Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕЗИДЕНТЪТ ОСПОРИ СОЦИАЛНИЯ КОДЕКС

ПРЕЗИДЕНТЪТ ОСПОРИ СОЦИАЛНИЯ КОДЕКС Ако някой си е мислил, че след като депутатите в крайна сметка успяха да гласуват Кодекса за социално осигуряване, новите му разпоредби вече са безспорен факт, просто е сбъркал. Дълго обсъжданият и доизкусуряван кодекс отново заседна - този път при президента Георги Първанов. С указ от 9 юли държавният глава се възползва от правомощията си по конституцията и върна на поправителен определени текстове от промените в кодекса. Някои от поправките, според държавния глава, са противоконституционни. Ден преди това Първанов организира дискусия, която да му помогне да си изгради мнение за кодекса и да прецени дали да го изпрати за обнародване, или за прегласуване. Всъщност още в началото на седмицата имаше неофициални коментари от представители на Комисията по финансов надзор, че това ще се случи. Явно там са знаели, че кодексът има недостатъци и едва ли ще мине. Според Първанов, кодексът не е изграден като единен закон, няма общи принципи и не гарантира цялостно социалната сигурност на гражданите. (Новият закон всъщност обединява бившия Кодекс за задължителното обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.) Президентът оценява текстовете като неясни и трудни за възприемане от осигурените и от работодателите. Недостатъчни му се струват гаранциите, че пенсионноосигурителните дружества ще се грижат за интересите на осигурените и ще съблюдават закона. Недостатък на кодекса според Първанов е, че в твърде много области се изисква издаването на специални наредби или постановления. Такъв е например случаят с възможността за прехвърляне на осигурени лица от едно в друго дружество, за което БАНКЕРЪ неколкократно е писал. За да стане това възможно, управление Осигурителен надзор към Комисията за финансов надзор трябва да напише специална наредба. Сред недостатъците на кодекса е и акцентът върху допълнителното осигуряване - така се предоставяла по-голяма закрила на лицата с по-високи доходи и се принизявала социалната мисия на норматива. Става въпрос за това, че по-добре платените могат да натрупат по-големи средства по индивидуалната си партида в пенсионните дружества. Конкретно президентът възразява срещу това граждани да имат право на предсрочна пенсия от универсалните пенсионни фондове, ако са натрупали определени средства по партидата си. От предложението за вето на КНСБ, което бе предоставено на БАНКЕРЪ, се вижда, че явно синдикатът е успял да повлияе на мнението на президента, тъй като Желязко Христов възразява срещу същите норми. Това гледище на синдикалистите не изглежда много логично. В края на краищата, ако някой е висококвалифициран и получава високи доходи, от които задължително 2% отиват в универсален фонд, защо да не може да се пенсионира по-рано? Това по никакъв начин не нарушава правата на останалите осигурени, а по-скоро се отразява на пенсионните фондове, защото ги лишава от допълнителни вноски на конкретното лице. Президентът атакува и нормата, с която се премахва изискването за минимален брой на осигурените във фондовете с мотива, че това би довело до наплив на осигурители, което пък ще застраши интересите на потребителите. Ако предложението на президента се приеме, това означава, че някои от по-малките дружества, които не успяха да наберат необходимия брой осигурени в професионалните си фондове, ще излязат извън закона. А повечето от тях се надяваха именно новият кодекс да ги спаси от грижите им. Такъв е случаят с ЦКБ-Сила (бившето Нютон-Сила), ЛУКойл Гарант, Ай Ен Джи, Родина и влялото се в Доверие Българско пенсионноосигурително дружество.Първанов смята, че нарушенията на задължителното обществено осигуряване също би трябвало да допускат прилагането на принудителни административни мерки. Според кодекса това е така само за допълнителното осигуряване.Изключването на определена категория военнослужещи от участие в универсалните пенсионни фондове пък нарушава принципа за равнопоставеност на гражданите. По този начин военните, които работят в различни секретни служби, се лишават от допълнителна пенсия, поясни председателят на Асоциацията на пенсионните дружества Никола Абаджиев. При тях има изисквания за секретност, които не позволяват да се работи с личните им данни. Според Тодор Йовов (изпълнителен директор на ЦКБ-Сила) обаче би могло да се измисли техническо решение, така че и те да могат да се осигуряват. През 2002 г. военните се осигуряваха в универсален фонд, но с мотива за защита на личните им данни това право им бе отнето. Новият кодекс върна възможността военните (без работещите в секретни поделения) да се осигуряват в универсални фондове.Ще трябва да се преразгледат и текстовете, по които НОИ може принудително да събира вземанията си чрез запор на сметките не само на длъжниците си, но и на свързани с тях лица.Последната критика на президента е към разпоредба, с която НОИ изземва правомощията, предоставени му от конституцията. Става въпрос за чл.36 от кодекса, който позволява на НОИ да опрощава несъбираеми държавни вземания до 1000 лева. А както се знае, амнистията е конституционно право на държавния глава. Което вносителите и депутатите май са пропуснали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във