително разследване поради допуснати съществени процесуални нарушения и то може да се обжалва на втора и трета инстанция. Досега едно върнато дело трябваше незабавно да се доразследва от органите на досъдебното производство и обикновено това не отнемаше прекалено много време. Новата уредба допуска да минат години в спорове по процедурни въпроси, преди първостепенният съд да разгледа основния въпрос на делото - за виновността и наказанието. Според юристите с новите промени в НПК става възможно второ- и третоинстационните съдилища да гледат дадено дело, след като по него се е произнесъл вече съдията-докладчик и първоинстационен съд. Това според тях ще ангажира средно по 15 съдии само за едно дело от трите степени на съдилищата.
Освен, че делата ще се протакат с години по различните инстанции, ще се пилеят и значителни финансови средства за конвоиране на задържаните подсъдими, за транспортиране на делата и за повечето на брой съдебни заседания. Според Здравка Калайджиева от Български адвокати за правата на човека малко подсъдими ще могат да си позволят адвокатските хонорари по забавените дела. А самото бавене на делата ще доведе и до нови жалби на български граждани срещу страната ни в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Тъй като България е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека, най-вероятно този съд ще се произнесе в полза на много от жалбоподателите.

Наказателното производство

според новия НПК вменява единствено прерогативи на главния прокурор и не подлежи на съдебен контрол. Следователите вече са лишени от възможността да атакуват постановленията за образуване на наказателно производство при откриването на пропуски и нередности в него. Единствено обвиняемият може да обжалва такова наказателно производство, и то само пред главния прокурор. Но най-голямата недомислица в поправения НПК според юристи е, че ако срещу някого има повече от едно наказателно производство, прокуратурата трябва да постанови задържането му. А да се образува наказателно производство е много лесно - поясни за в. БАНКЕРЬ адвокат Веселина Вандова. - Ако ви обвиня например, че сте ми откраднали портфейла, то прокуратурата е длъжна да заведе срещу вас наказателно производство. Разплитането на такива висящи дела се проточва според експертите с години. Сега две и повече такива дела са достатъчни, за да бъде вкаран зад решетките за неопределен срок дори и невинен човек.

Приемането на промените в НПК

бе извършено прибързано и хаотично. В последното заседание на парламента, когато народните представители решиха да свършат всичко, което им изостана от четиригодишния мандат, късметът на НПК излезе чак малко преди полунощ на 12 април. Въпреки исканата и направена неведнъж проверка на кворума в пленарната зала, депутатите продължаваха да гласуват с чужди карти. При разглеждането на изключително важния Наказателен закон в залата на моменти имаше не повече от 40-50 депутати. Какъв ти кворум? По много от предложените или оттеглени текстове на законопроекта за изменение и допълнение на НПК отсъстваха мотивите, нямаше ги задължителните обсъждания в залата и поправките бяха приети ан блок.
Вносителите и депутатите от мнозинството не се съобразиха и със забележките на швейцарския професор по наказателно право Стефан Трексел. Той е правен експерт в ЕС и следи за хармонизирането на законодателствата на страните-кандидатки с европейското. Проведената от него международна експертиза на последният вариант на НПК е показала, че някои от текстовете на кодекса противоречат на европейските правни норми.
Това че президентът Стоянов не наложи вето на промените в НПК, е удар по демократичните права на българите, смятат организаторите на протеста. Това обаче не ги обезсърчава и те ще търсят съдействие от европейски юридически организации. Надеждата им е, че в новия парламент ще се намерят компетентни депутати, които да изчистят НПК от недомислените текстове, сътворени на финала на 38-ото Народно събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във