Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДПИСВАТ НА БОЛНИЦИТЕ ПРИВАТИЗАЦИЯ СРЕЩУ ФАЛИТИ

Болниците ще посрещнат 2003-а с нови дългове, натрупани през ноември и декември тази година към доставчиците на лекарства и медицински консумативи, електроенергия и отопление. Очаква се техният размер да достигне 60 млн. лева. Това прогнозират експерти от медицинските федерации на КНСБ и КТ Подкрепа. Българският лекарски съюз (БЛС) също излъчи сигнали за възможни нови борчове на здравните заведения още към началото на другата година. Председателят на съсловната организация д-р Андрей Кехайов и главният й секретар д-р Атанас Кундурджиев обясниха, че единственият начин лечебниците да не попаднат под ударите на Търговския закон и да избегнат фалитите е час по-скоро да бъдат приватизирани. По този начин здравните заведения ще се отърват от некадърни директори, които нищо не разбират от мениджмънт. Същевременно болниците ще се освободят от некомпетентните хора в бордовете си, чиято численост сега е трима-четирима според големината на здравното заведение. Заедно с т.нар. контрольори общият им брой във всички болници е близо двеста души, каза за в.БАНКЕРЪ главният секретар на БЛС д-р Кундурджиев. - Всеки от тях получава 150% от средната работна заплата в съответното здравно заведение, което прави 270 лв. месечно. Оказва се, че за хонорари на бордовиците всяка болница харчи годишно 2 млн. лева, пресмята той. За да бъдат спестени тези средства и да се избегнат банкрути на лечебни заведения, още през първото полугодие на 2003 г. Българският лекарски съюз ще поиска на специална среща със здравния министър Божидар Финков, която се очаква да се състои идната седмица, той лично да се ангажира с по-бързото придвижване на проекта за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, посветено на приватизацията на болниците. Негови вносители са депутатите от НДСВ Атанас Щерев и Алеко Кюркчиев. На тази среща съсловната организация ще настоява министърът да внесе допълнение, което да запази дейността им поне за десет години след приватизацията, както и обема на тяхната дейност. В текста на Щерев и Кюркчиев сега няма подобно изискване. Ако не фиксираме такива условия, новият собственик може да запази дейността, но да съкрати отделенията в една болница от седем на три и в освободените помещения да отвори бингозала например, коментираха експерти от лекарския съюз. Според председателя на съсловната организация д-р Андрей Кехайов, такъв текст ще гарантира достъпна и висококвалифицирана медицинска помощ не само на населението на столицата и големите градове, но и на жителите дори на най-изолираните села и паланки. Същевременно ще бъдат запазени и работните места на лекарите, които в цялата страна са тридесет и четири хиляди души. Президентът на КНСБ д-р Желязко Христов е още по-краен. Той настоява дейността да се запази най-малко петнадесет години след приватизацията. Синдикатите настояват преди да бъдат пуснати за приватизация общинските и бившите окръжни болници, да се иска писмено съгласието на съответните общински съвети. В забранителния списък на лечебни заведения, които няма да бъдат обявени за продажба, попадат седемдесет и три университетски болници, национални и специализирани медицински центрове в цялата страна. Запитване на в.БАНКЕРЪ до членове на управителния съвет на Лекарския съюз, КНСБ и Съюза на работодателите в здравеопазването установи, че те оценяват по същия начин очаквания ефект от приватизацията на болниците. И трите организации са на мнение, че ако тя не бе спряна преди година и половина, лечебниците щяха да си спестят поредния финансов колапс, в който изпадат в края на всяка година. Техни представители прогнозират, че след приватизацията им качеството на медицинското обслужване ще се повиши, защото новите собственици ще имат сметка клиниките да работят на ниво, за да сключват договори както с Националната здравноосигурителна каса, така и с допълнителните здравноосигурителни фондове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във