Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПРЕДИ СЕЗОНА НА ФАЛИТИТЕ

АКО РАЗВЪРЖЕ ПРОБЛЕМИТЕ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА, ПРАВИТЕЛСТВОТО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕБОРИ С ИНФЛАЦИЯТА ПО-БЪРЗО, ОТКОЛКОТО МУ СЕ ИСКАТези дни шефът на Агенцията за държавните вземания Тодор Палазов обяви, че институцията има да събира близо 1 млрд. лева (виж бр. 20 на БАНКЕРЪ). Това са тези дългове към НОИ и към бюджета, за които ведомствата са успели да получат съдебни решения, както и задължения по Закона за необслужваните кредити, към ДФРР и други. Посочената цифра косвено поставя под съмнение обявените по-рано пред Международния валутен фонд просрочия към държавата - около 700 млн. лева. Предстои да научим също колко са неизпълнените ангажименти по приватизационни договори, заради които преди няколко месеца вицепремиерът Николай Василев заплаши, че предстоят масови фалити. Като се съди по наскоро обявеното - че над 80% от купувачите са нередовни, нищо чудно и тук да се формират вземания за повече от милиард.Пак тези дни стана ясно, че и Министерството на правосъдието е взело присърце проблема за събирането на дълговете. Ведомството приготви спешни промени в Търговския закон с единствената цел да попречи на бившите мениджъри на Балкан да поемат отново управлението след приемане на оздравителен план. Операцията анти-Зееви пък подсети за чиновниците от икономическото министерство, че още от миналата есен готвят поправки, целящипо-ефективна процедура за фалититеНо изваждането на проблема на по-преден план не означава, че той няма да се реши отново на парче, както сме свикнали. Показателно беше, че радикалните промени, които заместник-министърът на икономиката Никола Янков лансира, бяха удавени в напрегнатото ежедневие на ведомството. Ако все пак се стигне до цялостно уреждане на фалитите, това може да се окаже единственият принос на Балкан към българската икономика за последните години.Покрай авиокомпанията може да получат ускорение множество затлачени с години дела, така че поне продажбите на активи да не зависят от мудността на процедурите. Дали това ще стане, зависи не само от политическата воля, а и от това дали чиновниците ще решат да нагазят в блатото от проблеми.Все пак изглежда, че делата ще се задвижат - отлагането не може да е безкрайно. Резултатът ще бъде сериозна обезценка на активитетъй като няма как да се очаква голямо търсене на остарели машини и позалежала продукция. Не е много вероятно и привличането на външни купувачи в закъсалите предприятия. Ако се проследят последиците по-нататък, ще се стигне и до натиск върху инфлацията. Почти сигурното нарастване на безработицата ще подейства в същата посока.Но може да надделее и другата тенденция - според случая да се приемат такива промени, които да дават на държавата и нейните чиновници още възможности за контрол. Това би позволило да се избегнат шоковете, но вероятно с цената на нови загуби. Така инициативата може да спре до уреждането на възможността кредиторите (държавата) да бъдат компенсирани с акции и да управляват задлъжнелите компании. Другата насока на промените, насочени срещу лошите кредитори, е специалният надзор, докато действа оздравителният план, поискан от Министерството на правосъдието. И двете идеи носят рискове и объркване.Докато върви предварителната дискусия, е трудно да се оцени дали по-голямата опасност е национализацията на дълговете, или превръщането на държавата в привилегирован кредитор. Вероятно ще има и от едното, и от другото (според това колко важни са длъжникът или другите кредитори). Трансформирането на дълг в собственост е пример за това, че дяволът е в детайлите. Извън всякакво съмнение е, че за компании, които са 100% държавна собственост, такива операции са скрит начин да се опростят дълговете срещу счетоводно увеличение на капитала. Всъщност такъв беше случаят с БДЖ и Булгаргаз. По-сложно е, когато държавата не е единствен собственик (особено ако има под 67%) или дружеството е частно. Тогава изглежда, че конвертирането в акции е начин хазната да си осигури контрол върху дружеството, за да може да си събере вземанията. Дали това не е напразна надежда, ако предприятието е вече източено? Може ли държавата да си остане с обезценените акции, докато частните кредитори са намерили други начини да получат част от парите си? И обратно, каква е гаранцията, че малките кредитори няма да бъдат изиграни, например като получат 1% от капитала на някой безнадежден длъжник срещу вземане за стотици хиляди левове? (Конвертирането в собственост може да се окаже принудително за малките кредитори, като се има предвид, че обикновено дълговете към държавата са най-големи.)Тези съмнения опират до справедливото третиране на кредиторите - традиционен проблем, когато се стигне до разпределяне на недостигащи пари. Но въпросителните са много повече - като се започне от това дали е уместно да се разчита на национализация на длъжници и се стигне до тънкостите на процедурата. Всичко това обещава дълга дискусия без ясен скорошен резултат. Или, както се казва, когато каруцата се обърне, пътища много. Но трябва да се добави, че в подобни ситуации верен е краткият пътЗатова заслужава интерес първоначалното намерение на Министерството на икономиката, в което доминираше волята проблемът да се уреди бързо, без да се плаща данък на юридическата перфектност. Истината е, че много малко може да се постигне със средствата на правото. Дори перфектна уредба на несъстоятелността в Търговския закон няма да спре натрупването на нови задължения и да отклони традиционната склонност на правителствата да опитват палиативни решения.ПРОЕКТИТЕМИ: Продажба веднагаЗамяната на вземанията на кредитора с акции е акцент и в проектите на Министерството на икономиката. Впоследствие бе решено, че този способ ще се прилага само там, където държавата е основен кредитор. При това (очевидно пак по съображения, свързани с Балкан) се предвиждаше решението за приемане на оздравителен план да се приема с мнозинство от 35%, а не с 51 процента. Разчиташе се на това, че в повечето закъсали заводи вземанията на държавата надхвърлят една трета и така тя безпроблемно може да наложи замяната на дълг срещу собственост.Там, където държавата не е основен кредитор, ще се пристъпва към осребряване на имуществото. Едно от радикалните предложения беше оздравителното производство изобщо да отпадне, но то едва ли ще се приеме. Друго новаторско предложение беше осребряването на имуществото да започне веднага, без да се чака одобряването на вземанията на кредиторите. За никого не е тайна, че докато се изготвят и обжалват списъците на приетите вземания, имуществото на длъжника се разграбва и обезценява. Освен това МИ предлагаше търговете да започват без минимална цена - също мярка в полза на бързата процедура.Предвиждаше се да се даде възможност на юридически лица, в това число и на банки, да изпълняват ролята на синдици.Ограничаването на правото на съда да администрира процеса - също както и при банковата несъстоятелност, ще е една от вероятните пречки пред тези проекти.МП: Надзор над длъжникаОсновна точка в проекта на правосъдното ведомство е възможността за създаване на надзорен орган, който да контролира длъжника по време на оздравителния план.Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на дълг в акции, ще се изисква да се представят както пълно описание на вземанията по кредитори, така и броят и стойността на дяловете, които се придобиват. При конвертирането на дълг в капитал, когато се вземе решението за оздравяване, може да се избират и нови ръководни органи на длъжника.Друг нов текст предвижда по искане на кредитор или на длъжника по време на оздравяването да се определи имущество, с което предприятието да се разпорежда с разрешение на надзорния орган или на съда. Кредиторът, длъжникът или надзорният орган могат да поискат от съда и смяна на някой от мениджърите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във