Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДПРИЯТИЯТА ПОТЪВАТ В БЛАТОТО НА ВЗАИМНИТЕ ДЪЛГОВЕ

ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕХАЕ ПО ТЕМАТА МЕЖДУФИРМЕНА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ, ВЪПРЕКИ ЧЕ БЮДЖЕТЪТ Е ОСНОВНИЯТ ГЕНЕРАТОР НА ПРОБЛЕМАПравилото чисти сметки-добри приятели, изглежда, изобщо не е на мода в България. Тези дни например стана ясно, че икономиката ни отново чупи рекорди с отрицателен знак, при това на европейско равнище. Въпреки че управляващите не пропускат всяка възможност да се похвалят за постиженията на стопанството ни на макрониво, експертите от неправителствения сектор пресметнаха, че дълговете на предприятията до края на 2003 г. са достигнали критичния размер от 46 млрд. лева. Това е с 2.8 пъти повече в сравнение с края на 1997-а, когато хиперинфлацията обезценява задълженията на фирмите от нефинансовия сектор на икономиката.Ежегодният анализ на Българската стопанска камара (БСК) показва, че през 2003-а ръстът на дълговете продължава да е значително по-голям в сравнение с ръста на БВП (4.3%) и инвестициите (14%). Темпът на нарастването им се е увеличил от 12.4% за 2002-ра на 21.5% през 2003-а, т.е. почти два пъти. Равносметката е повече от тревожна. В края на 2003 г. задълженията на предприятията са с 34% по-големи от БВП на страната (34.410 млрд. лв.), докато за 2002 г. (32.335 млрд. лв.) те са го надхвърляли със 17 процента. Като цяло за последните пет години дълговете са нараствали средногодишно с 23%Отличници в надпреварата за трупане на задължения са фирмите от търговията, транспорта, производството на храни и напитки, метали и метални изделия. От черния списък през 2003-а е отпаднал единствено строителният бранш, което се дължи главно на усилията на предприемачите, коментират експертите от БСК. Според тях българската икономика вече е поставена в рискова ситуация, дори ако ръстът на БВП гравитира около 5% годишно. Причината е, че приходите от продажбите на предприятията от реалния сектор вече са се изравнили с техните дългове. (В края на 1998 г. това съотношение е било 2:1.)Неангажираните с властта икономисти изтъкват, че в случая става дума за забавяне на оборота на националния капитал, което може да прерасне в ликвидна криза на дружествата от реалния сектор. Другият проблем е, че веднъж попаднали в икономиката на паралелните пари, фирмите не са в състояние да излязат от блатото на взаимните задължения и неизбежно се нареждат на веригата на забавените плащания. Така порочният кръг се затваря - в началото предприятията не успяват да получат навреме или изобщо да получат парите си от продадени стоки и услуги. Затова са принудени да бавят или да не плащат на работниците и служителите си. По-нататък се преустановяват и разплащанията с НЕК, ВиК, БТК..., като паралелно се натрупват и дългове за местни данъци и налози към републиканския бюджет. Показателно е, че към края на 2003-а невъзстановените данъци на републиканския бюджет са 910 млн. лв., т.е. около 50% от всички данъчни задължения на предприятията за годината.Съдейки по последните данни на БСК, дълговете в частния сектор вече достигат 87% от общата междуфирмена задлъжнялост, докато на обществения се падат 13 процента. Пред 2002-ра това съотношение е било съответно 86 към 14 на сто. Още по-неприятното е, че 25% от всички дългове са напълно замразени и не се обслужват. Което прави около 7.5 млрд. лв. просрочени задължения към различни икономически субекти.На практика единствено незасегнат от кризата е финансовият сектор, където след лошия спомен от банковата криза през 1996-1997 г. бе въведена строга дисциплина.Държавата също има своя принос в задълбочаването на проблема заради неравномерното разпределение на средствата от бюджета и политиката на субсидии за отделни сектори на икономиката.Грешката на бюджета е системнатвърди председателят на стопанската камара Божидар Данев. Причината е, че правителствените разчети се гласуват през декември, като първостепенните бюджетни разпоредители са наясно с какви ресурси ще разполагат едва през март следващата година. Самите пари обаче достигат до болниците, училищата, детските градини и др. чак през септември, когато те вече са станали длъжници на доставчиците си. От друга страна, заради очакванията, че ще им бъдат отпуснати субсидии, икономическите агенти сключват договори предварително, но твърде често плащанията по тях не се осъществяват. Така че всъщност държавата се е превърнала в един от основните виновници за дълговата игра, без засега да дава видими признаци, че има намерение да предприема мерки за преодоляване на проблема. Едно отвъзможните решенияе въвеждането на института на частния съдия-изпълнител в правната система на държавата. Идеята е по този начин да бъде осигурено бързо, качествено и ефективно събиране на задълженията. Освен това конкуренцията между частните изпълнители ще намали разходите за събиране на дълговете, което пък ще понижи разходите на данъкоплатците и ще стимулира икономическия растеж. В държави като Турция и Гърция неплащането на задължения се третира като престъпление, но у нас властта е в ролята на пасивен наблюдател на постепенния фалит на предприятията.Иначе проблемът беше прокламиран нашироко като една от деветте мерки в програмата за съживяване на икономиката, предложени от ексвицепремиера Николай Василев през 2002 година. Още тогава правителството обяви, че ще промени нормативната уредба, за да стане възможно превръщането на преките кредитни задължения в облигации, които да се търгуват на вторичния пазар. Днес обаче е очевидно, че това намерение за затягане на финансовата дисциплина напълно е отпаднало от дневния ред на кабинета. Може би защото инвестиционното посредничество по сделките с въпросните дългове е далеч по-скучно занимание от политиката. Задължения на нефинансовите предприятияпрез периода 2001-2003 г. (към 31 декември)по основни видове, в млн. лв.2001 г. 2002 г. 2003 г.Млн. лв. Дял, % Млн. лв. Дял, % Млн. лв. Дял, %Доставчици и клиенти 9 141 27.12 11 258 29.71 13 270 28.82Банки и финансови организации 6 028 17.88 6 899 18.21 8 823 19.16Свързани предприятия 4 655 13.81 5 769 15.22 6 913 15.01Данъчни задължения 1 882 5.58 1 958 5.17 2 390 5.19Търговски заеми 1 225 3.63 1 565 4.13 2 899 6.30Персонал 845 2.51 877 2.31 995 2.16Социално осигуряване 617 1.83 724 1.91 781 1.70Други 9 316 27.64 8 843 23.34 9 977 21.67ОБЩО 33 709 100.00 37 893 100.00 46 048 100.00

Facebook logo
Бъдете с нас и във