Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНАТА ГИБЕЛ НА ГИГАНТИТЕ

Не забелязвате ли нещо странно по страниците на бизнесизданията през последните седмици? Една и съща история се разказва ден след ден. Независимо от заглавието, същността й се свежда до сагата за поредния ненаситен главен изпълнителен директор, добавял фирма след фирма към малката си компания, докато я докара до фалит. Енрон например започва като обикновена енергопреносна структура, преди да се включи в крупните сделки за търговия с енергоносители и накрая да фалира под планина от дългове и нечисти счетоводни операции. Сливането на Вивенди и Юнивърсъл трябваше да е френският отговор на Холивуд, но главният изпълнителен директор на компанията Жан-Мари Месие бе изгонен заради огромните кредити и загубите на гиганта. Така че поредният скандал, свързан с фалита на Уърлдком, едва ли изненада някого. Той просто отбеляза поредния рекорд на най-големия в корпоративната история банкрут на компания с активи в размер на 107 млрд. щ. долара и дългове от 41 млрд. щ. долара, включително и облигации за 24 млрд. щ. долара. И тук събитията не бяха случайни. Просто ръководството на Уърлдком не успя да извлече стабилни приходи от фирмата Ем Си Ай, която купи през 1997 година. През последния век са били наблюдавани пет големи вълни от сливания всяка от които по някакъв начин е допринесла за безпрецедентната обединителна мания от 90-те години на ХХ век. От самото начало тези вълни са следвали качването и падането на цените на фондовите борси, което обяснява защо инициаторите им обвиняват за фалитите на фирмите си късогледството на брокерите на ценни книжа. Първата голяма обединителна вълна е в началото на ХХ век. Тогава главатарите на подземния свят създават нови производствени монополи, като пускат акции от фирмите си на току-що създадената фондова борса в Ню Йорк и използват постъпленията си, за да изкупуват по-малки фамилни компании. Следващата вълна се надига със стремително растящите цени на фондовия пазар през 20-те години на ХХ век и обхваща производствения и банковия сектор, дребните търговци, химическата и хранителната промишленост. Тогава се раждат първите модерни корпорации, като Дюпон и Дженеръл илектрик, с професионални мениджъри, както и новият бранш на консултантите. През 1926 г. Джеймс Макинзи открива една от първите консултантски фирми, която играе централна роля в следващите обединителни вълни.Третата вълна идва заедно с бума на фондовите борси през 60-те години на миналия век. Това е времето на безрезервно доверие в науката за управление, по чиито съвети корпоративните босове хукват да купуват компании от различни - взаимнонеобвързани сфери, за да разпределят риска. Първото специализирано звено за обслужване на корпоративните сливания и поглъщания е създадено от щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс. Целта е то да помага за образуването на конгломерати с възможно най-широк обхват от дейности. Такъв е случаят с Уилсън Ко, чийто бизнес включва опаковане на месо, спортни екипировки и лекарства. Белези за реални финансови проблеми не се забелязват до 1969 г., когато пазарът се обръща срещу конгломератите и акциите на най-големите, като например Ай Ти Ти, губят 50% от стойността си. Инвеститорите, които са смятали диверсификацията за умен начин за разпределяне на риска, пък вече я възприемат като рецепта за трупане на излишни килограми. Краят на третата вълна подготвя почвата за четвъртата. През 80-те години на ХХ век корпоративните нашественици купуват слаби фирми на безценица, след което продават най-апетитните парчета от тях на убийствено високи цени (бел. ред. - да ви прилича тази схема по нещо на българската приватизация?). Добилите по онова време печална слава в САЩ Бун Пикънс и Карл Айкън натрупват състояние, като разкъсват на части най-немощните компании. Когато и тази вълна се разбива, тя оставя важно наследство. В сектора на финансовите услуги навлизат изобретатели и агресивни разпространители на специални финансови инструменти, изкупуващи включително и фирми на кредит и прилагащи всякакви други оръжия на неприятелските сливания и поглъщания. А цяла армия от счетоводители, банкери, консултанти и адвокати проявяват готовност да превърнат следващата обединителна искра в голям огън. Техният час настъпва в средата на 90-те годиниТогава световните фондови пазари преживяват поредния си бум и убеждават главните изпълнителни директори на корпорациите, че те трябва не само да се конкурират, но и да изпълнят прогнозите на Уолстрийт за двуцифрен ръст. Дерегулирането на телекомуникационния и на банковия сектор по същото време налива допълнително масло в огъня, който се разпростира през фармацевтичната и автомобилната индустрия до медиите и развлекателния бизнес. Всеки предприемчив ръководител тръби (по съвета на консултантите си), че прави стратегически поглъщания, насочени към основния предмет на дейност - парола за избягване на грешките от 60-те години. Малцина обаче успяват. По оценка на консултантската фирма Макинзи едва при 12% от осъществените през 1995 и 1996 г. 160 сливания новите компании са отбелязали по-висок ръст на печалбите от конкурентите си в бранша през първите три години на дейност. Като цяло печалбите са паднали средно с 4 процента.Възходящата спирала на фондовия пазар пък осигурява на предприемачите от бранша на ИНТЕРНЕТ-услугите условия, сходни с тези, които са използвали мафиотските босове от началото на миналия век. Новоизпечените шефове се възползват от качващите се цени на собствените им компании, за да купуват други фирми, които по-късно подяждат печалбите им. В тази категория попадат и фалиралите сега любимци на инвеститорите Сиско, Тико и Уърлдком. Преди 1996 г. сделките над 1 млрд. щ. долара са били изключение, а общата стойност на 100-те най-големи сливания през тази година е достигнала 1 млрд. щ. долара. Движени от ентусиазма на Уолстрийт и от философията на Новата икономика през 2000 г., фирмите харчат рекордните 3.4 трлн. щ. долара за сливания и поглъщания. Тогава на всеки 17 минути някъде по света се сключва подобна сделка. Ако историческите тенденции се окажат верни, две трети от тези новосъздадени гиганти, грубо казано, няма да постигнат планираните печалби, което означава, че и пазарната им капитализация ще продължи да намалява. Неумолимото заключение е, че в световната икономика днес оперират фалирали и фалиращи корпоративни гиганти, като общата оценка на възникналите само през 2000 г. структури е близо 2 трлн. щ. долара. Повечето компании от сорта на Уърлдком обаче не генерират допълнителни печалби. Те се провалят, закриват неефективните си поделения и съкращават хиляди работни места. Работниците пък са твърде уплашени за бъдещето си, което води до по-ниско качество на услугите. Оттам намаляват и продажбите, и производителността на труда.В свое проучване икономистът Ханс Шенк от университета Тилбург в Холандия твърди, че от 60-те години насам обединените компании са имали средно със 17% по-лоши резултати от останалите независими конкуренти по отношение на производителност, ефективност, нови патенти и пазарен дял. Той е изчислил, че от проведените в периода 1996-2000 г. обединителни сделки в САЩ и в Европа на обща стойност 9 трлн. щ. долара, за консолидациите, обхващащи близо 5.8 трлн. щ. долара, или не е създадена добавена стойност, или натрупаното състояние е унищожено. Разбира се, никой не твърди, че не трябва да има обединения. Вълните от консолидации се смятат за физическа константа в съзидателното унищожение на капитализма. Те обикновено започват след някое пусково събитие, като например децентрализация на даден сектор или навлизане на нови технологии, които вкарват нови играчи на пазара. Въпросът е колко от сливанията имат смисъл?

Facebook logo
Бъдете с нас и във