Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕГОВОРИТЕ ПО ГЛАВА ЗЕМЕДЕЛИЕ РАЗПАЛВАТ СТРАСТИТЕ

Преговорите с ЕС по глава Земеделие трябваше да навлязат в решителна фаза, за да се сетят експертите у нас, че въпросът си струва обсъждането. В близките дни се очаква Брюксел да ни изпрати официалната си позиция, съобщи аграрният заместник-министър Меглена Плугчиева. Думите й подтикнаха синдикалисти и депутати от дясната опозиция да се нахвърлят остро срещу Министерството на земеделието и горите. Според тях кабинетът е дал прекалено оскъдна информация за квотите за износ на земеделски стоки, които предстои да бъдат договорени, а също и за референтните периоди, които ще послужат за база за тези квоти и от които ще зависят плащанията за българските фермери. На организирана от КНСБ дискусия браншовите организации открито се усъмниха дали избраните периоди (1999-2002 г.) са най-благоприятните за страната. Бившият министър Венцислав Върбанов пък упрекна преговарящите с Брюксел, че отстъпват от параметрите, заложени от предишното правителство на Иван Костов през 2000 година. Той обвини наследника си Мехмед Дикме, че е довел до провал преговорите за лозовите насаждения и кравето мляко.По време на дискусията стана ясно, че при заложени през 2000 г. 1.9 млн. дка лозови масиви, България се е съгласила площта им да се намали до 1.2-1.4 млн. дка при влизането й в ЕС, макар лозарството и винарството да са признати за приоритетни сектори. Отстъпление в позицията ни има и в сектора Мляко - първоначално поисканата производствена квота от 2.1 млн. литра сега е паднала до 1.9 милиона. Намалените квоти ще доведат до демотивация на фермерите и броят на заетите в селското стопанство ще спадне от 25 до само 5%, предупреди депутатът от БЗНС-Народен съюз Моньо Христов. Няма изоставане, нито отстъпление от първоначално заявената позиция на България по глава Земеделие - отвърна на обвиненията Плугчиева пред в. БАНКЕРЪ. - Трябва обаче да сме реалисти, не е възможно периодът 1987-1991 да се вземе за референтен, както предлагат някои. Вярно е, че България има далеч по-голям потенциал от този, който показват последните три години, но Европейската комисия работи с една безкомпромисна и желязна методика, с която сме длъжни да се съобразяваме. Според нея за референтни периоди се вземат годините - три или пет за отделните култури - непосредствено преди преговорите. Недобрите показатели в земеделието през 1999-2001 г., както и липсата на реални статистически данни за производството на вино, полски култури, мляко, консервирани плодове и зеленчуци, ще ни затруднят да отстояваме високи квоти, добави Меглена Плугчиева. Депутатите от дясната опозиция се тревожат също, че министерството още не е отговорило ясно на въпроса дали предложената финансова рамка от Европейската комисия удовлетворява страната ни. Съгласно тази рамка през първите три години на членството (207-2010) българското земеделие ще разчита общо на 1.436 млрд. евро, от които 617 млн. са предназначени за развитие на селските райони, 431 млн. - за преките плащания, и 388 млн. евро - за пазарната подкрепа. Предвижда се посочените средства да се увеличават постепенно - с 5 на сто през първите пет години в ЕС, после с 10, за да стигнем накрая 100 процента през 2017 година. Меглена Плугчиева косвено отговори на този въпрос, като призна, че вероятно ще има увеличение на субсидиите както за преките плащания, така и за селските райони. Това няма да е толкова лесно, търсим всякакви аргументи да извоюваме повече, добави заместничката на Мехмед Дикме. Има обаче реална опасност част от гарантираните вече средства да останат неусвоени ако България не успее да осигури необходимия административен капацитет и да уедри земеделските стопанства. Това уедряване е основният начин за увеличаване на обработваемата площ, която е основен фактор за получаване на субсидии в новата Обща селскотопанска политика на Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във