Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, С КОИТО ВСИЧКИ СЕ ПРИМИРЯВАТ

ЗАЩИТАТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО У НАС Е В РЪЦЕТЕ НА ДАВЕЩИЯ СИ АВТОРЕдин от сигурните белези за степента на цивилизованост на едно общество е отношението му към интелектуалната собственост, особено в сферата на авторското право. Ето че най-сетне и у нас нещо започва да става, независимо че в повечето случаи положителните промени настъпват под външен натиск, главно заради предстоящото ни влизане в Европейския съюз. Този път новината дойде от Америка. В началото на май стана известно, че тази година България запазва, или по-точно не влошава позицията си от 2004 г. в Списъка за наблюдение на САЩ - т.нар. Watch list, който включва 36 търговски партньори, сред които и европейски държави като Хърватска, Румъния, Словакия, Унгария и Италия. Това се случи въпреки предложението на Международната организация за защита на интелектуалната собственост България да бъде прехвърлена през 2005-а в по-рестриктивния списък, известен като Priority Watch list. В тазгодишния доклад по раздел Специален 301 от Търговския закон на САЩ се дава положителна оценка за действията на българското правителството срещу незаконното използване на авторски права в ИНТЕРНЕТ. Но в същото време се отбелязва, че страната трябва да подобри прилагането на режима за лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство, като приеме закон за административното регулиране на това производство.На 21 април 2005 г. Народното събрание гласува на първо четене нормативния акт, чието пълно заглавие е Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. В него има текст, според който върху всеки произведен оптичен диск задължително трябва да се постави специален код за идентификация на източника. С това обаче нещата - чисто по нашенски - приключиха дотук, тъй като бе разпуснат. Но, със или без закон, от понеделник (30 май) Националната служба за борба с организираната престъпност ще натегне примката около интелектуалните пирати. Започват масирани проверки на музикалните и филмовите заглавия, качени върху сървърите на кварталните доставчици на ИНТЕРНЕТ. Още преди около месец собствениците на т.нар. фрий-сървъри и носителите на авторски права в България сключиха споразумение за ликвидиране на незаконното съдържание на развлекателен и бизнес софтуер във виртуалното пространство, като посредник при подписването на документа беше НСБОП. Тогава негови служители се заканиха в рамките на три месеца пиратският видео- и аудиософтуер да бъде свален и така да сложат край на безплатните музика и филми.По данни на Комисията за регулиране на съобщенията в страната има около 500 квартални доставчици на ИНТЕРНЕТ. Те ще бъдат проверявани за лицензи, незаконни файлове и счетоводна документация. Настоящите спешни мерки се обясняват с факта, че реално през 2004 г. ИНТЕРНЕТ-мрежите у нас се разраснаха стихийно и цялата пиратска продукция, споменавана в международните доклади за България, изчезна от сергиите и премина във виртуална среда. А вероятно не е далеч и времето, когато ще започнат проверки и на домашните компютри - нещо, което отдавна се прави в ЕС.Всичко изложено дотук се отнася до нарушаване на авторските права в ИНТЕРНЕТ. Но някак на заден план остават проблемите, свързани с интелектуалната собственост в сферата на печатното слово. Досега с много малки изключения никой не е повдигал въпроса за плагиатството в медиите, особено във вестниците. Няма санкции, няма дори позорен стълб за журналисти, издатели, главни редактори... А плагиатството на теми, разработки, преписването на цели пасажи без изричното позоваване на източника не секва. Подобно е положението и в издателския бранш, където преводачите на чуждестранна литература са може би най-низвергнатото културно съсловие у нас. На нашия книжен пазар все още често се срещат пиратски издания със съмнително качество на превода. В ИНТЕРНЕТ има литературни, вероятно полулегални сайтове, които публикуват цели произведения от световноизвестни автори в нарушение на всякакви авторски права. А свободата за преводи или преработки идва едва след погасяване на това право, което според българския закон е 70 години след смъртта на автора. Очевидно интересите на издателския бизнес все още вземат връх над страха от санкции.Как може да се защити в България носителят на авторски права? Гражданското право му позволява да предяви иск за обезщетение за нанесени вреди от незаконното използване на неговото произведение, за изземване и унищожаване на произведените копия, за придобиване на тяхната себестойност, както и иск за незаконно обогатяване на нарушителя от изплатени авторски хонорари. Всичко това е от компетенциите на окръжните съдилища. Административноправната защита на авторските права пък се изразява в налагане на глоби при нарушения, установени от органи, на които това е възложено от министъра на културата. А Наказателният кодекс предвижда до три години затвор и солени глоби за интелектуално пиратство, т.е. за всеки, който записва, излъчва или възпроизвежда по друг начин произведения на литературата, изкуството и науката. При повторно извършване на престъплението санкцията е до пет години зад решетките.В развитите страни, където службите от рода на НСБОП много по-рядко имат работа с компютърни престъпления, самият бизнес вече се опитва да вземе в свои ръце защитата на авторските права посредством въвеждане на високи технологии. Така например американска компания е разработила самоунищожаваща се електронна книга, която изчислява колко време е била отворена на екрана на компютъра и след изтичането например на 10 часа се блокира. Друга компания е създала DVD диск, записът върху който след първото прослушване постепенно започва да се влошава. Колкото и да е странно обаче, авторското право има и яростни противници. Най-крайните сред тях дори твърдят, че класическото авторско право по принцип е несъвместимо със свободата на словото и с новите технологии и че де юре Глобалната мрежа се оказва извън закона. Нима е възможно да се осъществява тоталитарен контрол над всяка информационна операция? В бъдещето не можем да влезем с такъв товар, какъвто е авторското право, категорични са те.Едва ли точно България ще направи първата стъпка в тази насока. Но ако допуснем, макар и хипотетично, че САЩ или ЕС ни натиснат здраво, току-виж авторското право у нас заедно с неговите носители се удави в морето от войнстваща посредственост. А тогава единствената защита на интелектуалците и техните произведения си остава, както винаги, времето. Христо КуфовКаре:През 1557 г. английската кралица Мери издава закон, който дава право на печатарите да издават отново вече отпечатана от тях книга. Но първият в света нормативен акт за авторското право е т.нар. Закон на кралица Анна в Англия от 1709 година. Прототипът на съвременните закони от този вид се появява почти сто години по-късно във Франция. През 1791 и 1793 г. Великото френско национално събрание гласува два закона, които давали право на автора да упражнява изключителните права върху произведенията си през целия му живот и до пет години след неговата смърт - на наследниците му. В Русия документ, свързан с авторското право, се появява чак през 1828 година. В България първите норми от този вид са залегнали в Търговския закон от 1897 г., а по-късно - в Закона за авторското право от 1921 година. До приемането на новия Закон за авторското право и сродните му права у нас действаше нормативният акт от 1951 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във