Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ

Левон Хампарцумян, заместник-министър на икономиката, пред в. БАНКЕРЪ


Г-н Хампарцумян, мнозина изразяват съмнения, че промените в приватизационната политика са твърде закъснели, че баницата вече е разпределена. Основателна ли е според вас тази критика?


- Измененията и допълненията на приватизационния закон не са някакъв предизборен ход. Смятам, че това е едно много добре премислено действие, свързано с набрания вече опит в приватизацията - и като процедури, и като резултати. И не мисля, че промените са закъснели. Тъкмо опитът - с успехите и грешките - изиска промените.

Все пак някои от белите полета можеха да бъдат отдавна запълнени. Например изковаването на единен регламент за водене на прословутите преговори с потенциални купувачи, който да е валиден за всички приватизиращи органи, а не този метод за пазарене да върви по самоделни вътрешноведомствени правилници. Явно чак сега ще се отмени официално онази вездесъща сравнителна табличка на офертите на кандидат-купувачите, която изобрети навремето бившият шеф на АП Веселин Благоев, афиширайки прозрачността на сделките и справедливия избор на победителите?


- Аз не искам да се връщам на ерата на Веселин Благоев. Мисля, че всяко нещо се случва тогава, когато се случва. И вече вие, като хора на четвъртата власт, имате право да коментирате рано ли е, късно ли е и т.н. Но тъй като по един или друг начин аз се занимавам с приватизационната проблематика от 1991-1992 г., смятам че дотук опитът, който имаме, е позитивен. Приватизацията вече е факт. А тези проблеми, които са установени от продавачите, от купувачите, от общественото мнение, от инвестиционната общност в България и в чужбина, са намерили място в сегашните промени на закона. Основната цел е да се повиши ефективността на процеса, което означава повече приходи, по-качествени инвеститори и постигане на по-далечната цел - по-ефективна и работеща икономика. Доверието към процеса е изключително важен фактор. Доверие както от страна на обществото, така и от страна на инвеститорите. Аз не ги разделям на български и чуждестранни. Важното е да са добросъвестни и наистина да искат да работят и да печелят.

Лично вие намирате ли в тази група мястото на злополучните РМД-та?


- Аз много пъти съм казвал, че те имат място като технология и техника за смяна на собствеността. И в най-развитите икономики техниките за придобиване на собственост от мениджъри и служители в дадена фирма са доста разнообразни и имат своето място. Но по мое мнение тези купувачи имат място при продажбата на относително малки предприятия, които не са атрактивни. От волята на работещите там хора зависи решението дали те ще понесат тежестта на реструктурирането. Понякога това дава много добри резултати, понякога не. Главният недостатък на РМД-технологията е, че тя предлага по-меки условия на плащане. И така тази приватизационна техника става естествен притегателен център за хора, които искат да се възползват от преференциите, превръщайки на практика РМД-тата в ракетоносители, в инструмент за придобиване на желаната собственост.

Убеден ли сте, че промените в приватизационния закон ще парират този процес?


- Нашата цел е от финансова гледна точка условията за участие в едно състезание на РМД-купувачите и на т.нар. кешови инвеститори да се изравнят. Това става с техниките на дисконтиране на плащанията. Мисля, че досегашният коефициент на дисконтиране, както и десетгодишният срок за разсрочено плащане, които имаха РМД-та, бяха икономически не много добре обосновани отстъпки.


Искам обаче да кажа, че освен РМД-та вече две години съществува един механизъм, който е използван относително рядко, но нищо не пречи той да се използва по-често, особено за атрактивните предприятия. Той дава възможност формално направо да се елиминират РМД-тата и да отпаднат въпросителните кой всъщност стои зад тях. Имам предвид варианта за по-широко прилагане на целевата приватизация.

А смятате ли, че е възможен вариантът лошо продадени предприятия с некачествен мениджмънт отново да се върнат в държавната градина?


- Отговорът ми е - не. Защото явно стигаме до темата за следприватизационния контрол. Той в никакъв случай не бива да бъде инструмент за национализация или за репресия спрямо собствениците. Същевременно, когато има очевиден случай на некомпетентни или злонамерени собственици, следприватизационният контрол може да бъде инструмент за натиск срещу тях да си изпълнят ангажиментите, или да продадат предприятието, което са купили.


Друг интересен механизъм, който е технически изпълним, е тази вторична смяна на собствеността да минава през финансиращите банки, които са кредитирали съответната приватизационна сделка, но кредитът не се обслужва. При това положение той може да бъде придобит от някой по-добросъвестен или по-способен собственик. Икономиката не търпи вакуум. Ако едно предприятие, да речем, фалира, мине в несъстоятелност или ликвидация - това не е краят на света. Това е част от нормалния бизнесцикъл, защото нормалният бизнесцикъл в икономиката включва създаването, зараждането, растежа, стабилизацията...

Но, ако не дай Боже, в един момент се изсипе някаква черна серия от фалити на приватизирани предприятия?


- Дори и в този случай нещата не бива да се драматизират. Това са процесите на реструктуриране. Трябва да изживеем и това. Тук обаче трябва да се разграничат трудностите, които имат добросъвестните купувачи, от действията или бездействията на недобросъвестните, злонамерените или некомпетентните инвеститори. Но трябва да е ясно, че по един или друг начин, просто защото пазарните сили започват да действат, тези, които са неспособни да работят или са злонамерени, не могат да оцелеят дълго време. Така че ще бъдем свидетели на процеси на преразпределение на собствеността и те няма да свършат утре.


Една икономика, базирана на пазарни условия, е много динамична. Броят на фирмите, които се създават, и на тези, които прекратяват съществуването си, обикновено е балансиран. Проблемът за нас по-скоро е да направим относително лесни процедурите както за създаването на една нова фирма, така и за прекратяването на една фирма - дали чрез препродажба, дали чрез несъстоятелност, ликвидация или сливане. Защото в противен случай се възпрепятстват нормалните процеси в икономиката.


А докато не свърши този процес на приватизация, той винаги ще бъде в полезрението на медиите и публиката. Винаги ще бъде критикуван. Няма страна, в която това да не се е случило. Нашият стремеж е да намалим до минимум възможностите да бъдем основателно критикувани. Просто нещата трябва да се правят така, че участниците в процеса на приватизация да се чувстват като в едно състезание, в което по-добрите печелят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във