Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Преметнаха ни с поръчки за 2 милиарда

В четирите работни дни преди 15 април чиновниците са успели да пуснат 1476 конкурса и още 714 публични покани

Премиерът Бойко Борисов обеща да следи под лупа важните обществени поръчки, но практиката от последните дни показва точно обратното.

Има една страна, която е най-корумпираната в Европейския съюз. В един момент нейните управници дотолкова се оплели в схемите при разпределянето на публичните средства, че решили да напишат изцяло нов Закон за обществените поръчки. Още повече че имало и натиск отвън. Така, казали си те, хем народът, хем началниците в Брюксел ще видят, че имаме воля за промени. Но нещата не потръгнали гладко и изминала цяла година, докато нещата се нагодят така, че всички да ги харесват. Междувременно, за да не изглежда, че нищо не се прави, вождът на злощастната държава решил шумно да прекрати няколко големи търга - с обяснението, че е по-добре да се пуснат пак, когато влязат в сила новите, по-прозрачни разпоредби. За това знаменателно събитие била определена датата 15 април. Само че докато началникът думкал тъпана, подчинените му тихомълком усилено работели да задействат колкото се може повече поръчки - не само спрените, преди да се случи голямата промяна.

Това е накратко сюжетната линия, която наблюдавахме през последните няколко месеца. А постигнатият от тези трудолюбиви чиновници резултат наистина е впечатляващ. В четирите работни дни преди 15 април те са успели да пуснат 1476 обществени поръчки и още 714 публични покани. Това е десет пъти повече, отколкото в седмиците, когато не влизат в сила нови нормативни текстове. Само на 14 април са обявени 631 поръчки - почти колкото са резултатите за целия март. Ден по-рано е даден старт на още 445 процедури. Така че, откъдето и да я погледнеш, активността е била невероятна. 

Но не само броят е впечатляващ. Разпределените чрез тези търгове пари са около 2 млрд. лева. Което е равно на една четвърт от всичките похарчени през миналата година средства за обществени поръчки. И то само за четири дни!

Най-сериозно кесията е развързал военният министър Николай Ненчев. От 12 до 14 април неговото ведомство е обявило, че ще похарчи цели 68.7 млн. лева. Близо половината от тях ще отидат за доставката на 10 двигателя РД-33, серия 2, за самолети МиГ-29. Още 13 млн. лв. са заложени за 7 агрегатни кутии (КСА-2) на бойните самолети, а за други резервни части и консумативи са предвидени 5 милиона. Всички контракти по тези поръчки ще бъдат със срок на изпълнение 12 месеца. 

Сериозни суми ще плати Министерството на отбраната и за невъоръжена охрана на освободени войскови имоти. Прогнозните разходи за тази работа на територията на областите Велико Търново, Монтана, Враца, Добрич и Бургас са 2.9 млн. лв. за 24 месеца. Малко по-евтино ще излезе сигурността на терените в Хасково, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив и Сливен. Отделно, за ремонт и тригодишна поддръжка и обновяване на 70 автоматични телефонни централи, ще бъдат дадени над 3 млн. лв., а още два милиона ще глътне изграждането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, който ще се помещава в "София тех парк".

Иначе най-голямата единична поръчка в лавината от миналата седмица е дело на софийската болница "Пирогов". Процедурата е на стойност 76 321 452 лв. и целта й е доставка на различни медицински консумативи, разделени в 261 обособени позиции. Според документите с избраните изпълнители ще се сключи двугодишно споразумение, което означава, че поне до средата на 2018-а лечебното заведение няма да провежда нови търгове за такъв вид консумативи.

Националната кардиологична болница пък е заявила, че иска да купи медицински изделия за 15.3 млн. лева. Почти 9 млн. ще даде за такава апаратура и пловдивската Многопрофилна болница за активно лечение. Над 100 са общо търговете, обявени от здравни заведения в дните преди 15 април.

След като в началото на месеца община Варна обяви повторно спряната по заръка на премиера Бойко Борисов поръчка за ремонт на улици на стойност 120 млн. лв., на 14 април кметството е задействало друг мащабен конкурс. Той е за проектиране и изпълнение на строително-ремонтни дейности при реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в морската столица. Бюджетът му е над 32 млн. лева. Но това въобще не е всичко. Кметът на Варна Иван Портних е пуснал още една дузина търгове, преди да започне да действа новият Закон за обществените поръчки. Сред тях се откроява тази за избор на експерти, които да подпомагат управлението на всички проекти на общината, финансирани от оперативната програма "Региони в растеж". Начинанието ще струва 1.5 млн. лева. В бързината е помислено дори за доставката на автомобилни гуми за превозните средства от градския транспорт срещу 600 хил. лева.

Подобно е положението и в Бургас. Тамошната управа набързо е придвижила документите за поръчки на стойност няколко десетки милиона лева. Най-внушителна - за 34 млн. лв., е процедурата, по която ще се избират фирми за проектиране, изграждане и реконструкция на детски площадки, спортни комплекси, игрища и други съоръжения. Контрактите с изпълнителите ще са за срок от 48 месеца, което идва да подскаже, че няма друга причина за спешното организиране на толкова мащабно договаряне - освен влизането в сила на новите разпоредби. Преди реформата беше обявен и конкурсът за реконструкция на ул. "Крайезерна", по която е планувано да се изведе транзитният трафик от и към Южното Черноморие. Стойността на този обект е 17.7 млн. лв., а срокът за реализацията му - 270 дни. Други над 8.5 млн. лв. ще бъдат похарчени за ремонт на дворовете в различни детски градини, а за обновяване на междублокови пространства в ж.к. "Възраждане" са предвидени още 4 млн. лева. 

И община Стара Загора се е задействала с документите за ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция и текуща поддръжка на уличната мрежа срещу повече от 9 млн. лева. Докато по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради община Перник е обявила търг за около 15 млн. лева. 

Сред големите възложители от миналата седмица се нарежда и Националната компания "Железопътна инфраструктура". Само с две процедури тя е наредила на масата повече от 43 млн. лева. Парите са приготвени за изграждане на четири пътни надлеза в участъка Септември - Пловдив, както и за строителен надзор на втората фаза на проекта "Рехабилитация на железопътната линия Пловдив - Бургас".

От своя страна държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" изведнъж се е присетило за проектирането и строителството на сграда за конгресен и научноизследователски център за контрол на Черно море. В този случай прогнозната стойност е 18 млн. лв., а срокът за изпълнение 25 месеца.

Не на последно място внимание заслужават и електроразпределителните дружества, които, макар и частни, също са задължени да спазват Закона за обществените поръчки. "ЧЕЗ Разпределение България" например е обявило на 13 април конкурс за доставка на трифазни сухи разпределителни капсуловани трансформатори. Според разчетите устройствата ще струват 34 484 780 лв., но ще бъдат купувани на етапи в следващите четири години. А "Енерго-Про Мрежи" е заявило, че иска нови електронни електромери за 18.2 млн. лева.

Със сигурност могат да бъдат посочени и други примери за харчене на публични средства, но по-важното е друго. След влизането в сила на новия закон държавата и общините са свели до минимум обявяването на нови търгове. На самия 15 април процедурите са само 18, вероятно изостанали от предния ден. После, в понеделник (18 април), е имало само два конкурса. По всяка вероятност този застой ще продължи поне още няколко месеца, тъй като са необходими редица допълнителни неща за прилагането на новите разпоредби. Всички възложители например трябва да приемат общи стандарти на договорите и да въведат Единна декларация за обществени поръчки. Новите разпоредби изискват и разделянето на търговете на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. Въвеждат се също нови критерии за "икономически най-изгодна оферта", като по-силен акцент е поставен върху качеството, екологичните норми, социалните аспекти или иновациите. Изменя се и схемата за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да възложи съответната задача. 

Но може би най-същественото е, че се въвежда електронизацията на целия процес - от обявяване до приключване на конкурсите, включително и обмена на информация между възложителите и участниците в надпреварата. Това ще стане чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози. По този начин субективната намеса ще бъде сведена до минимум, което не е много по вкуса на чиновниците.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във