Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДРЕШЕН ЛИ Е КОНКУРСЪТ ЗА ЦЕНТРАЛАТА В БЕЛЕНЕ

Трите чуждестранни консорциума (около чешката компания Шкода, руската Атомстройекспорт и канадската АЕCL), които проявиха интерес към изграждането на АЕЦ Белене, са получили още в понеделник (31 май) проекта за избор на технология и инвеститор за новата ядрена мощност, съобщи министър Милко Ковачев. Очаква се техните коментари и бележки да са готови още в началото на следващата седмица, след което проектът ще бъде внесен за одобрение от Министерския съвет. Според министър Ковачев предоставянето на текста е знак на добра воля, за да имат консорциумите информационна готовност, но никой не е казал, че непременно ще се съобразим със забележките им. Очаква се окончателното решение на кабинета да бъде взето на 10 юни . Проектът за избор на технология и инвеститор за АЕЦ Белене, предоставен на трите консорциума, не е на енергийното министерство, а на американската компания Парсънс (PARSONS EC) - фирмата, разработила по поръчка на НЕК доклада за ОВОС и технико-икономическия анализ за новата ядрена мощност. Това съобщи за в. БАНКЕРЪ отлично информиран източник. В документа изрично е записано, че проектът не е окончателен, а подлежи на уточняване. Особеното обаче не са подписите на американските консултанти под текста, колкото самото му съдържание. От него разбираме, че българското правителство обявява конкурс не за изграждане на нова мощност, а за дострояване на вече започнатия атомен реактор в Белене. Предлага се и новаторски за страната ни метод на това дострояване: т.нар. островен подход, при който проектът е разделен на множество отделни части. При него общата отговорност се поема от собственика на бъдещата АЕЦ с помощта на специална инженерингова или консултантска компания. Отделните части при реализацията на централата ще се изпълняват от различни контрактори, а вече изградена, тя ще се предостави на собственика след успешни комплексни функционални изпитания.Това, че България избира островния подход за реализацията на ядрен проект на стойност 1.5-2.5 млрд. евро, не е най-голямата беда, заяви пред. в. БАНКЕРЪ експерт от централата на Международната агенция по ядрена енергетика (МААЕ) във Виена. По-сериозните проблеми в случая били два. Първият е, че е предпочетен вариантът за дострояване на ядрения блок, което предполага използване на доставеното вече в Белене оборудване за леко-водния реактор тип ВВЕР 1000. За неговата годност, припомня същият експерт, МААЕ се произнесе през 2000 година. В отговор на отправеното й тогава от правителството на Иван Костов запитване международната агенция препоръча отлежаващите от 1990-а край Дунава съоръжения да бъдат използвани в АЕЦ Козлодуй или препродадени като резервни части за други централи с реактори тип ВВЕР 1000. Вариантът за дострояване на замразения ядрен блок не бе дискутиран. Интересно защо сега, когато кабинетът в София изглежда твърдо решен да построи втора българска АЕЦ, не потърси становището на МААЕ?Вторият проблем, според виенския експерт, е свързан с прозрачността на процедурата. Защото дострояването по островния начин предполага, че конкурс няма да има и правителството ще поеме всички негативи:* относително висок риск от внедряване на усъвършенствани, но непроверени в практиката технически решения;* потенциални проблеми на съвместимост между системите, проблеми с контрола за управление на интерфейсите, с осигуряването на контрол на качеството, с графика и с показателите за надеждност на АЕЦ-а;* лицензионни проблеми;* риск от превишаване на бюджета на проекта.Малцината български ядрени специалисти, които са наясно с нещата, се въздържат от пространни коментари. Според тях дострояването на първия енергоблок в Белене с ВВЕР 1000 по островния метод означава, че доставчиците на отделните части за първия реактор предварително са определени. Предопределена е и инженеринговата компания, която ще осъществява общото управление на проекта. Единствената неизвестна е кой от кандидатите какви части от ядреното оборудване ще доставя. Сигурното обаче е, че при това положение два от трите консорциума, сформирани специално за строежа на АЕЦ Белене, ще се включат в милиардния проект. Единият е между чешката компания Шкода (Skoda), италианската банка УниКредито (UniCredito), Ситибанк (Citibank) и чешката Комерчни банка. Предложението им е да достроят АЕЦ Белене с руския реактор ВВЕР 1000 В 320М (модифициран вариант на двата хилядника в Козлодуй). Този консорциум, предвиждат хора от бранша, ще си подели доставката на оборудването с обединението между руската компания Атомстройекспорт, френската Фраматом (Framatome) и немската Сименс (Siemens). Първоначално руснаците от Атомстройекспорт предложиха два типа реактори с различна мощност- ВВЕР 1000 и ВВЕР 640. Французите също депозираха два варианта на PWR (водо-воден реактор под налягане) - с мощност 1500 и 1300 мегавата. Но тъй като българската енергосистема не може да поема толкова голяма единична мощност, Фраматом се обедини с Атомстройекспорт, като бе привлечена и немската компания Сименс. Така на практика в консорциум се обединиха трите фирми, извършващи модернизацията на блокове V и VI в Козлодуй. Последното им предложение е в три варианта, все за руски реактори. Единият вариант е за дострояването на блока в Белене с доставеното вече оборудване. Вторият - за ВВЕР 1000, но със съвършено нова изработка на реактора. А третият е на Петербургския ядрен институт и пак е за реактор тип ВВЕР, но с мощност 640 мегавата.Който и от тези варианти да бъде избран, част от милиардите за АЕЦ Белене ще отидат в базираната в САЩ Уестингхауз (Westinghouse Electric Co). Тя влиза в състава на държавната британска компания BNFL и офертата й е за системата за управление на блокове с руските реактори тип ВВЕР. Първоначалното предложение на Уестингхауз бе за водо-воден реактор тип АP 1000, който не е лицензиран и е възможно да получи одобрение най-рано през 2005 година. Впрочем Атомстройекспорт, Фраматом и Сименс от години вече работят върху модернизацията на двата хилядника в Козлодуй. Преди пет години пък Уестингхауз довърши модернизацията на двата реактора ВВЕР 1000 в чешката АЕЦ Темелин.Ако ще се достроява Белене, шансовете на третия кандидат, предложил тежководен реактор тип КАНДУ, като че ли намаляват значително. Той обединява канадската компания AECL (производител на реактора), италианската Ансалдо (Ansaldo Nuclear), американската Бехтел (Behtel) и японската Хитачи (Hitachi Corp). Архитект на проекта за дострояването на АЕЦ Белене най-вероятно ще е американската фирма Парсънс или близко до нея корпоративно формирование. Българският партньор в начинанието пък ще е най-голямата наша частна компания в ядрената енергетика Риск инженеринг - съдружник с Парсън в регистрираното у нас дружество Джи Си Ар. Преди още да е ясно правителственото решение за Белене, на конференцията 30 години ядрена енергетика в България - развитие и перспективи, организирана от Булатом през седмицата в курорта Ривиера край Варна, от Парсънс направиха първия РR на най-изгодния икономически вариант за новата ядрена мощност. Според него в Белене трябва да бъдат построени два ядрени блока от 1000 мегавата, като се използват максимално доставеното на площадката оборудване и изградената вече инфраструктура. От американската компания заявиха още, че в този случай цената на тока от новата централа ще е под 4 цента до пълното изплащане на инвестицията. А след този около 10-годишен период - под 1 цент. Необходимите средства за изграждане на първия блок при най-евтиния вариант ще са между 600 и 800 млн. долара. Освен това строежът можел да започне през 2005-а и втората атомна да бъде пусната в експлоатация след 2009 година.На конференцията край Варна опоненти на реакторите тип ВВЕР не се появиха. Идеята за довършването на блока в Белене обаче предизвика бурни дискусии в бранша. Противниците й заявиха, че изборът на руски реактор излага България на най-големия възможен проектен риск. Становището им е, че за дострояването на блока ще са необходими много сериозни промени в дизайна и модификацията на въпросния реактор. Ще се наложи и подмяна на много голяма част от съоръженията, закупени преди 15 години. Оттогава досега стандартите са променени няколко пъти и те се нуждаят от много продължителна проверка, за да се разбере кои от тях отговарят на съвременните изисквания. Съмнения у експертите предизвиква и изградената в Белене площадка - най-вече доколко тя отговоря на световните стандарти за земетръсна устойчивост. Изтъкнато бе и че предлаганият от Атомстройекспорт реактор не е лицензиран, а чешката модификация, презентирана от Шкода, има само 3-годишно разрешително. За капак, нито един от вариантите на руския ВВЕР няма европейска сертификация.От съществено значение може да се окаже и един друг факт: най-ниската в момента оферта на заводите Шкода (около 800 млн. евро) е твърде дискусионна. При това въпросите произтичат от неотдавнашния чешки опит. За модернизацията на първите два ядрени блока в Темелин (осъществена главно от Чешките машиностроителни заводи, част от които е и Шкода) правителството в Прага похарчи общо 2.7 млрд. евро (или по 1.35 млрд. евро на реактор). Очевидно никак не е случайно и че на 20 януари чешкото правителство обяви официално, че се отказа от проекта за изграждане на два нови реактора ВВЕР 1000В 320М в Темелин. Не поднесоха сензационни новини и дискусиите около АЕЦ Белене на втората регионална конференция Централна и Югоизточна Европа: трансгранична енергетика, организирана също през тази седмица от Българския енергиен форум в столицата. Затова пък бяха зададени доста неудобни въпроси. Направено ли е сравнение между трите варианта за изграждане на нови енергогенериращи мощности в страната: ядрени, на въглища и на природен газ? Каква е необходимата инвестиция за всеки от вариантите, колко ще струва киловатчас и как ще гарантираме енергийната независимост на страната ни?, попита Тодор Михайлов, изпълнителен директор на Овергаз и дългогодишен шеф на най-голямата термична централа Марица-изток 2.От своя страна ръководителят на Българския енергиен форум Иван Хиновски се поинтересува кой от предложените варианти за новата АЕЦ гарантира най-висока степен на безопасност, какви са отделните предложения за доставка на свежо ядрено гориво, за решаване на въпросите с отработеното гориво и ядрените отпадъци, каква е най-подходящата единична мощност за блоковете...?Отговор на поставените въпроси така и не бе даден. Но в паузите на софийската конференция запознати коментираха, че максималната единична мощност, която може да поеме националната енергийна система, е 800 мегавата. И ако в Белене бъдат монтирани 1000-мегаватови реактори, техният максимален коефициент на използваемост ще е 80 на сто (в Западна Европа, САЩ и Япония този параметър надхвърля 95-97%; а при тежководните реактори, които не се нуждаят от презареждане, той е 98 -99 на сто).Абсолютно сигурно е, че просперитетът на развитите държави се измерва както с брутния вътрешен продукт на човек от населението, така и с инсталирани мегавати или произведени киловатчаса електроенергия, изтъкна председателят на управителния съвет и главен изпълнителен директор на БУЛБАНК Левон Хампарцумян. Според него е прекалено рано да се говори за конкретна схема за финансиране на проекта Белене, тъй като тепърва предстои изборът на мощността и технологията. Когато обаче това стане, а и след като бъда уточнени видът и размерът на държавната гаранция, разумни схеми ще се намерят. Ще се уточнят и ангажиментите на финансовите институции, изразили готовност да финансират начинанието. За УниКредито (собственик на БУЛБАНК), а и за едни от най-големите инвестиционни банки в света, проектът за изграждането на втора атомна централа в България безспорно е печеливш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във