Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕМИЕРЪТ ВЗЕМА НА РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ ЯДРЕНИЯ ПРОЕКТ

Правителството на Симеон Сакскобургготски направи това, което никой от предшествениците му не се осмели да стори - активира строителството на АЕЦ Белене. Нищо че скептиците за този проект и у нас, а и зад граница бяха доста повече от привържениците му. И нищо че поддръжката от чужбина (и най-вече от Брюксел) тепърва ще се търси. Като първа крачка кабинетът изпрати през седмицата официални писма до правителствата на съседните държави и до енергийната дирекция на Евросъюза, уведомявайки ги за решението на София да построи новата ядрена централа. От площадката в Белене премиерът определи и етапите на строителството.До края на годината ще бъде определен инвеститорът и ще започне реализацията на проекта. Предвижда се да бъдат изградени два реактора с мощност от 700 до 1000 МВт, като цената на АЕЦ-а общо ще е 2.3 млрд. долара. Какви точно ще са блоковете ще се определи след преговори с кандидатите. Според решението на Министерския съвет разговорите ще се водят от вицепремиера Лидия Шулева и министрите Милко Ковачев и Милен Велчев. Условията, които ще бъдат поставени пред бъдещите инвеститори са общо петнадесет. Най-важни от тях са срокът на построяване на ядрения енергоблок, типът мощности и безопасността, която ще се гарантира за населението. Ще се настоява и за участие на български фирми като подизпълнители на обекта. Определяща обаче ще е цената на тока от бъдещата ядрена централа. Целта на правителството е тя да се договори в рамките на 3.5 - 4 евроцента за киловатчас, за да може произвежданата електроенергия да е конкурентна. Всички кандидат-инвеститори държат да получат държавни гаранции, както и дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията и, според неофициални изявления на министри, правителството било готово да ги предостави. Претендентите за изграждането на втората атомна централа в България са три консорциума. В първия са чешката компания Шкода (Skoda), италианската банка УниКредито (UniCredito), Ситибанк (Citibank) и чешката Комерчка банка. Предложението им е да достроят АЕЦ Белене с руския реактор ВВЕР 1000 (каквито са двата хилядника в Козлодуй). Вторият кандидат - руската компания Атомстройекспорт съвместно с френската Фраматом (Framatome) също предлагат ВВЕР-реактори: с мощност 640 и 1000 мегавата. Третият консорциум включва канадската AECL, италианската Ансалдо (Ansaldo Nuclear), американската Бехтел (Behtel) и японската Хитачи (Hitachi Corp). Тяхното предложение е за тежководен реактор тип Канду. Базираната в САЩ фирма Уестингхауз (Westinghouse Electric Co), която е част от държавната британска компания BNFL, вероятно ще се присъедини към спечелилия наддаването. Нейната оферта е само за системата за управление на блоковете (и най-вече за руските ВВЕР).Предпроектните проучвания на американската фирма Парсънс (изготвени главно от българската Риск инженеринг с помощта на наши независими експерти) най-вероятно ще останат просто за сведение. И докато 8.2-та милиона лева, платени й от НЕК за двата доклада (за въздействие върху околната среда и за технико-икономически анализ), могат някак да се преглътнат, едва ли някой ще ни прости грешен избор на типа реактори. Според осведомени кабинетът ще поръча ново екоизследване, този път на екип от чуждестранни експерти, като решаващи за избора му ще са международни финансови институции. Задължително в случая ще е да се събере максимална информация за предимствата и недостатъците на двата типа реактори, предлагани за втората българска АЕЦ. Задължително е още да бъде поискана и официална информация от МААЕ (Международната агенция за атомна енергетика).

Facebook logo
Бъдете с нас и във