Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДИЗБОРЕН БАЛОН ЗА НЯКОЛКО МИЛИАРДА

АЕЦ Белене няма да заработи скоро. Във всеки случай това няма да стане нито през 2009 г. - както прогнозира шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков, нито през периода 2010 -2011-а - фиксиран от енергийния министър Милко Ковачев. Причината е, че проектът за новата централа не засяга само българското правителство, общество и държава, но и всички съседни страни, Европейския съюз, Световната банка и Международния валутен фонд. И в крайна сметка окончателното решение за строежа на втора атомна ще се вземе далеч зад нашите граници. На сегашния етап обаче енергийните шефове демонстрират пълна независимостМинистър Ковачев многократно изтъква суверенното право на всяка страна сама да решава какво и как ще се изгражда на нейна територия. По принцип е така, само че това право не важи при строителството на нова АЕЦ, разположена на границата на две държави и на брега на река Дунав - една от най-големите европейски водни артерии с пряко въздействие върху екологичните характеристики на Черно море. Националният суверенитет отстъпва и пред Европейския съюз, към който ще се присъединим през 2007 година. И не на последно място - независимостта в решенията на българското правителство не надхвърля финансовите ограничения на МВФ и Световната банка, особено когато става дума за проект от порядъка на 2 до 4 млрд. евро, в който държавата ще има и ангажимент за дългосрочно изкупуване на електроенергия. Тези пари, както и държавното участие (и гаранции) са били основният препъникамък в последните преговори с МВФ, заяви за в. БАНКЕРЪ експерт от централата на Фонда във Вашингтон. Според него изхарчването на допълнителни 400 млн. лв. от фискалния резерв е малкият проблем. По-големият е вероятността държавата да задлъжнее с още близо 4 млрд. евро.Въпросите, които интересуват международните специалисти, са каква ще е точната стойност на ядрения проект, какъв ще е делът на България в общата инвестиция и откъде ще се вземат необходимите средства? Няма да бъде подмината и темата как новата мощност и сключените за нея дългосрочни договори ще повлияят на националния и регионалния електроенергиен пазар, който след 2007 г. ще е напълно либерализиран? От определящо значение за Европейския съюз пък е типът на избрания реактор и доколко той отговаря на приетите в общността стандарти за сигурност и безопасност. А отговорите, които могат да предоставят авторите на проекта за АЕЦ Белене, засега не само че са малко, но и не са подплатени с необходимите подробни анализи и разчети. Не е ясно колко всъщност ще глътне строителствотоСамо преди година то се оценяваше на 1.5-2 млрд. евро, а сега, според министър Ковачев, ще струва между 2 и 4 млрд. евро. Шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков обаче смята, че бъдещата централа ще излезе между 1.5 и 3 млрд. евро. Във финансово-икономическия си анализ консултантът Делойт и Туш не дава обща сума за проекта, но е направил сравнение между отделните оферти. Становището на неговите специалисти е, че най-висока цена за мегават е посочила канадската компания ACEL - стойността на двата блока с обща мощност 1460 мегавата при нея е над 2.5 млрд. евро. Интересното е, че преди няколко месеца Патрик Тай, заместник-директор на департамент Маркетинг и бизнес развитие на ACEL, заяви за в. БАНКЕРЪ, че са предложили на българското правителство няколко оферти, най-високата от които е била за 2.1 млрд. щ. долара (около 1.73 млрд. евро). Най-евтино, според сравнителната таблица на консултанта, излиза инсталирането на ядрен киловат чрез дострояване на започнатия в Белене блок. Общата стойност на двете 1000-мегаватови мощности в този случай ще е малко под 2.7 млрд. евро. Разликата до 3 млрд. евро (както смята Близнаков) и 4 млрд. евро (каквото е мнението на министър Ковачев), макар и доста фрапантна, е напълно обяснима. Тя е резултат от обичайното за всеки политик презапасяване, а се дължи и на факта, че централата ще се издигне на площадката в Белене, градена преди 1989 г., където проблемите са многобройни: напукани и разкъртени железобетонни конструкции, недовършен фундамент и подпочвените води около него, разминаване със съвременните изисквания за ядрена мощност...Другият въпрос с повишена трудност и много неизвестни екак ще се финансира начинаниетоВ технико-икономическия анализ на английската компания Парсънс, избрана за архитект-инженер на проекта, са разработени седем сценария, съобразени с това, че АЕЦ Белене може да е изцяло държавна, а може да се управлява и от публично частно дружество с ясно разпределен риск между партньорите. Кой от двата варианта ще избере правителството ще научим преди изборите. Предпочитанията на енергийното ведомство са към смесеното дружество. Ковачев дори уточни, че делът на държавата в него ще е между 51 и 80 на сто. Ксавие Делоран от Делойт и Туш пък отбеляза, че бъдещите участници в смесената компания ще влагат пряко свои капитали в строежа, но е възможно в нея да бъдат допуснати и такива, които са осигурили външно кредитиране. Основният риск за държаватае свързан с нов държавногарантиран заем - 1-2 млрд. евро (при публично участие от 51%) или между 1.6 и 3.2 млрд. (при 80-процентен дял в новата мощност). Подобни суми едва ли ще бъдат посрещнати с ентусиазъм от Световната банка и МВФ. Другият риск е в дългосрочните договори за изкупуване на ядрения ток. На практика всички базови мощности у нас ще се окажат с 10-15-годишни договори. Контракти за изкупуване на енергия ще имат трите централи в комплекса Марица-изток и АЕЦ Белене, а за резервиране на мощност - ТЕЦ-овете в Бобов дол, Варна и Русе. НЕК ще плаща фиксирана цена на всеки отделен производител, а сумите за резервиране на мощност ще се включват в таксата за пренос на електрокомпанията и ще се начисляват в крайната й цена. Предварително определените цени на тока от близо 7000 мегавата мощности (около 70% от всичките инсталирани в България) и нереалната цена за пренос по далекопроводите ще деформират националния и регионалния енергиен пазар и ще елиминират всяка конкуренция. Третият риск е заложен в избраното островно изграждане на централата, което размива отговорностите и в крайна сметка те ще бъдат поети от държавата (т.е. от данъкоплатеца). Съмнително е например доколко при наличието на отделни контракти изпълнителите ще успеят да се вместят в предварително предвидения бюджет (за самия реактор, електростопанството, съхраняването на отработено гориво и ядрените отпадъци, както и за околната инфраструктура). Опасенията не се дължат само на традиционните за нашата практика анекси, с които проектите се оскъпяват средно с 3.5 на сто. По-сериозните са свързани с опита на чешката АЕЦ Темелин, който инженеринговият и финансовият консултант препоръчват да се използва и при изграждането на първи блок в Белене, като се използва и модернизира доставеното преди 1990 г. оборудване. Според официални документи на МААЕ обаче чешкото правителство е платило 2.5 млрд. щ. долара или значително повече от очакваното за строежа на първия енергоблок в Темелин, а и пускането му в експлоатация е закъсняло с над две години, което е довело до допълнителни загуби.Не може да не притеснява и обстоятелството, че чешките енергоблокове с реактори ВВЕР-1000 имат само тригодишен лиценз за експлоатация, издаден от чешкия ядрен регулатор, а модифицираният им вариант не е сертифициран от Еврокомисията и не е получил одобрение от Групата по ядрените въпроси към ЕС. Дилемата блок I в Белене или членство в ЕСможе да стане съвсем реална година и половина преди присъединяването ни към Евросъюза, ако България започне да строи ядрен блок с остарелия руски реактор от второ поколение ВВЕР 1000 В320, пък бил той и модернизиран. Всички страни, ангажирани през последните няколко години с подобни проекти(Финландия, Франция, Япония, Китай и САЩ), се ориентират към реактори от трето поколение, които са със значително по-висока степен на безопасност от сегашните и осигуряват много по-висока защита на инвестирания капитал. Такива са АР-100 на Уестингхауз, EPR на Фраматом и ACR на канадската компания ACEL. Близо до тях като технически характеристики са и новите руски реактори от второ поколение тип V-392 (в момента такъв се изгражда в Нововоронежката АЕЦ в Русия и в АЕЦ Куданкулам в Индия), тип V-428 (строи се в Китай), както и ВВЕР-1000 91/99 (предложен на Финландия). Проблеми с Европа ще ни създаде и използването на остарялото оборудване (ако изобщо се тръгне на този вариант), за което още през 2000 г. МААЕ препоръча да бъде разпродадено като резервни части. Всичко казано дотук е добре известно и на експертите, и на енергийните шефове, включително на министър Ковачев и на председателя на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков. Затова може би в бранша все по-упорито се говори, че целта на цялото упражнение около АЕЦ Белене не е построяването на втора българска ядрена централа, а правителството само да започне проекта. Предизборно. Както и да плати на предопределените консултанти първия транш от договорените възнаграждения (процент от общата стойност на проекта).

Facebook logo
Бъдете с нас и във