Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕНАРЕЖДАТ ГАЗОВИЯ ПЪЗЕЛ

Предположенията, хипотезите, фактите и изявленията около убийството на Илия Павлов започнаха твърде много да наподобяват съвременен екшън с криминален привкус. И да преповтарят изреченото след 2 октомври 1996 г., когато в София показно бе застрелян експремиерът Андрей Луканов. На пръв поглед отношенията между Луканов и Павлов не надхвърлят рамките на класическата драма на ученика, напъващ се да докаже, че е надскочил наставника си. И то там, където учителят е най-силен: в преминаването на държавната собственост в частни ръце и в бързата приватизация на външноикономическите отношения на социалистическа България (най-вече на тези между София и Москва). Според лансираните тези, в основата и на двата разстрела са първоначалното натрупване и преразпределението на националния капитал. Нямаше как да не се включи и руската връзка, която и в късната есен на 1996 г., а и сега е с мирис на природен газ. Убийството на Андрей Луканов беляза края на първата фаза от разпределението на българския газов пазар. Илия Павлов пък бе разстрелян дни след като президентът Владимир Путин обяви в София началото на нова ера в българо-руските отношения. Най-вече тези в областта на газовия комплекс, които стопанинът на Кремъл определи като приоритетни. В седмицата след наказателната акция срещу Павлов официална Москва обяви също, че е изпълнено поредното обещание на Владимир Путин и държавата е възвърнала контрола си върху Газпром, придобивайки над 51 на сто от акциите му. Изпълнението на другата цел на Кремъл обаче - елиминирането на посредниците по пътя на руския природен газ, не бе коментирано. Поне засега.Газовата експанзия на Москва започва още през 1993 г. - почти веднага след създаването на изцяло държавното обединение РАО Газпром. Първите атаки на гиганта, определен доста скоро като острието на Кремъл, са насочени към бившите съветски сателити. По-точно към страните, участвали в изграждането на десетките хиляди километри руски газопроводи и получаващи в отплата (а и като символ на идеологическото братства) безплатен природен газ. За броени години във всяка от европейските столици бяха създадени голям брой смесени дружества за доставка и транзит на синьото гориво. Участници в тях като по правило са Газпром (или свързани с ръководството му лица) и съответната национална газова компания (или посочени от официалните власти хора).Една от стратегическите цели на газпромовска атака бе София: и като център за транзит на руски природен газ за Балканите, и като един от най-големите консуматори в региона. (Потреблението в периода 1985-1992 г. у нас е в рамките на 6.5-7.8 млрд. куб. метра годишно.) Отношенията между Москва и София бяха очертани през 1986 г. в двете подписани и ратифицирани междуправителствени спогодби - за доставките и за транзита. Първата бе до края на 1996 г., а втората - до февруари 1997 година. Според документите страната ни получава безплатно по 3.5 млрд. куб. м природен газ годишно. Безплатен е и т.нар. транзитен газ (в годините преди 1996-а тези количества са незначителни). Всичко останало се заплаща по договорени между Газпром и Булгаргаз цени.Хора от бранша твърдят, че през 1993-анатискът на Кремъл към кабинета в София е бил двустранен - по дипломатически път - чрез посланик Авдеев, и чрез ултимативно искане от руския газов гигант Газпром към тогавашния председател на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе. При официалните посещения в София на шефа на Газпром Рем Вяхирев и на руския министър на външноикономическите връзки Олег Давидов през 1994 г. е постигната взаимна договореност за съвместни действия в областта на газовата сфера. Подписва се и междуправителствено споразумение за създаване на българо-руско дружество за строителство и експлоатация на магистрални газопроводи. Сиреч на скандалното Топенерджи.В началото на 1995 г. руското посолство в София става притегателен център за български икономически групировки Най-активни са вицепрезидентът на Мултигруп по онова време Димитър Иванов (бивш шеф на шести отдел на Шесто главно управление в българската Държавна сигурност) и собственикът на дружеството Фърст файненшъл Ангел Първанов. Директни контакти с централата на Газпром в Москва установява Сашо Дончев, тогава софийски газов ЕТ и съдружник в малка газова фирма, регистрирана в Ямбол. Инициатор на проекта за смесеното газово дружество пък е експремиерът Андрей Луканов. През първите месеци на 1995 г. вече става ясно и че основна роля в него от българска страна ще играе Мултигруп. Договореността е постигната след срещите на Димитър Иванов в централата на Газпром в руската столица, както и след едно доста тайнствено съвещание на българската групировка в Пазарджик, участие в което взема и бившият руски посланик в София Виктор Шарапов (бел.а. - според осведомени, тогава той официално е представлявал българската корпорация в Москва).Софийските измерения на руската газова инвазия в региона придобиват реални очертания през май 1995 г. при посещението на руския министър-председател Виктор Черномирдин. По време на тази визита председателят на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе и шефът на Газпром Рем Вяхирев подписват междуправителствен меморандум за транзит на природен газ през наша територия и за създаването на Балкански диспечерски център в София. Получава благословия и създаването на смесеното българо-руско дружество ТопенерджиУчредено на 19 май 1995 г., то е собственост на Газпром и Булгаргаз, като всяка компания държи по 50% от акциите му. Още преди регистрацията обаче възникват остри спорове за членовете на неговото ръководство. Казват, че след натиск от Кремъл за председател на дружеството е определен бившият български премиер Андрей Луканов. Избрани са и първите директори - Рим Султанович Сюлейманов и Сашо Георгиев Дончев.През октомври 1995 г. изпълнителен директор на Топенерджи става Сергей Тимофеевич Пашин - съратник на Рем Вяхирев още от усвояването на Ямбургското находище в далечен Сибир. В София Пашин се доверява главно на Андрей Луканов, двамата съвместно разработват стратегия за развитието на смесената фирма и за българския газов пазар. Планират и първите конкретни проекти. Техническото им изпълнение се възлага на проектантските звена на Газпром в Москва, а ангажиментите на Топенерджи са главно по осигуряването на първичната информация (включително и геоложка). Малко по-рано между представителите на националния ни капитал се разгаря истинска битка за разпределение на пазара на газ у нас. Впрочем българските участници в този бизнес излизат на сцената още през октомври 1994 г., когато Булгаргаз подписва договор за доставка на руско синьо гориво с Мултигруп България АД, Холдинг. Дотогава българското газово дружество получава годишно по 3.5 млрд. куб. м газ безплатно по междуправителствено споразумение от 1986 г., а всички допълнителни доставки са по директни контракти с ВЕП Газекспорт. Договорът с Мулти е първият посреднически договор на ГазпромИли, казано по друг начин, групировката на Илия Павлов е първата черна касичка на руския газов гигант. Оттук насетне в българския газов бизнес навлизат частни компании и фирми, общото между които е едно: офшорни участия и присъствие на Газпром (и на физически лица от висшето му ръководство).Конкретно Мултигруп България АД, Холдинг е учредено на 27 юли 1992 г. в София от Мултигруп ЦУГ АД, притежаващо 199 акции, или 99.5% от уставния капитал в размер на 1 млн. лв., и от Иван Николов Дремсизов - с една акция (т.е. 0.5 на сто). Според извлечение от кантонския търговски регистър на град Цуг, Швейцария (от август 1997 г.) Мултигруп ЦУГ АД пък е регистрирано на 22 юли 1991 г. в Цуг, ул. Баарерщрасе N43, с акционерен капитал от 1 млн. шв. франка. Към лятото на 1997-а негови акционери са д-р Петер Рюфенхаф, Ханс Шубер, Илия Найденов Павлов и Иво Иванов Христов. В края на декември 1994 г. с посреднически договор за доставки на газ се сдобива и московското Фест Файненшъл АО, регистрирано специално за сделката от българското дружество Фърст Файненшъл на Ангел Първанов.През лятото на 1995 г. по пътя на руския природен газ в България застава и Овергаз инк. АД. Първият му посреднически газов контракт е от 7 август, а до края на същата година регистрираното в София дружество сключва още два договора за доставка. Справка във фирмените регистри показва, че през 1995-а Овергаз инк. е със следното акционерно участие: РАО Газпром - 50%, Мултигруп България АД, Холдинг - 20.5%, Овергаз ООД - 12.5%, ЕТ Овергаз - Сашо Дончев - 9.5%, Кредитна банка - 5%, и Андрей Тенев - 2.5 на сто. По същото време съдружници в Овергаз ООД са Сашо Дончев - с 20%, и други пет физически лица с по 16 на сто (Иван Чолаков, Георги Калайджиев, Димитър Николов, Иванка Бойчева и Никола Перушинков). Колкото до ЕТ Овергаз - Сашо Дончев, то е регистрирано на 17 юни 1992 г. в София, ж.к. Люлин, бл. 301, вх. Б, ап. 19.Периодът май-септември 1995 г. е белязан с два газови скандала в София Но докато първият с централата на Газпром касае цената на синьото гориво и остава неизвестен за широката публика, то вторият - за преразпределянето на българския държавен дял в Топенерджи, предизвиква поредица от взривове. Според запознати, Илия Павлов и представителите му в Москва се борят за доминантно участие в Топенерджи, а запазени от този период документи потвърждават, че Андрей Луканов настоява за включването на повече акционери от българска страна. Аргументите на експремиера са балансиране на икономическите интереси в газовия бизнес.Правителството на Жан Виденов се опитва през есента на 1995-а да наложи контрол в смесеното газово дружество, подменяйки в ръководството му Никита Шервашидзе (ексшеф на Комитета по енергетика) и представителите на Мултигруп Иван Колев и Николай Вълканов. Техните места се заемат от Румен Овчаров (тогава енергиен министър), Борислав Георгиев и Красимир Николов (шеф на кабинета на Виденов).На 8 януари 1996 г. българският дял в Топенерджи вече е разпределен Булгаргаз запазва блокираща квота в размер на 21.5 на сто, Мултигруп и Овергаз инк. получават по 8.25%, по 3.2 на сто вземат БУЛБАНК и Първа частна банка, а Химимпорт влиза с 2 процента. Газпром си запазва дела от 50 на сто. Реалното разпределение на собствеността обаче е малко по-различно. Газпром вече има мажоритарен дял от поне 54.125% (директно участие с 50 и 4.125% чрез Овергаз инк, половината от капитала на което е собственост на руското газово обединение). А Мултигруп от своя страна държи близо 10% от акциите. И само няколко месеца по-късно избухва скандал и в самото Топенерджи, чието ръководство се противопоставя на опитите на мулти-групировката да управлява финансите на дружеството.В средата на септември 1996 г. смесеното дружество става основен доставчик на синьо гориво за Булгаргаз и много бързо разплащанията за месечните доставки обрастват с множество фактури. Схемата на проформа продажбите е Газпром - Газекспорт - Овергаз (или Мултигруп България АД Холдинг) - Топенерджи. Последен във веригата е Булгаргаз, където горивото най-накрая сменя собственика си. Така по пътя на руския природен газ е вкарана и втора черна касичка .Съдейки от експертни разчети, само през 1997 г. в тези черни касички постъпват поне 60 млн. щ. долара. За предните две години отчисленията са значително по-ниски, главно поради по-малките квоти при всеки от посредническите контракти.Но голямата цел на шефовете в Газпром не са отклонените в касичките суми, независимо че и най-значимите в бизнеса биха определили годишния им размер като значителен. Голямата цел на Кремъле овладяването на транзитната газопреносна мрежа в България. Разработени са и съответните планове. Според тях, Топенерджи (в което вече Газпром държи контролния пакет) трябва да получи концесия за строеж на транзитни газопроводи през страната ни.Концесионната интрига се разгаря през есента на 1996 г., само че на московска сцена. Малко по-рано Илия Павлов обещава пред ръководството на Газпром, че българското правителство ще даде на Топенерджи концесия за всички транзитни български газопроводи (не само съществуващите, но и тези, които тепърва ще се строят). В замяна на това той настоява за подмяната на Андрей Луканов като председател на дружеството. През септември 1996 г. Луканов е изваден от ръководството. Наистина на 20 септември той присъства на нашумялото общо събрание на акционерите на Топенерджи в Москва, но вече като експерт. От Газпром, твърдят запознати със случая, са настоявали за избирането на Илия Павлов в управлението, обаче предложението е било отхвърлено от представителите на кабинета Виденов. Решението е отложено за следващото заседание. Дванадесет дни по-късно, на 2 октомври 1996 г., Андрей Луканов бе застрелян пред дома си в София. Топенерджи също се разминава с обещаната концесия за транзитните газопроводи, независимо от упражненията на две наши правителствада отдадат тръбите под руска опека Колкото открито и да се обявява срещу опитите на Илия Павлов да доминира в смесеното газово дружество, малко след като подава оставка, Жан Виденов се подчинява на волята на Мулти. На 29 декември 1996 г. социалистическото правителство в оставка взема две важни решения. С едното изважда от активите на Булгаргаз всички магистрални газопроводи, с второто - обявява процедура за концесионирането им (б.а. - през следващата година и двете решения бяха отменени).На 17 април 1997 г., като служебен премиер, Стефан Софиянски подписва в Москва междуправителствена спогодба, с която доставките и транзитът на руски природен газ преминават изцяло към Топенерджи. То еднолично ще определя кой да проектира и строи всички нови обекти по транзитната мрежа (включително и разширенията). Финансирането им също ще се осигурява от Топенерджи. Нещо повече - Газпром гарантира, че смесеното дружество ще си възстанови вложените в българската газопреносна мрежа средства чрез.... отбиване на част от транзитните такси, дължими на Булгаргаз Специалистите в бранша определят подписването на това споразумение като най-големия газов актив на Илия Павлов който обаче така и остава неосребрен. Причината е в кабинета на Иван Костов, обявил публична война на Мулти-групировката. Дългото и мъчително излизане на Илия Павлов от Топенерджи, а оттам - и от газовия бизнес, започва през есента на 1997 г. и завършва в късната пролет на 1998 година. И то с активното съдействие и намесата на Газпром. В основата на развода на доскорошните партньори са не само неизпълнените обещания. Не е и контрабандата на пиратски дискове от ДЗУ-Стара Загора със самолет на Газпром, предизвикала международен скандал. Просто през 1998 г. Газпром придобива 100% от капитала на Топенерджи. Скоро след това, на 28 април 1998 г., в София бяха подписани два дългосрочни договора (за доставки и транзит на руски природен газ). Така бе сложен край на петгодишните газови войни Страни по новите контракти са Булгаргаз и Газпром (чрез вече двете си 100% дъщерни дружества Газекспорт - за транзит, и Топенерджи - за доставки). Но на практика посредник по пътя на газа пак има, само дето е от руска страна. Това е Овергаз инк. (50% от капитала на което е собственост на Газпром). А и схемата на разплащанията отново е Газпром (Газекспорт) - Овергаз инк. - Топенерджи - Булгаргаз. За отбелязване също е, че в управителното тяло на софийското газово дружество влиза синът на Рем Вяхирев - Юрий, оглавил междувременно и Газекспорт. Историята сякаш попритихва, но между бившите съдружници Сашо Дончев и Павлов остават доста неуредени отношения. Заведени са съдебни дела и в София, и в Люксембург, като се твърди, че искът е за 15 млн. долара. Дни след убийството на Илия Павлов шефът на Овергаз коментира: Нямам илюзия, че всички тези пари са събираеми, но съм задължен да положа всички усилия заради акционерите на Овергаз.Днес Москва официално отчита, че в чуждестранни банки (главно швейцарски) потъват голяма част от приходите на Газпром. От регистрираните му в чужбина фирми (независимо от дяловото участие на руската страна) се изисква да докажат как и къде са изхарчени заделените от газовия гигант суми. И задължително да отчетат печалба. Засега не е ясно какви точно са отчетите на двете регистрирани у нас газпромовски дружества Топенерджи и Овергаз инк.. Сигурно е обаче, че при посещението на Путин у нас е договорено посредникът да е един. Дали пък тази договореност няма да отвори нова газова война в България?

Facebook logo
Бъдете с нас и във