Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕЗ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ТЕЧЕ КАТО ОТ ПРОБИТА КОФА

Ако има сектор от икономиката, който достойно да конкурира по скандали случващото се в процеса на приватизация, то това безспорно са обществените поръчки. Едва ли някой е в състояние да изчисли колко точно милиона държавна пара е отишла неправомерно през последните години по сметките на близки до възложителите фирми. Все пак известна представа до каква степен разпределянето на контрактите, по които се плаща с държавни средства, са в сивата зона даде публикуваното неотдавна изследване на Коалиция 2000. В анализа на неправителствената организация се казва, че всеки втори договор за възлагане на поръчка у нас се съпровожда с корупционно плащане. Още по-тревожното е, че наблюденията на неправителствените експерти се споделят и от държавните органи, натоварени с контрола върху законосъобразното харчене на средства от хазната. През 2004 г. Сметната палата е изпратила 93 доклада до министъра на финансите Милен Велчев за констатирани нарушения на процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Година по-рано сигналите са били двадесет и три. Не по-различни са и изводите на Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол. По нейни данни през периода 2002-2004-а значително е нараснал броят на нарушенията на процедурите по възлагане на обществени поръчки. Анализът на сключените през последните пет години сделки от министерствата и агенциите показва, че възложителите масово предпочитат прякото договаряне пред обявяването на открита процедура. Този похват бе отигран на няколко пъти и от самия Министерски съвет, който спазари без конкурс наемането на чуждестранни консултанти в митниците и отдаването на автомагистрала Тракия на концесия.Големи надежди да промени нерадостната картина към добро се възлагаха на влезлия в сила в началото на октомври 2004-а нов Закон за обществените поръчки. Макар и с огромно закъснение ( според поетите от страната ни ангажименти към ЕС той трябваше да е готов през 2003 г.), обнародването на норматива въведе поне формално европейските порядки при възлагането на обществените поръчки и у нас. Към министерството на икономиката например беше създадена Агенция по обществените поръчки с директор Меглена Павлова. Новосъздадената структура бе натоварена със задачата да провежда изцяло държавната политика в тази област. Освен това към нея предстои да бъде създаден електронен регистър, в който всеки възложител ще има свой идентификационен код.Една от най-съществените промени в сравнение с действащия дотогава ред бе въвеждането на по-високи минимални прагове (близки до тези в Евросъюза), над които задължително се провежда търг или конкурс. Така лимитът за поръчки в сферата на строителството стана 1.8 млн. лв., а ако те се възлагат извън България - 5 млн. лева. За доставки минималната граница бе покачена на 150 хил. лв. при сделки в страната и 250 хил. лв. - в чужбина. Минималният предел при провеждането на конкурс за изработването на проект пък стана 30 хил. лв., независимо дали поръчката се възлага у нас, или друга държава. Със специална наредба на Министерския съвет бе регламентиран и редът, по който държавните водомства ще възлагат поръчки за суми под фиксираните прагове. По мнението на юристи обаче документът се е оказал неефективен. Сега на практика около една трета от държавните договори, попадали в обхвата на стария закон, се сключват без проведен преди това търг или конкурс. По тази схема ще се изхарчат и по-голямата част от 360-те млн. лв. от бюджетния излишък за 2004 г., включени в капитала на държавната компания Публични инвестиционни проекти.Със съмнителна от юридическа гледна точка стойност се оказа и шумно рекламираната от екипа на бившия икономически министър Лидия Шулева наредбата за възлагане на специалните поръчки (касаещи националната сигурност и отбраната на страната или при изпълнението на които се изисква ползването на класифицирана информация). Както в. БАНКЕРЪ вече писа, при тях договорът се подписва след провеждането на преговори или подбор по документи. Проблемът е, че нито законът, нито наредбата към него обясняват какво да се разбира под секретна сделка и правото на преценка е оставено изцяло на възложителите. Така сключваните от чиновниците контракти, попадащи и в графата държавна тайна, продължават да набъбват.Сериозни корупционни капани като че ли са заложени и в чл.84, т.1 на Закона за обществените поръчки, даващ право на държавните органи - възложители, да преминат при определени условия от открити процедури към пряко договаряне. Подобна хипотеза е уредена и в чл.53, ал. 1 от Наредбата за малките обществени поръчки. Доста спорове предизвика и предвидената в ЗОП възможност споровете по провеждането на конкурсите и изпълнението на договорите между възложителите и изпълнителите да се решават от специализиран арбитраж към Агенцията по обществените поръчки. Немалко наши съдии смятат, че клаузите от закона, уреждащи статута на арбитража, и неговият правилник противоречат на конституцията и Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Това, което смущава магистратите, е, че чуждестранните компании, явяващи се на конкурси у нас, са принудени да се явяват на арбитраж единствено в България. Същевременно чл.9, ал.2 от ГПК дава право страните по един международен договор да отнасят споровете си на арбитраж в чужбина, ако местоживеенето или регистрацията на една от тях е извън България.При тези пропуски в нормативната база не е голяма изненада, че в рамките на започналия неотдавна съвместен проект на Българската стопанска камара, Американската агенция за международно развитие и Инициативата отворено управление бе представен анализ, в който са изброени 19 корупционни практики при възлагането на поръчки. На открития телефон на Стопанската камара пък само в рамките на две седмици бяха получени 143 сигнала за нарушения на Закона за обществените поръчки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във