Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДСТОИ МАЛКА РЕВОЛЮЦИЯ В СЧЕТОВОДСТВОТО

Маргарита Голева, директор в Кей Пи Ем Джи България, пред в.БАНКЕРЪОдитът на банки е една от гордостите на Кей Пи Ем Джи България. Ние сме единствената одиторска фирма, която има изграден специален екип от специалисти за одит на банки, държи да подчертае Маргарита Голева, директор в Кей Пи Ем Джи България. Компанията е одитор и на БНБ, и то от шест години. Тя е един от лидерите в одита на банки и в световен мащаб - нейни клиенти са Ситигруп, HSBC, Дойче банк, ING Group, Allianz.Г-жо Голева, въпреки че всеки одит е уникален, вероятно българските банки показват и сходни проблеми. Какви препоръки давате най-често в одиторските доклади?- Преди всичко препоръките са насочени към системите за контрол и към рисковия мениджмънт на банковите активи. Нашите банки имат изградени системи за вътрешен контрол, имат добре организирани отдели, които генерират информация за целите на финансовата и управленска отчетност. Но от одиторска гледна точка е много важно как са изградени тези отдели и дали те навреме откриват пропуските и вземат коригиращи мерки. Част от съветите ни са свързани със спазване на разпоредбите на Банков надзор.Докъде се простират консултациите, които давате на банките, чиито отчети заверявате?- Одиторът е консултант дотолкова, доколкото той може да каже има ли съответствие със счетоводните стандарти и с нормативната уредба. Ако няма конфликт на интереси при вземането на решение за определена счетоводна политика, бихме могли да бъдем полезни с подобни консултации. Доста съмнения в работата на одиторите предизвика фактът, че отчетите на всички фалирали банки бяха заверени, и то от известни експерт-счетоводители.- Отговорността на одитора се свежда до изказването на мнение относно верността на финансовите отчети, и то в съществените им аспекти. Когато по време на одиторската проверка той е констатирал нередности, трябва да прецени доколко те имат съществен ефект върху финансовите отчети. Така че в този смисъл одиторът носи отговорност пред акционерите и останалите потребители на информация от отчетите за верността на изказаното мнение. Що се отнася до фалиралите банки, много от счетоводните отчети са заверени с резерви. Смятате ли, че прилагането на международните счетоводни стандарти от 2003 г. ще започне без проблеми? Каква е готовността на банките, според вас?- Смятам, че банките имат най-голяма готовност да прилагат международните счетоводни стандарти, тъй като те от няколко години съгласно една от преходните и заключителни разпоредби в Закона за банките имаха ангажимента да представят одитирани отчети по международните стандарти. Повечето кредитни институции имат такива отчети от три-четири години. Това им даде възможност да разберат разликата между българските и международните счетоводни стандарти.И все пак банките трябва да подходят много сериозно към подготовката за прилагане на международните счетоводни стандарти. Някои от големите банки започнаха подготовката за въвеждането на международните стандарти още през май. Преди всичко трябва да се откроят основните разлики между сега прилаганите национални стандарти и международните. Трябва да се има предвид, че и в международните стандарти се появиха много нови неща. От миналата година действа един много важен за банковия сектор МСС 39 - Отчитане на финансовите инструменти, който предвижда сериозни промени в оценките на финансовите инструменти и тяхното отчитане. Втората стъпка е свързана с изготвяне на нова счетоводна политика, която трябва да се утвърди от ръководството на банката. Тя предполага да се познават много добре специфичните моменти на международните стандарти. Освен това банките трябва да подготвят информационните си системи за въвеждането на международните стандарти. Те трябва да са направили съответните задания към обслужващите ги компании, които да доразработят някои от модулите за автоматично осчетоводяване - било то на кредити, било то на портфейла от ценни книги и тяхната оценка. Така че има много техническа работа, която трябва да се свърши, и тя е съпътствана с мащабно обучение по международните стандарти. Ние имаме разработен курс специално за банки и го предлагаме не само на нашите клиенти. Той дава много технически умения - за определяне на амортизирана стойност, дисконтирани парични потоци, обезценки на активи...Не на последно място, трябва да се види какво ще е отражението от трансформирането на началните салда (сумата по всяка счетоводна сметка в началото на годината, например остатък по кредити или неамортизираната стойност на компютрите - бел. ред.). Ще има много сериозен данъчен ефект в банките и той трябва да се предвиди.Ще има ли проблем със съпоставимостта на отчетите по международните стандарти и досегашните отчети?- Съгласно изискванията на международните стандарти, отчетът трябва да изглежда така сякаш винаги са прилагани международните стандарти. Така че трябва да се направят преизчисления за минали периоди. Първата година, в която банките официално ще трябва да изготвят международни отчети, ще бъде 2003 година. Това означава, че съпоставимата информация трябва да е от 2002 година. Кои новости очаквате да създадат най-големи трудности на банките?- Международен счетоводен стандарт 39 - Финансови инструменти. Това е много обемен стандарт и наистина е твърде важен за банките, защото обхваща почти всичко от техните активи и пасиви. Така че прилагането на този стандарт ще е доста тежко, а също и МСС 36 - Обезценка на активи. Доста различна е вече и счетоводната трактовка и логика на провизирането. Те дават по-различна трактовка на оценката на активите и пасивите и водят до малка революция в счетоводството. Принципът на историческата цена (той изисква активите да се отчитат по цената на придобиване), който беше основополагащ, все повече отива на заден план, за сметка на концепцията за справедливата им (пазарната) цена.Има доста нови неща, по които дори няма практика в международен мащаб. Знаете, че Европейският съюз ще започне да прилага МСС от 2005 година. Ние в известен смисъл изпреварваме събитията. Така че трябва да откриваме сами някои специфични приложения на стандартите в решаването на конкретните казуси. Как трябва да се подходи към провизиите за лоши кредити, след като вече няма да ги има, а ще се обезценява самото вземане?- Банките ще трябва да преосмислят политиката си по обезценяване на своите вземания съгласно изискванията на МСС 39 и да заложат методики, които да доказват възстановимата стойност на кредитите и вземанията им. Разбира се, трябва да се съблюдават изискванията на Наредба 9 на БНБ, в която също се подготвят известни изменения. Тя трябва да отговаря на изискванията на международен стандарт 39, тъй като залага матрицата за оценка на риска. Това е един от най-сложните моменти за прилагане на международните стандарти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във