Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕГОВОРИТЕ НИ С ЕС МИНАХА МАЛКО В МИМАНСА

Държавните и правителствените ръководители на страните членки на Евросъюза забравиха да споменат България в заключителния документ на срещата си в Брюксел (21-22 март). В частта за разширението на общността се говори основно за една нова организация от 25 страни членки и за предстоящото на 16 април подписване в Атина на договорите за присъединяване на първите десет новоприети държави от Централна и Източна Европа.Стигна се дотам, че евролидерите този път не вписаха дори и традиционното потупване по рамото за България и Румъния, изразяващо се в обещанието, че ако продължат с реформите, ще се присъединят към ЕС някъде към 2007 година. Неприятната изненада идва в момент, когато у нас се подмята въпросът дали позицията ни по иракската криза ще рефлектира и върху темпото на преговорите с Евросъюза. Напук на настойчивите уверения на управляващите, че всичко е наред, шампионът в разговорите с Брюксел от миналата година сякаш е на път да поизпусне въздуха. Минорното настроение в българския стан се опита да разсее през седмицата комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген. Той увери външния ни министър Соломон Паси при срещата им в белгийската столица, че забавяне няма да има и че поведението ни по казуса Ирак няма да ни създаде проблеми. Немалко анализатори обаче смятат, че сме свидетели само на първия симптом за предстоящи сериозни главоболия около бъдещото интегриране на България и Румъния в европейското семейство. А хоризонтът изглеждаше толкова безоблачен след срещата на върха на ЕС в Копенхаген в края на миналата година. Оптимизмът, че най-късно до 2007-а членството ни е в кърпа вързано, а преговорите по оставащите седем незатворени глави са просто формалност, се допълваше и от факта, че няма да ни се наложи да преговаряме и с одобрените вече страни кандидатки. Но ето че само няколко месеца по-късно се заговори за трансформиране на популярната вече схема на разширяване 10+2 във варианта 12-2. С други думи, това би означавало ревизия на постигнатото вече решение на срещата в датската столица. За подобен сценарий се намеква и в анализа на влиятелната неправителствена организация Юрейжа груп, оповестен и от българските медии. Засега той не е потвърден от нито едно официално европейско лице, само че, както добре знаем, на Стария континент нищо не става случайно. Експерти по европейските въпроси са убедени, че след войната в Ирак ЕС ще се състредоточи върху решаването на вътрешните си проблеми и изглаждане на демонстрираните напоследък противоречия при формирането на общи позиции по външнополитически въпроси. Към тези грижи трябвало да се прибавят и неизвестностите около адаптирането към условията на единния вътрешен пазар на десетте новоприети след май 2004 г. и работата на Междуправителствената конференция, която ще изработи конституцията на Евросъюза. Всичко това можело да накара Брюксел да забрави временно за втората вълна на разширяване.Бившият главен преговарящ от българска страна и заместник-министър на външните работи в кабинета на ОДС Владимир Кисьов не вижда поне на този етап пряка връзка между войната и очертаващия се застой в преговорите ни с хората на Романо Проди. Той обаче е на мнение, че по време на гръцкото председателство (б.а. - започнало от 1 януари 2003 г.) е бил развенчан митът за шеметния напредък на България. Първоначално екипът на Меглена Кунева предвиждаше да затвори в периода януари - юни 2003 г. между две и четири глави, но с напредването на времето шансовете това да стане са все по-минимални. Кисьов твърди, че в крайна сметка би било добре, ако всичко приключи преди провеждането на изборите за нов Европейския парламент и назначаването на нова Комисия, чийто мандат изтича през 2004 година. Колкото до министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, тя доста бързо стигна до мнението, че войната в Ирак ще предизвика известни затруднения в преговорния процес, но не бърза да обяви, че екипът й няма да си свърши работата до края на тази година. Все пак, в някои от публичните си изяви напоследък, Кунева се застрахова, заявявайки, че е най-реалистично последната, тридесетата, глава да бъде затворена някъде през пролетта на 2004 година. Като аргумент се посочва обстоятелството, че предстои да бъдат съгласувани позициите по някои от най-тежките теми, а на Евросъюза в момента съвсем не му е до нас. Традиционно това са Бюджет и финанси, Правосъдие и вътрешни работи, Земеделие, и Регионална политика. По неписано правило Бюджет и финанси е последната тема, която приключва непосредствено преди подписването на договора за присъединяване. С нея ще бъде уточнен размерът на вноските, които България ще заделя за общия бюджет на ЕС, както и средствата които ще има право да ползва от него. За целта обаче 15-те трябва първо да се разберат за новата финансова рамка на общността, която ще действа след 2007 година. Както е известно, разходите и приходите на ЕС се планират за период от шест години. Така с разработването на новия бюджет на практика ще бъде даден и отговор на въпроса ще го бъде ли скорошното българско членство, или не? По неофициална информация поне засега Еврокомисията е предвидила да задели средства, с които да бъде финансирано присъединяването на страната ни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във